Архив на категория: Забава

Предизборен спомен от 03.12.1989

Петък вечер е, а и вчера пуснах един пост за двуличниците, та… за по-любознателните, ама пък „будни“ гражданье и селянье, ще да споделя един Предизборен Спомен от един Митинг, провел се на 03.12.1989 г. на стадиона в гр. Пазарджик, на който имах ‘рядкото“ щастие да присъствам. Споделям само 1 мин от Речта на Мария Бойкикева, майката на Видният Борец срещу БСП и ДОГАН – Христо Иванов.
Въпросната госпожа говори близо 15 мин (сина ѝ повтаря същите клишета за „авгиеви обори“ и т.н.т), но няма да Ви отегчавам. Записа на Митинга е 1.5 часа, притежавам Оригинала. В него са и другарите Георги Спасов, Кошлуков, д-р Константин Тренчев, проф. д-р Желю Желев и др.) /мога да го дам като линк във YuoTube/
Който иска – да слуша и да се опита да ПОМИСЛИ, кой го клати вече толкова години, щото ПАК идват избори.

И ПАК хора като Христо и ген Наско ще дойдат в Пазарджик да хапнат Италянски сладолед пред Часовника, после Ицето „геройски“ да се снима с тилифоня, как дири Пеевски, а малко по-късно с гругаря Минеков, да се върнат от пазара с 2 чанти зарзават за вечерната салата. Мил му е Пазарджик на Ицето, също както плажа Росенец на чичко му Меди.

 

ПЕТЪК!!! Ден за усмивки… и горкият Бил Гейтс

Tweet на другаря Бил Гейтс
„2021 беше невероятно трудна година за много хора, Включително И ЗА МЕН, но има причини да бъдем оптимисти, че 2022 ще бъде по-добра: “ – Бил Гейтс.. /спечелил „само“ 26 милиарда тая година“ – Дали е продал повече Windowsi за да ги спечели, как мислите?/
Не бъдете като Били?, а #БъдетеЗдрави_и_Наздраве ??
Плача със сълзи…. ?Да му съберем некой лев?

Източници:


https://www.forbes.com/billionaires/?utm_campaign=sprinklrForbesMainTwitter

РЕКЛАМА: Ново издание: „Историята на Звездния старейшина и Документите Тера“

Да изпълня едно позакъсняло „обещание“, за което случайността ме подсети.
Преди около половин година, беше преиздадена (след 11 г.) книгата „Историята на Звездния старейшина и Документите Тера“.
Още когато излезе първата книга, през 2010 г. невероятен низ от синхроничности ме свързаха с тази книга. Имам я подарена и от Издателите и от Печатницата и е трудно да се опише. През годините съм подарил над 15 екземпляра от тази книга на приятели и всички са били страхотно очаровани от това, че прочетеното в нея е потвърдило и разширило познанията, които само са мислили, че имат.

Има още

А сега, на къде?

Вчера мислех да го ударя на мислене, щото нали 1 ден имам за размисъл, ама после се сетих, че не го мога и легнах да дремна.
Днес обаче забелезах, че сичкото народ дека е спало до сега, изведнаж са е засилило да МИСЛИ?!?! (да кара самолети, да изобретява Перпетум мобиле, да се телепортира)
И да не го питам тоя въпрос за 6 път, го правя Публичен както обещах:
Аз, щото пак не мога да мисля, оти немам мозак(или май с Ъ са пишеше), са чуда, та Вий, дека имате и време, и мозък, па сте и УМНИ, Па сте и КРАСИВИ, айде да ми отговорите,
НАЛИ от 12 (32) г. ви КРАДЪТ (с пълен член):
Проверете от 400 депутата, в I Велико Народно Събрание, от 17 април 1879 г, колцина са били „обикновени хора“ и колцина са били „Чорбаджии – изедници“ още през Турско ? /Особено ми е важно мнението Ви за Иванчо Хаджипенчович/ и сичкото ли ни е било наред от 681 г. до сега и КОЙ ви пречеше да сте Чорбаджии и изедници народни?
(И ако сме всички целокупно Чорбаджии и Продажни (кому?) депутати, КОЙ ще да ни работи?)
КАКВО ТИ Е КРИВО ОГЛЕДАЛОТО, КАТО ТИ СЕ ВИЖДАШ В НЕГО?

Ден за Раз-мисъл

Днес било ден за Размисъл. Та затова мисля, да пия една ракия и да поглаголствам, примерно, как целокупният Български народ обича да има 1 ден в годината за нещо си. Един ден – на Жената, само тогава да са прай, че я обича. Един ден – да му е Новата готина. Един ден – да Влюбен. Един ден да се сети, че някой си имал Рожден Ден. Един ден да се сети, че някой бил умрял… Абе обичаме си ние дните.

Има още

Край, вече ще съм Европеец

Седя си таз вечер, другари и си мисля, как може да съм толкова прост, тъп селянин, как може да съм такъв задръстен Ганювец и балкански субект и да не възприемам Европейските и Световни ценности, ами се дърпам като магаре на мост и като кандидат-депутат от Министерски пост?
Кафе не мога да пия като белите хора ми седя досущ някой клошар на пейките на слънце, ни в кръчма мога да ида, ни в нощен бар, ни на курорт като моите приятели.
Ходя с някакви маски в магазина като Ханибал Лектър и се озъртам като престъпник, с хората не се здрависвам и на гости не ходя.
Заплатата ми като на безработна чистачка и се чудя на кой камик вода да сипя и кои кренвирши по-евтини да взема.

Има още

Здрав СЪМ!!!

Другари и другарки (малките другарчета да не четат, че е за 18+).

Освен да пиша, язека обичам и да чета, ама поневгаш и избирателно.

Обаче – сичкото прогресивната общност (и от двете страни на барикадата) си има нейно си мнение… а аз си нямааааххх.
А то човек без мнение е като мнение без човек. Дали отпред, дали отзад – все липсва.
И начи реших са – ще имам и аз мнение, ако трябва – платено.
Наточих 1 кило кръв, 1 литър урина и 1 кг.. онва таковата, фекалии и търча, да ги давам, да ми кажат, какво мнение да имам, демек – от към кой лагер съм най-подходящ, според науката. (дадох и 1 шише ракия, за всеки случай, че не се знае знае ли се)

Има още

Глупаци

Животът е странен,
не искаш,
но пак
внезапно те среща
с пореден глупак.

От всичко разбира,
направо е
цар,
а даже не знае
какво е буквар.

И уж ти говори,
пък сякаш мучи,
и влажно те гледа,
с говежди очи

Направо се чудиш,
ядосан,
вбесен
какво да направиш
със този кретен

Обаче…
не бързай
за малко поспри,
че май пък за него
глупака си ти.
/ Габриел Радев /

Добре си бехме

Ох, да ви са оплача другари. Обажда ми се одеве един приятел и вика:

– Бе Габо, ти си пешкѝн момче, навсякъде се вреш, все много знаеш, да те питам една работа?

Има още

Правило Номер Едно

На никого
и нищо
не доказвай
Живей така
сам
както си решил

По рядко за
неволите
разказвай
или пък
колко често
си сгрешил

Че всеки
има път в живота,
един със лимузина
по асфалта
друг
пеша – през кал

И на момента
много иска
да постигне
това което
силно
е мечтал

А идваме
еднакво
на Земята
родени голи,
слаби
само със душа

Живота ни
минава
в надпревара
кой как ще стигне
там
в обикновената земя

Та така приятели,
имало е време, когато ни е нямало,
и ще дойде време, когато няма да ни има,
как ще ЖИВеем през този интервал
зависи САМО и ЕДИНСТВЕНО от НАС и никой друг.

Бъдете Здрави и НАЗДРАВЕ ??
( Габриел Радев )

Сънувах сън

Заспал съм си кротко и сънувам ….
Нощес, станало някакво чудо и всичкото народ са завтекло вчера, та са шприцовало. (като казвам всички – та всички, мъжове, жени, дяца, кучета, котки, тъщи… всички!!!)
И кво става днеска – край, нема болни, нема открити… Сичкое 0 (нула)!!! На специалният сайт са чудат какво да пишат и как се смята процент от 0.
После и журналистите в шок, не знаят как да започнат Сутрешните блокове, а Професорите вече поканени, поканени ама и те не знаят какво да кажат.
Сутрешните емисии и те на пауза, щото не помнят с какво трябва да започнат новините.
Има още

Празно (демек- без име)

Имал съм в живота
срещи много –
с предмети, камъни,
дървета, хора…
И на природата
творения най-разни,
едни издават звуци,
други – не говорят.

И… понеже не съм
баш поет или рапър
за да говоря само в рими,
та да ви кажа –
дали сте ми познати лично
или не,
дали тепърва ще се запознаем,
или пак не,
полезно е да ви споделя,
че винаги очаквам от хората
да са Добри (дори да не са много хора)

Не че винаги можем да сме такива.
Ето, аз споделям предимно
хубавите моменти – ядене, пиене,
прекрасните места които посещавам,
готините приятели и познати
и веселите моменти
които изживявам,
споделям понякога и някоя тъга,
то в живота без това не може.
И се радвам, че приятел
ите ми
го оценяват…

Иначе …
то няма човек, без проблеми,
дори този, който е преял, препил
или каквото там може да се пре…
Ама пък ако само лошото искаме да търсим,
то това и ще намерим,
НЕ е ли по-добре, да искам да видим
ДОБРОТО и ХУБАВОТО, където и да е?

А много се радвам, когато някой ми каже:
Видях те, как се забавляваш.
И аз се радвам, когато видя, че другите се забавляват.
А още повече ще се радвам, ако ми плати сметката

Съвета ми е
(щото на чужд гъз и 100 съвета са малко)
.. бъдете усмихнати,
дори да ви мислят за ЛУДИ
Бъдете Любезни, дори да ви се чудят
И ако някой ви гледа с насмешка.
то го пратете далееече, дори попогрешка…
(Габриел Радев)

Сърце от камък

Държа едно сърце във длани
протегнати пред вас сега.
Покрито е със малки рани,
три дупки и една бразда.

В живота има случки разни
и всяка прави си следа –
едни дълбоки, други – празни
но както казваме – Съдба

Не го боли, то е от камък
издържа всякакви неща
лъжи, предателства, любови,
и радост или пък тъга

Студено е, щом е самичко,
горещо – ако е в ръка,
на живо малко ми прилича,
че ползва нашта топлина.

Не знам чие е, току-що открих го,
на всеки може да е то,
изстрадало изглежда, но си мисля,
че пази нещичко добро

Габриел Радев

Следизборно-интелигентска

Тошко без да бави, кабинет ще прави,
С две ръце го хваща, силно се напъва, той се не поклаща,
Тошко Корни вика, Тича Корни с крика
двамата напъват, кабинет напъват, той се не поклаща,
Корни Мая вика, Мая я надвика, иде с Хаджигенов,
всичките напъват, кабинет опъват – той се хич не хваща,
Всички Ристьо викат, Ристьо е на плажа,
с гумената лодка, бърже се доклаща,
Заедно напъват, свиркат и опъват – той се не поклаща.
Трябва помощ пета, всичките хлапета,
зарад таз копаня – викат и Доганя.
А Доган разбира и отзад подпира,
всички ги захваща., здраво ги заклаща,
кабинета вадят на тезгях го слагат.
Три дни яли, пили после тез мискини,
сметката обаче, плащаме с години…
и т.н. и т.н. ??