Архив на категория: Забава

Гравитация

Недей, не бива да мечтаеш
и знам, че за последно си решил
ама постой, не влюбвай се отново
че сам си знаеш, колко си грешил

То две тела, еднакви се привличат
е казал преди векове един Нютон
и с някаква си формула, не сложна
доказал го е с даже със закон!

Така обаче е с планети
във космоса и страшен и суров
ама когато случва се в живота
тогава май нарича се ЛЮБОВ!

За физика, говорил е човека,
а аз – за някакви мечти
но нека да я караме полека
то ако трябва – ще си проличи
(Габриел Радев)

„Силите, които придържат планетите към техните орбити, трябва да са реципрочни на квадрата на разстоянието помежду им“

Случайност?

Едно кафе,
една цигара,
едно мълчание,
една съдба?
Не знам дали
е твоето ухание
или парфюм
от нещо във нощта?
Дали, споделяйки
отвънка рими
дали четейки
в късен час,
дали във погледи,
почти неуловими,
не прелетя
синхронност между нас?
Не знам,
но нека се отпуснем,
не искам да гадая на часа –
съдбата,
щом пак някак се намеси
то все ще ни намери
или да
(Габриел Радев)

Първо представяне на Стихосбирката

Нямах намерение, но на добри приятели не мога да отказвам и затова:


Община Лесичово и Габриел Радев
Ви канят на


ПЪРВО ПРЕДСТАВЯНЕ на


малка
сНощна
стихосБирка


Което ще се проведе в сградата

на читалище „Отец Паисий -1890“ с. Лесичово

на 14.12.2018 г.

от 11:30 ч.


Авторът ще дари книжки на всички,
(коричната цена е 1 1/2 усмивки),
но вие си носете парички,
които ще бъдат дарени на „Дом за възрастни с физически увреждания – Св.Петка“ – с. Щърково

 

Пак да се похваля – стихче на първа страница ;)

Не че нещо, ама хубаво е да си видиш стихчето на Първа страница. ???
Благодаря на в-к Наслука, че ме счетоха за достоен, да поздравят хората с мое произведение.?

Рожден ден.

За някои добре е,
за други – все таз,
обаче в тоз ден
пък родил съм се АЗ.

Било през нощта,
къмто три, че и нещо
хем зима студена,
хем време зловещо.

Светът ме погледнал,
аз даже не знам:
– Къде съм попаднал?
– Защо ли съм там?

Е доста години си минаха вече,
сега съм едно по-голямо човече,
с полвинка от сто са ми вече летата,
но още го няма акъла в главата

По-важно е мисля, друго да има:
на маса да бъдем дори и през зима
с приятели хубави, истински, наши
и все да сме весели, все с пълни чаши!!!

БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМАМ!!!

Човек и добре да живее, издава стихосбирка ;)

Мислех, да изчакам до другата седмица, по случай РД, ама „сърце юнашко не трае“ .. както го е казал поета
Та съм горд да споделя, с Вас приятели, че книжката вече е ФАКТ, дори няколко човека вече я имат в ръцете си.
Благодаря на проф. Стефан Лютаков за прекрасната корица и невероятните илюстрации, на Emi Jane и Анжела Иванова за редакторските поправки, на Студио Пиксел и Valentin Stoianov за отпечатването.
Благодаря и на всички приятели, че ми дадохте куража да пиша, споделям и издам тази книжка.
И тъй като няма да я намерите в книжарниците, на който съм обещал ще я връчвам когато го видя, тези дето са ми по-далече ще измисля начин да им я пратя.
В началото на Декември ще опитам да огрея приятелите в София, за другите градове – както дойте.
(ако сте от хората, дето не се виждаме често, можете да ми пишете на ЛС за да ви включа в доставката)
Сигурно ще направя и Представяне на книжката, но ще е на по-късен етап, преди Коледа.

И специално за читателката коментираща тук ЕМА – пиши в коментар или на е-майл ( [email protected]) как искаш да си получиш обещаната книжка.
–––––––––––
Здравей,
читателю на тази стихосбирка!
Не знам дали с каскет си,
или със престилка,
не знам по потник ли си,
или в анцуг с ръб,
не знам дали си умен,
или много тъп,
не знам дали си руса,
или пък – плешив,
НО! Знам едно – бъди ми здрав и жив!!!
Щом в теб попаднала е тази книжка,
то значи, че очаква те въздишка,
дали защото някъде ще се познаеш,
дали пък дето чел си я – ще се разкаеш
И повече аз няма да говоря,
отворил си я – значи, че е твоя.

Приятно четене, ПРИЯТЕЛЮ!!!

И знай, творците сме странни хора,
може да ти се стори понякога,
че точно теб съм имал предвид,
но… повярвай, думичките идват сами,
аз само ги подреждам.

 

Не на Ниските Цени

Понеже е събота, а не съм си намислил стихотворение, реших да се позабавлявам по друг начин.
Понеже разни мургави, социално-слаби с BMW-та утре ще протестират, щото им било скъпо да си пият кафето на село, та трябвало да ходят до Града, че е по-евтинко, ама пък искали Винетки, Застраховка, Преглед и Данъци … А те горките, нямали пари, щото всички ги били дали за строшените ламарини на които се качили.
Та си направих труда да проверя, колко по-евтини са да речем Застраховките в чужбина?
А моя крив английски и немски, успях да разбера следното:
С проверка на Онлайн калкулатор:
За Nisan X-trail 2004 г, 136 КС, преди седмица платих 320 лв /приблизително/ застраховка ГО. Нямам нарушения, имам „златен“ талон.
За Англия ми показа: £1 261 /Лондон/
За Германия: 426,29 € /Мюнхен/
Ако имам ПТП, май става два пъти по-скъпо ….
Данъка няма да проверявам, да го направят „протестиращите“.
Аз направих група Не на Ниските Цени щото искам всичко да ни е нормално. И застраховките и данъците и заплатите и пенсиите.

Ама не да се плюнчат разни зомбирани индивиди, да ми протестират срещу високите цени на БЕНЗИНА с КОЛА!!! МИ протестирай с ролери, протестирай с тротинетки …
Само, че акъла и първосигналната не стигат …
Те стигат до там, все ДРУГ да е виновен.
Другия да даде заплатата /не да работиш сам и да си изкарваш/
Другия да се осигурява на 1000 лв. а ти на 200 пък после да плачеш, че ти е малка пенсията.
Друг да е избрал некадърниците, не ти, дето гласуваш за тоя, дето те лъже най-много.
Друг ти хвърля боклука през терасата, никога не си ТИ….
Другия краде и лъже, не ти….

Ами излезте и протестирайте срещу тоя гаден ДРУГ бе!!!!!

Поговорки

Броят се пилците на есен,
а пък комарите – на пролет,
и жабите си имат песен,
и хвърлен камък своя полет.

Не знам кое е по удачно,
във тази поговорка стара,
да духаш кашата отрано
или пък после – на попара?

Тъй всеки може да намери
в живота равен пълна локва
и вместо да се начумери
да се усмихне в нея като пльоква

Нима с опръскани премени
или с обувките пробити
не можем да сме пак засмени
и да са ни светли дните?
( Габриел Радев )
/последно, щото вече дадох книгата на Главния редактор/

Да, но, обаче, не

Не знам защо, но помня всички теми
Не знам защо … съм толкова различен
Не знам защо, хем искам да не споря
Не знам защо … такъв съм, не отричам

Да – трудно е понякога в живота
Да – срещат се неща и неприятни
Да – върша ги макар и с неохота
Да – случват се дори и непонятни

Но знам едно – живея и мечтая
Но знам едно – в небето аз надничам
Но знам едно – приятели че имам
Но знам едно – търпя и ги обичам.

Обаче – утре може да е друго
Обаче – всякакво ще се получи
Обаче – ако силно го желая
Обаче – все добро ще ми се случи.

( Габриел Радев )

 

Най-важният

Май има мигове когато
е по-добре да си мълчиш,
каквото някой ти е сторил
дори и вътре да кървиш.

Приемай болката с насмешка,
или дори си поплачи.
Че доста често правим грешка,
но се старай да не личи.

Макар живота да е стиснал
сърцето ти във шепи две,
недей бъди със нос увиснал
или с изкривено лице.

И дръж се, сякаш че е лято,
когато сняг навън вали,
не всичко вече е изпято,
дори ужасно да боли.

И знай, че на един длъжник си,
заради него се пази,
че хора има много разни,
но май най-важният си ТИ.

/ Габриел Радев /

Бира-скара

 И ето,
че когато се обърна,
живота ми преминал е така:
да правя сбирка, после снимки,
че след това да наредя софра.
На сватбата или във кръчма,
или на празник някакъв сега,
поседнали са всички, хапват, пийват,
а аз край тях все пърхам със крила.
Опитвах се да бъда все начело,
да запечатам занапред мига,
и да покажа колко съм полезен
със шипка и пържола във ръка.
Така е все,
назад като погледна,
не ми тежи, но май че прекалих
и смятам някак вече да почивам,
ей там във ъгъла, самотен, тих
– А скарата?
Пак някой ще попита…
Ми – майната ѝ,
аз се уморих
Ще ида някъде,
ще си поскитам
и ще напиша
този стих.
 
???

Мъниче

Самотното човече все върви си,
по пътчето с приведена глава,
върви само и нищичко не търси,
дори не се прибира у дома.

Върви и прави фокуси ужасни,
едни мъже разплаква ей така,
но пък усмихва сервитьорки разни,
не щото иска, просто – на мига…

Това човече малко не разбира,
че е голяма цялата Земя
и някак си в главата не побира,
защо с добро посрещат го или с тъга

Човечета такива има много
да ги настъпиш – май не е беда
не ги съдете прекалено строго
защото лично нямат те вина.

Опитват се в живота да се борят,
за да получат малко топлина,
и няма те горките що да сторят,
че май при всички зима е дошла.
/ Габриел Радев /

Майстор

 

Каквото сам си го направиш
не би го сторил никой друг,
дали ключа от къщи ще забравиш,
дали ще си удариш пръста с чук.

Ако си ловък, можеш доста бърже
да си направиш ядове безчет,
със дума или жест, дори изпуснат,
да сътворяваш глупости навред.

Талант такъв, аз знам, не всеки има,
че правиш опити да си добър,
обаче получаваш от мнозина,
порезна рана, с остричък сатър!

Със намерения добри уж бил обсипан,
към АДА асфалтираният път,
обаче още Данте го е казал,
че там такива вече не вървят.

Но няма май какво да се направи,
по-важно е да има в живота нов,
една пътечка дето Вяра дава,
със някаква Надежда, за Любов.
/ Габриел Радев /