Да спрем играта,
хайде стига вече,
това разбра се
че не е „Не се сърди човече“
Да спрем играта,
без лъжи и без преструвки,
без чувства празни
и изкуствени целувки
Да спрем играта,
вече няма драма,
че нито аз съм Пешка
нито ти си Дама
Да спрем играта,
за да започнем нова,
че щом сърцето търси,
то душата е готова.
(Габриел Радев)
В живота така е,
не знаеш коя е
жената, вратата, бедата
На ред все отваряш
дори се повтаряш,
но често уцелваш гредата
И правим ний грешка
но нека с насмешка
да пробваме още съдбата
Ще има болежка,
цицина и смешка
щом още си търсим белята.
Когато приключим
дано да сполучим
поне да е цяла главата 
( Габриел Радев )
Беше ме яд
на целият свят
и празно ми беше
в душата
Но щом те видях
веднага разбрах,
пак с мен си играе
Съдбата
Безмълвен те гледах,
стресиран и плах,
със вкус май горчив
във устата
В нощѝте не спях,
че буден стоях
и мислех за теб
във кревата.
Очаквах да бъда
отново в заблуда,
да дойде отново
тъгата
И прав се оказах,
защото разбрах,
пак срещнах Жената
с метлата
Е, нищо – добре,
опитах поне,
без яд са ми вече
нещата
( Габриел Радев )
След като раздадох близо 450 книжки на приятели, познати и случайно попаднали ми жертви, се наложи да напечатам още 500 броя 🙂
И по този случай:
Габриел Радев
Ви кани, да присъствате на
ПРЕДСТАВЯНЕ
на първата му книжка
Не мога,
нямам право да те спирам
да ми наливаш вино и ракия,
и аз към теб ще бъда реципрочен
нарязвайки луканка и туршия.
Та иначе защо сме се събрали,
и седнали сме на едната маса,
нали не да делим сега имоти,
или да се вайкаме „ах, долара срина са“
С приятели ухилени насреща
аз винаги съм някак си орисан
дали е на кафенце късо и водичка
или пък пред тава с прасенце слисан!
И искам пак аз нещо да ви кажа,
когато позитивен си в живота,
отсреща винаги ще се покаже
човек, добър, а не със сопа.
По-лесно е, когато сме взаимни,
и ти на мен и аз на теб да съм полезен,
почнете днес деня си със „Здравейте“,
за да го запомните със „беше ми чудесен“ 
( Габриел Радев )
Днес няма да изпращам
Валентинка,?
не съм направил,
няма за коя,
но ще напиша,
стих за анонимка,?
оставайки таз вечер у дома ?
И хич не мисля
аз да негодувам,
че в къщи
ще си бъда сам,
със две-три чаши
смятам да потача,
пак празника на Трифон Зарезан.???
Че празници
в живота има разни,
дали с другари
или с някой друг,
все повод хубав,
нека си намерим,
хей тъй, на лошото напук ??✌️
( Габриел Радев )
Пристигна !!!! Книжката пристигна (за 7 дни) до най-далечната за сега дестинация – Дъблин, ИРЛАНДИЯ и зарадва моя приятел Стоил Василев Бързаков (който пък спази обещанието си и се снима НАХИЛЕН с нея )
След Хайделберг (Германия), Англия, Италия, Испания, София, Варна, Ямбол, Добрич, Плевен, Пловдив, Троян, Ловеч, Стара Загора, Бургас, Лесичово, Мало Конаре, Динката, Церово, Калугерово, Щърково, Боримечково, Панагюрище и други страни /но дадена лично/ 
Скоро се надявам да прелети и Океана
??????
Колко е лесно,
днес да си кажеш:
Обещавам,
от утре съм друг,
а пък утре
така и не идва
все премества се
сякаш напук.
Утре даже
понякога няма,
щото липсва
човека дори,
само вчерашен
спомен остава
да ни пари
и сякаш гори.
Нека бъдем
ей тук, на момента
много истински
още сега,
да не чакаме
нещо да стане
усмихнете се,
просто така 🙂
( Габриел Радев )
Има ли смисъл
сега да говорим
и да обсъждаме
чужди постъпки
Нали сме си близки
и с теб си споделяме,
нашите,
детски понякога
тръпки …
Че всеки различен е
шантав, особен
и търсим любов
в самотата
И трябва ли винаги
вечно да спорим
когато са ясни
нещата?
Животът е кратък,
а „утре“ – далече,
но всичко ще бъде,
усмихни се – човече 🙂
Каквото и да правиш пак се случва,
в живота шарен да се появи
отнякъде едно човече
което да те ръгне, огорчи.
Не, щото пак си го обидил
и не понеже си му навредил,
а просто нему е потребно
да те направи на дебил.
Дори и винаги да си усмихнат
да искаш да помогнеш, ей така
и нищичко в замяна да не чакаш
не го разбират хората сега.
Те свикали са, всичко да е сиво
и всички да си мислят за пари,
дори небето синьо им е криво
защото нощем пък е пълно със звезди.
С такива хора доста ми е трудно,
не мога и на сила да дружа,
че никога не бил съм аз двуличен
и не приемам думата „ЛЪЖА“
То сърцето не пита,
и не ще да се учи,
просто виждаш го някой
и потъваш пaк
с край злополучен.
Колко пъти било е,
да искаш, да чакаш
и пак да не става,
уж искрица да виждаш,
а пък после – пак сам си оставаш.
Но такива сме ние,
доверчивите хора
все си търсим любов
и искрица надежда
на живота в простора.
Е, поне ни остава
да очакваме хубаво нещо,
да се случи в студ или в лято горещо
във живота ни шарен, даже малко особен,
да получим прекрасен и Усмихнат май спомен.
Нова година, пак
Пристига поредната Новата Година
с поредни надежди, с поредни мечти,
и спомени разни, от таз дето мина
за някого тъжни, за други – почти
Животът е низ от различни моменти,
а те образуват минути и дни,
които се сливат във седмици, в месец,
и всичко се движи и всичко върви…
Но нека запазим усмивките свои,
от спомени хубави, с хора добри,
със всички прекрасни приятели наши,
с които били сме в изминали дни.
И искам да мислите все позитивно
и искам да виждате само добро
защото дори да сме леко наивни
то малкото щастие идва само.
Забавно ще бъде след още година
когато отново настъпи мига
със радост да видите полза че има,
от моите искрени, детски слова.
?
(Габриел Радев)
Недей, не бива да мечтаеш
и знам, че за последно си решил
ама постой, не влюбвай се отново
че сам си знаеш, колко си грешил
То две тела, еднакви се привличат
е казал преди векове един Нютон
и с някаква си формула, не сложна
доказал го е с даже със закон!
Така обаче е с планети
във космоса и страшен и суров
ама когато случва се в живота
тогава май нарича се ЛЮБОВ!
За физика, говорил е човека,
а аз – за някакви мечти
но нека да я караме полека
то ако трябва – ще си проличи
(Габриел Радев)
„Силите, които придържат планетите към техните орбити, трябва да са реципрочни на квадрата на разстоянието помежду им“
Едно кафе,
една цигара,
едно мълчание,
една съдба?
Не знам дали
е твоето ухание
или парфюм
от нещо във нощта?
Дали, споделяйки
отвънка рими
дали четейки
в късен час,
дали във погледи,
почти неуловими,
не прелетя
синхронност между нас?
Не знам,
но нека се отпуснем,
не искам да гадая на часа –
съдбата,
щом пак някак се намеси
то все ще ни намери
или да
(Габриел Радев)