Дайте ми две 🙂
Архив на категория: Забава
Разговор с Праводържача
Седеше ми този документ в папката за преводи, днес ми с е стори крайно подходящо да го реализирам.
Текста е взет от тук: http://nnm.ru/blogs/nohius/razgovor_s_pravoobladatelem , а превода е лично мой
––––––––––––––––––––––––
Разговор с Праводържача
Едноактна пиеса
Действащи лица: Потребител и Праводържач
Действие първо и последно. Потребителя седи пред компютъра и наблюдава как се сваля филм. Отваря се вратата и в стаята влиза Праводържача:
– Аха!!! Пипнах те! Сега ти си престъпник и ще отговаряш с цялата строгост на закона.
– Аааа, ееее … Здравейте … А кой си ти? Що за поведение – влизаш без да питаш, крещиш. Каква е тая работа?
– Аз съм Праводържач! Аз съблюдавам закона!
– Какъв закон?
– За Авторското право. Не може да се гледат филми, да се слуша музика и да се четат книги безплатно. Ти трябва да си платиш билет за кино, за концерт, да купуваш лицензирани дискове и книги, а не да сваляш от Интернет пиратски копия. Само така може.
– А, да … Чувал съм. А защо не трябва да се свалят?
– Ти какво? Нали няма да получа пари. Ти не си платил билет за кино, не си купил диск, книга … Аз можеше да съм по-богат, а ти не ми даваш да го направя.
Има още
Китайско+Българско = ТНТМ
Закупих си аз преди време GPS приемник който дойде и със зарядно за автомобил. Пробвах го аз – работи си чудесно и дори зареждаше.
GPS приемника обаче го бях купил не да се хвала в махалата, а да го накарам да си сътрудничи с някой от останалите ми уреди – лаптоп или телефон и да ме насочва с правилна физична и духовна посока при пътуванията ми.
Докато избера подходящият за мен телефон с Windows Mobile мина известно време и се сдобих с него 2 дни преди лятното премеждие на яз. Сърница (лани). Телефончето е желязно (HP 6815 но за него друг път ще пиша), зареждането става през стандартен USB вход с още по-стандарните 5 V.
И така, метнахме се ние на вярната ми Fiesta и поехме на път. Аз пътя не че не го знам, ама друго си е космическите сили (сателитни при това) да ти дават насока на пътуването. Естествено – зарядното беше боднато в запалката, а другият край – в телефона.
Карахме ние насам
Нововъведения: Вицовете
Освежен от приятно прекараните почивни дни и извършвайки героизъм в неравната борба с мързела, възстанових (т.е въведох на ново) любимите ми вицове.
Този път – в отделна подстраничка, сякаш по-пригледни от преди.
Имат си отделно RSS, Atom и пр. Което в комплект с по-честото обновяване може да ви се стори полезно 😉
Приятно четене и пак да предупредя :
ВНИМАНИЕ!!!
Поради зачестили случай на претенции от страна на читатели, автора предупреждава: НЕ ЯЖТЕ И НЕ ПИЙТЕ докато четете вицовете, вече има случай на задавяния и оливания.
….. и повечето не са като за малки деца, ама какво да правя, аз само ги събирам, не ги измислям 🙂
КИНО: Османските каубои
След G.O.R.A. и A.R.O.G. любимият ми турски комедиен актьор Джем Йълмаз за пореден път доказа, че умее да прави класически комедии на които човек може от сърце да се посмее.
Вчера попаднах на новият му филм Yahsi Bati (The Ottoman Cowboys – Османските каубои) и трябва да ви кажа, че това е най-свежата комедия която съм гледал от години.
Човека обича, а и умее да си прави шеги с популярните турски привички, не се притеснява да показва нещата такива каквито са. Освен това, както и в предишните му филми и в този има страхотни компютърни ефекти, по нищо не остъпващи на Холивудските.
Препоръчах я на всички приятели с които се видях по празниците, до сега рекламации няма.
С удоволствие бих си купил всичките му излезли до сега филми, ако имаше от къде да се намерят с Български субтитри.
Обновяване
Откакто си регистрирах сайта преди 6 години ползвах ръчен метод за качване на публикации, картинки и пр.
Малко тромаво ставаше, но си беше писан изцяло от мен и ми беше спокойно. Реших обаче да вляза и аз в крак с модните тенденции и да кача един WordPress, макар че тази страница не е точно БЛОГ.
С това се надявам да облекча частично хроничният си мързел и да наваксам с темичките дето ми стоят в папката, а не остава време за да ги пусна.
Малко ще се изкривя докато прехвърля старите неща, но и без това са празници пък и норма не гоня, когато стане – тогава.
До Троян и обратно
ТРОЯН
07-09 август 2009 г.
Тръгнахме към 18 часа вечерта от Пазарджик и в 21:00 бяхме в Троян.
Пешо беше сложил вече салатата и налял ракийката.
Многая, Многая 40 лета
Как стана тая работа – така и не разбрах. Навърших 40 години!!!
Акъла не ми е дошъл още. Поради тая причина – май и жената не е дошла. Като се замисля – май е крайно време да порасна, щото за средно 50% изживян живот, почна да ми омръзва да ме навикват, че съм бил ‘много прост’ 😉
Иначе – ядохме, пихме и се веселихме.
Гости от бъдещето
Като любител на природосъобразния начин на живот се старая да похапвам поне 2 пъти в седмицата и яйчица.
И пак от същата природосъобразна причина, обичам да избирам от закупуваните продукти такива, дето да не изглеждат баш натъпкани с елементи на химическата промишленост.
Затова и в случая реших да спра избора си на яйца, снесени от кокошки гледани на свобода. Кой да види обаче, че тези кокошки съвсем погрешно са разбрали свободата и са го ударили на свободия.
Яйца закупени на 13.11.2008 година, ще трябва да ги чакам чак до 11.12.2008, ама пък то тогава вече ще са с изтекъл срок.
Пуститe му кокошки, не си седят по двора да си ровят, ами като едни същински холивудски герои скачат напред-назад в миналото и бъдещето. Дано по-скоро нашите учени разберат къде им е скрита машината на времето :)))
Изобретения!!!
От доста години не чета вестници, камо ли рекламни брошурки, но днес любопитството надделя, и както се оказа – ненапразно.
Научих за поредния български пробив в домакинската техника
Както виждате, микровълновата печка е сплит система, и не само може да пече разни мръвки (да дори и цял слон), но и да изстудява бирата. Та като чета параметрите, май-май и цялата стая.
До къде стигна техниката, мама му стара
Едно време хората с пот на челото правеха научно-техническите открития, сега всеки заплеснат ‘дизайнер’ изобретява таквиз ми ти едни чудати печки ;)))
Сръчни ръце-пак!
Донесе ми тези дни един познат компютъра си.
Купуван преди доста години, изработил си годинките за пенсия, и след като купили новия компютър, безропотно си лежал в килера, докато не се сетил моя човек, че все пак старата машинка може и се ползва за по-непретенциозна работа /например Autocad както каза той :)/
По негови обяснения, наредил на синовете си да извадят компютъра от прахоляка и да го пуснат.
Младежите бърже изпълнили заръката, даже нещо повече – констатирайки, че компютъра нещо шикалкави и отказва да работи като хората, решили да му погледнат вътрешностите.
Гледали те, чудели се, естествено не обърнали внимание на понадутите 11 броя кондензатори – от къде да знаят, може пък така да е нормално 😉
– Да, ама не е нормално и естествено – компютъра не тръгва винаги.
Те обаче го отдали на някоя друга, загадъчна сила, и решили да поправят счупеното, та да се покажат хитреци и майстори.
Резултата ли? Ами изглежда така:
Бодра смяна!
Днес благодарение на Интернет научих, че една приятелка (Ането) се е сдобила с момиченце.
Да и е жива и здрава малката Алина. Да расте и да радва мама и тате.
Голяма работа е това Интернета. Дето се вика – който търси – намира, който има мерак се информира.
За останалите има радио и телевизия, ама от там такива хубави новини не се научават.
Не-Сръчни ръце!
Минах онзи ден през един приятел, да го видя какво прави.
Заварих го да се бори с изчезналата светлина на десния му фар (кола Мерцедес). Аз като по-учен, реших да премерим напреженията дето идват до късите и дъги светлини. Едната си беше нормална 12V, другата някак странна 2.6V.
Откакто беше купил миналата година колата и направи основен ремонт, оправи парно, радиатори, но до сега не беше отварял капака на бушоните, по-добре да го не беше правил и сега, щото това се видя:
Да съм си жив и здрав
Къде с добро, къде с лошо станах на 39 г.
Радвам се, че доста хора ме поздравиха кой със СМС, кой с обаждане, за което съм им благодарен – не за ме забравили значи 😉
Радвам се, че успях да събера пак на кръчма най-близките си приятели, щото аз тогава обичам да си ги броя.
Събрахме се, хапнахме, пийнахме – мисля добре, без жертви и повреди. В понеделник ще разбера и колко ми е сметката.
Та така, Да сме живи и здрави – догодина – пак.