Бира?
Слънце?
И море?!?
Нека кажем твърдо Нье!!!
Искам аз
да си работя,
да е жега,
да се потя,
Чакам шефа
да ми каже:
– Ще се трудиш,
двойно даже!!!
Та да тичам
аз да взема
пак мотика
най-голема
Да напрегна
яко жили
в мигове
незабравими….
Искам …
ама просто няма,
че пак криза
е голяма
Няма кой
да ме насочва
да копая
тая почва
Затова
без срам и свян
ще отида
във Троян
Там сред мирис
на дървета
лятото
аз да усетя.
И със Пешо
под ореха́
да си пия
за утеха 
На пролетта във чудната омая
вървя по пътя прашен към безкрая,
и сигурно ще крача до където,
събират се земята и небето.
И някога, когато стигна края,
дали ще ме очакваш там не зная,
но силно се надявам във сърцето,
че с теб ще се намерим сред полето.
Защото две сърца във цялата вселена
във жълта есен или в пролет най-зелена,
през лятна жега или в люта зима
ще се познаят в любовта незрима.
И щом се търсим, в този свят безкраен,
макар, че краят пак ще е незнаен,
то искам аз поне да има среща,
за нови грешки или пък любов гореща.
/ Габриел Радев /
Има ли смисъл
сега да говорим
и да обсъждаме
чужди постъпки
Нали сме си близки
и с теб си споделяме,
нашите,
детски понякога
тръпки …
Че всеки различен е
шантав, особен
и търсим любов
в самотата
И трябва ли винаги
вечно да спорим
когато са ясни
нещата?
Животът е кратък,
а „утре“ – далече,
но всичко ще бъде,
усмихни се – човече 🙂
Недей, не бива да мечтаеш
и знам, че за последно си решил
ама постой, не влюбвай се отново
че сам си знаеш, колко си грешил
То две тела, еднакви се привличат
е казал преди векове един Нютон
и с някаква си формула, не сложна
доказал го е с даже със закон!
Така обаче е с планети
във космоса и страшен и суров
ама когато случва се в живота
тогава май нарича се ЛЮБОВ!
За физика, говорил е човека,
а аз – за някакви мечти
но нека да я караме полека
то ако трябва – ще си проличи
(Габриел Радев)
„Силите, които придържат планетите към техните орбити, трябва да са реципрочни на квадрата на разстоянието помежду им“
Накратко за живота кратък
Живот
Врата
Човек?
Жена!
и поглед пръв
3 месеца
Година
Две
Агония
2 банки кръв
Приятелство
Познанство
Безразличие
Омраза
и инат
3 стиха са
5 реда
Поглед нов
Едни живот му казват
Други пък – любов
И поглед сетен за
Жена!
Човек?
Врата?!?!
Отивам си, ще чакам у дома 😉
/Габриел Радев/
От Пазарджик съм, лельо, знаеш ли го де е?
от там до Крушовица е цела неделя
зиме със шейната, а лете с магаре
на гости да дойдем и месец превале.
Аз неща́ да идвам, но тате ме кара
щот тук сме били досущ кат в Сахара
Ни вода́, ни жито, ни нефт, нито хубост
ей на и тоз ЧЕЗ го земахме от лудост
Та ние два лъва не можем изгледа
Европата цяла нас срамно ни гледа
Че Пеевски страшен и лош депутат
по цял ден сидел и ни гледал отзад
Така сме си тъпи във нашият град
и зли и крадливи, за срам и за яд
а цяла България, ведра, цветуща
пари да живеем от бюджета ни спуща
Такива сме, няма какво да го крием
добре е държавата, да ни закрие
Да литне, да скочи, света да превземе
а не да я дърпаме все като бреме.
