Приятели,
познати,
хора разни,
далечни,
близки,
ама …
все добри

Намирал съм
намират ме
и даже
без да го искам,
все
случайно
може би …

Съдбата
ме е свързвала
с различни,
нали това е
нейната игра,
понякога е сякаш хаотична,
обаче май си има правила

Та за баланс
на хубавите срещи
със хора,
весели
и позитивни
по някакви физически закони
съм имал двама-трима негативни

Донесли са ми
всякакви моменти…
предателства,
лъжи,
фалшиви фрази,
и нож забит в гърба, точно тогава,
когато уж е трябвало да пази

Понесох много болки
във живота,
и никога не съм го крил,
та лекичко и нежно
да ви кажа…
не съм забравил
и не съм простил

Тошко без да бави, кабинет ще прави,
С две ръце го хваща, силно се напъва, той се не поклаща,
Тошко Корни вика, Тича Корни с крика
двамата напъват, кабинет напъват, той се не поклаща,
Корни Мая вика, Мая я надвика, иде с Хаджигенов,
всичките напъват, кабинет опъват – той се хич не хваща,
Всички Ристьо викат, Ристьо е на плажа,
с гумената лодка, бърже се доклаща,
Заедно напъват, свиркат и опъват – той се не поклаща.
Трябва помощ пета, всичките хлапета,
зарад таз копаня – викат и Доганя.
А Доган разбира и отзад подпира,
всички ги захваща., здраво ги заклаща,
кабинета вадят на тезгях го слагат.
Три дни яли, пили после тез мискини,
сметката обаче, плащаме с години…
и т.н. и т.н. ??

Кога настъпи те живота
та се опулиш
като жаба
ритни го в топките
и после
по своя път
си продължавай

Недей очаква,
че отгоре
ще завалят
пари и слава –
прави това
което можеш
и пак успех си пожелавай

Ако обаче мързелив си
или с ръце и двете леви,
то леко в кръста прегъни се
не може всички да сме смели

Прикляквай, свивай се, мълчи си,
подмазвай се когато трябва,
нали преклонена главица,
не я сече и остра брадва

Поука няма тук изобщо,
че всеки е с акъл различен
но пък и всеки си решава
и избора е негов, личен.

Както и живота.

Животът ни прост е
но ние го бием,
зад фрази велики
удобно се крием

Не наши, а чужди
с лъжи прекомерни
но много удобни
макар и неверни

Защото виновен е
винаги друг,
за пръста ударен
от тебе със чук

За твоята алчност
и мързел, беди,
виновни са всички
но никога – ти

И нека ти кажа
аз къде ти е драмата,
май трябва да почне
първо в Тебе Промяната!!!

(Сред бостан с тикви, няма как да изникне Еделвайс)

(Габриел Радев)

Гледам живота от първият ред
труден е, чак ми се плаче,
ясно го виждам – крачи напред
леко залита обаче.

Пътят неравен е – яма до яма,
мръсен, замръзнал и кален
ама животът не знае назад,
движи се зъл и нахален.

Всъщност, не гледам,
а с него вървя,
щото сме май в симбиоза,
ту ми подлага от диня кора,
ту пък ме удря със роза.

С него сме свързани,
няма друг начин,
с този живот е така,
рамо до рамо бавничко крачим,
следвайки свойта съдба.

Да, ама има и нещо полезно,
дето да знаете Вие,
нека вървим без да знаем защо,
но пътят избираме Ние.

Засмейте се – това помага
лекува стрес и поглед лош,
премахва болка
и досада,
помага даже
посред нощ.

Засмейте се – пари не струва,
а само малък,
поглед друг,
над разните неща
в живота
и на проблемите напук.

Засмейте се – това ги дразни,
защото злото не търпи,
да има хора,
с мисли разни,
то иска всички
да сме зли.

Усмихнати и позитивни,
да бъдем всички
ден след ден
и ако малко ви е трудно
вземете примерче
от Мен

Лесно е, опитайте 🙂

Габриел Радев

Омръзна ми,
да се опитвам да ви будя
Щом ви харесва – нека е така:
издишай, вдишай,
яж, върви, почивай
все под команда
да сте на света.

Щастливи нека сте,
че някой друг се грижи,
дали ви е студено
или не,
дали света около Вас се движи,
а вие си лежите – кат прасе!

Живота си живейте – той е вечен
особено със маска
даже с две,
озъртайте се ден и нощ за всичко,
което чака, да ви изяде.

Обаче, аз едно ще Ви замоля,
щом Ви харесва – нека е така,
но не намесвайте и мен във тази драма,
че не желая, друг да ме пасе.

И ще ви кажа само за последно,
родени сте сами, без дрехи,
без мечти, без господар

Живота е единственото нещо
което сте получили във Дар.

Една усмивка лекува 101 болести ?

(или кило ракия ??)
Габриел Радев

Не искам
да виждам
във очите Ви
СТРАХ
Не искам да
да бъдете
Сиви

Не искам
през ден
или два
или час
да бъдете
тъжни,
Унили

Не искам
да псувате
Тихо,
без глас
за всичко
което се
Прави

Не искам
да мислите
“Ето
и нас
Съдбата
не ще ни
пожали”

Не мога
да правя
магии,
чудеса
или май
пък така ми
Изглежда

Но ИСКАМ
човешки,
ей сега
да Ви ДАМ
аз малко
от мойта
НАДЕЖДА

И утре, когато
Отвориш Очи,
и зърнеш,
небето отново
Стани, Усмихни се
и просто кажи
Аз жив съм, Обичам Ви Много.

(Габриел Радев )
#поезия

Времето чакаше
някъде
тихо
Времето чакаше
там,
под звездите
Времето чакаше,
ти появи се
Времето тръгна,
а с него
и дните

Живота
си изпълваме
с моменти,
а пътя
си измерваме
със крачки,
успехите
ни карат
да сме горди,
дори да нямаме
пари във пачки.