Тъмно! Нощ.
Луна, звезди
Студ и вятър.
Аз и ти.
Хижа
Огън
И жена…
Жега – чак до сутринта
Романтично
Или да?
Ако двама сте…
… С дърва
(Греяната ракия също върши работа, ама не е същото)
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве
Романтика
Вашият коментар
Архив на категория: любовна лирика
За спомен
Две седмици изминаха
откак ме няма
а виждам, че не помниш ме съвсем!
За теб каквото бях,
сега го няма,
и с нова ставаш и се будиш всеки ден!
А казваше, че няма да забравиш
прекараните мигове със мен,
че аз за теб била съм
най-прекрасна,
и чакана –
откакто си роден…
Не знам защо
така ме изостави,
във миналото
като ден студен..
Но запази поне
за миг в сърцето
денят любим
през който беше с мен…
.. И мисля, най-добре да си замина:
със Обич: От предишната Година
15.01.2024 г.
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве 🥰🍷
Имитация?!?
Събуждам се,
и ставам
и се движа,
работя
и се правя на човек.
И като човек,
аз всеки ден се грижа
такъв да съм,
дори в живот,
понякога …
не лек.
Какво печеля ли?
Усмивки и
Обиди
От хора
и нехора
а… овци
Обаче как
и със кого
да споря
когато всеки
по различно
го сърби?
Ми лесно е,
събуждай се,
усмихвай се
и даже..
дори да те боли,
добър бъди.
… Добър ден, Здравейте, Как сте, Довиждане, Хубав ден, Лека работа, Хубава вечер – в тези думи няма рима, но ако ги употребите, няма да Ви заболи, а на другите ще им е приятно.
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве 😂🥃🥂🍷🍻
Сърбежи
Нали сте срещали в живота
човечета като бълхи?
Уж малки са, а яко хапят
и даже – истински боли.
Отглеждали сме ги с години,
като приятели добри.
А те седели са и даже
са пили кротко – кръв дори.
Тааа… искам само да Ви кажа,
не ги щадете, даже хич.
С лопатата ги изпратете,
по-упоритите – с РИТНИК.
И утре, като се събудиш,
живота с радост посрещни
че вече няма да се чешеш
от тез “човечета“ – нали?
(Габриел Радев)
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве
Лятно приключение
Ето, пак съм тук – на Плажа,
имам много да разкажа….
Шапката ми е фуражка,
а фланелката – юнашка
И се мъча (дет се вика)
тука с Боцманска Мастика
от Еленко* са ми дар
щото ми е стар другар
Консумираме я със мярка
(с таратора е другарка)
и се чувстваме добре
па макар и без мезе
Вие хич не ни мислете
зад бюрото си седете
ние тук заради вас
ще се трудим час по час.
Да, голямо напрежение,
ама ние без съмнение,
сме тренирани добре
затова сме на море.
Хайде, няма да Ви пречим
(на работните – най-вече)
ето, слагам Фотосесия
за да нямате депресия.
П.С. Каквото и да Става, дръжте здраво чашите.
Рецепти за Лично Щастие*
Когато някой те нервира
или създава ти проблем
сипи си ти студена бира,
тъй както правя всеки ден.
Когато не вървят нещата
и все се чувстваш уморен
сипи си ти една ракия,
тъй както правя всеки ден.
Когато времето не стига
и сякаш, че си в негов плен
сипи си ти една мастика,
тъй както правя (но през ден).
Обаче ако пак, ОТНОВО!!!
премачква те живота лош
не се предавай, не унивай
тренирай здраво – ден и нощ
Рецептата не е за всеки
критици имам за това
на тях обаче ще им кажа:
– Опитате пък Вий с вода.
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве
*Заглавието съм го заимствал от книгата на небезизвестният писател, психолог, трабълшутър и мой ПРИЯТел Elenko Angelov (без негово разрешение и знание), ама без да искам.
Заболяване
Безрима
Аз обещах ти,
някога,
преди години,
че с времето
ще те забравя
И ще намеря
друга,
но прости ми,
май не успях
да го направя
Опитвах ли?
Не знам!
За мен е трудно,
да сложа ред
в главата и сърцето
Защото са
неща неизмерими
и любовта
и разума
и битието
Но вярвам,
челно
със която трябва
аз да се срещна,
без да искам
ще се случи
Дали искра добра
най-после ще просветне
или пак белег
доживотен
ще получа?
Абе каквото дойде,
то не всичко
става с рима
в тоя живот
нали?
( Габриел Радев )
Някой ден
Много исках да напиша
за живота, любовта
как без теб
дори не дишам
как не мога да заспя
Как си мисля и мечтая
да сме двама
всеки час,
аз със времето да крача,
а пък ти да си до нас
Утрото , залез,
лято, есен
как изпращаме безкрай
всичко да е сякаш песен,
а денят ни – като в рай
Но на практика е друго,
аз не пиша, ти пък спиш,
и когато се събудим
тръгвам аз,
а ти мълчиш
И това е не защото
ти е скучно вече с мен,
а защото още чакам
да те срещна
някой ден
До кога?
Пак ли?
пак ли!
пак ли,
Пак!!!
Аз не спя,
за тебе мисля!
и Защо?
Защо!
защо,
и Как!!!
все продължаваш
да ми липсваш?
Исках?
Исках!
исках,
аз
да те забравя
и на сила!
НО!
Кажи?
Кажи!
кажи Ми как,
да го направя
щом те има!?!
( Габриел Радев )
Ода за НОЩ
Седнах Ода да напиша
за героя ни сега –
Генерала що ни пази,
та седим си у дома
Нежни думи все избирам
и красиво ги редя
но не знам защо се случва
– получава се Псувня
( Габриел Радев )
Случайна?!?
Аз виждам те, понякога минаваш,
май тръгнала по някакви дела,
не те познавам, но пък е приятно,
да гледам, как излъчваш красота.
И има дни, когато си с усмивка,
а има и такива със тъга,
обаче щом те видя се изпълвам,
със мека и приятна топлина
Тогава правиш, мисля, малко чудо,
и сякаш от обедното кафе,
издигам се, политам и попадам
там някъде на седмото небе.
Дори и да ме видиш – непознат съм,
че съм един от многото в света,
преминали пред погледа унесен,
в забързания ритъм на деня.
Не вярвам аз, че някога ще мога,
да те докосна (или пък греша),
че случки много имам във живота,
но по-добре си остани Мечта.
( Габриел Радев )
Умора няма
Уморих се да чакам с надежда
уморих се да търся любов
уморих се напред да поглеждам
уморих се да бъда готов.
Все на камък в живота попадах
все намирах си грешен човек,
все подхлъзвах се, даже пропадах
все се случва полвин вече век.
Ще запазя аз спомени важни
от които сърцето тупти,
ще запазя и другите разни
от които пък леко боли.
Но ще търся, с надежда ще чакам
от съдбата поредния знак
да ударя главата си яка
и разбия сърцето си пак.
Ще опитвам докато си мога,
ще те търся и днес, утре пак,
просто някъде, в сфери различни,
от съдбата си чакаме знак.
( Габриел Радев )
СледИзборно
Чушки пак пече човека
клекнал е пред чушкопека,
после слага ги в буркани,
цяла зима да се храни.
И не ходи да гласува
щото иска да ги псува
всички кметове отбрани
все от другите избрани
А пък разни политици
меки, мазни кат мекици
обясняват всеки ден,
че вината е във мен!?!
Но пък сякаш имат право,
че сърцето уж кораво
се разтапя всеки път
щом решат да ме @ът 
Ама нека, то се знае
щом в главата ум не трае
всеки четири лета
да си казвам – що стана?
( Габриел Радев )