(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)

Част I – Всички пътища водят до Троян

Дълго време планирахме с един приятел пътуване, което трябваше да ни отведе до устието на р. Янтра. Гледахме снимки, изчислявахме маршрути и най-после дойде времето, когато и двамата можехме да отделим една седмица от работния процес.

Идеята ни беше така да организираме маршрута, че да имаме максимален брой риболовни опити с мухарките (Fly Fishing).

Та опретнахме се рано-рано към 14 ч. на 3 август /сряда/, натоварихме багажа и с бодрата песен „Пред нас са блеснали житата“ поехме по магистрала Тракия. Има още →

В противовес на популярната поговорка, че „Тя простотията не ходи  по гората, ми ходи по хората“ публикувам тези снимки от яз. Батак, от 01 юли 2011 г.

Общ поглед на крайбрежни дървета, обезобразени от вандали.

И залепен от неизвестен народен творец етикет, който простичко, но ясно показва, че простотията дори да ходи по хората, то някои хора /или по-точно селяни по душа/ явно ходят по гората в комплект с цялата си простотия. – с по-малко думи и аз не бих могъл да се изразя по-ясно.

Няма да публикувам снимки, на обезобразени от пластмасови бутилки, чантички и пр. пейзажи, щото ако простак ги види, ще черпи нови идеи, културните хора така или иначе не пестят 20 ст. за чувалче, в което да си събират боклука докато са на излет сред природата, което пък никак не е сложно да бъде изхвърлено по-късно на обозначените за целта места.

За жалост, доста простаци си мислят, че зимата мечките на спят, ми ходят да им събират боклуците. Е да, ама мечките май не мислят същото.

Та е време драгите простаци да се научат, че ако те не пазят природата, след 10 години ще си копаят царевицата на село, щото  гори няма да има.

Печене на гергьовденско агне

Празниците минаха и заминаха, а аз реших да прегледам какво събрах като ‘благодарности‘ последният месец.
И понеже ‘цветя и бонбони не пием‘, инвентаризирах само течното богатство.
Та равносметката е такава:
1 бутилка Ballantine’s
4 L. домашна гроздова ракия
1 L. домашна прасковена ракия
750 ml. домашна дренкова ракия (не, не тази дето ми я обеща Стелян преди 3 години, но пак е от варненския регион)
1 бутилка Мерло Енигма 2006.
1 бутилка бяло домашно вино, залежало от 6-7 години.

Дето се казва – едно добро начало на годината

Понапече слънцето таз събота и още сутринта един приятел ми се обади, да сме ходили на реката, да сме ловили рибка. Не че нямаме луканки и пържоли или кафетата са затворили,  но риболова си е риболов.
Защо пък не, рекох аз и ето ни двамцата към 12:30 на близката река Тополница, хем да се разсеем от тежкото седмично напрежение, хем да хванем нещичко за да похапнем и преживеем кризата 🙂
Водичката беше леко хладна (което все пак е нормално за сезона), но пък слънцето се опитваше да постопля полека-лека през облаците.
На всичкото отгоре, още с второто ми мятане на мухарката и се закачи едно рибе, което макар и малко създаде атмосфера за добра сполука.  И както е рекъл поета – като се почна, та 3 часа, тихо, кротко …
Понапълнихме торбичките

В дясната ръка - моя улов

За 3 часа – 46 парчета – добре е като за края на лятото.  Е, следваше  и малко пипкавата работа с изчистването,  пърженето и яденето, но без това не може.

Важно е, че крайният резултат изглежда добре.  И на вкус беше добре 🙂

Кeфала след топлинната обработка в тигана

На снимката е „Сач мешан, лют“ от менюто на ресторант „Совите“ гр.Пазарджик