Събрах топлината на залеза,
във летният падащ сумрак,
и прибрах я при мен, във сърцето,
за да сгрея със нея теб пак.
Дали ще е в късната есен,
дали ще е в зимният мрак,
щом пак малко ти огън потрябва
то подай си ми някакъв знак
Аз не съм я събирал нарочно,
топлината сама ме избра,
просто слънцето знаеше сякаш,
че това ти от мен пожела.
Топлината на залеза слънчев,
няма срок, нито годност дори
и ще чака дори със години,
да ѝ дойде момента, нали?
/Габриел Радев/
Дъждовна вечер, хубав край
А ние с Пешо пием чай.
Той брал го е с любов най-ярка,
а аз го пия, но със мярка
Варил го е не в чайник прашен,
поседнал на паянтов стол,
а във казан, май малко страшен,
но прави чуден алкохол
Тоз еликсир, от там потекъл,
не може всеки го разбра
поетът, както го е рекъл
„да пийна, даже да умра“
Ала от туй не се умира,
че бай Димитря си е цар,
ракията вари факирска,
що те лекува, като цяр.
Така се знаем от години,
и сме си винаги наред,
че този чай в лета и зими
го пием даже и без лед.
/Габриел Радев/
Не си го търсил,
ама го намираш!
Онуй едничко нещо на света,
което кара те да се усмихваш
и сътворяваш хубави неща.
Дали са стихове
или картина ?!?
Дали е просто снимка от деня!
Туй нещичко навсякъде ме следва
и кара ме да пиша през нощта.
Макар и ценно,
аз не неща да го заключа
на тайно място или с катинар
защото то е винаги със мене
макар да ме изгаря като жар
Не бих желал
да си отиде,
защото прави цветен ми света,
това зрънце любов което пазя
хем малко е, хем страшно го ценя.
Не ми се свиди,
ама никак даже
със вас това да споделя
и радвам се, макар един да каже
че съм усмихнал някак си деня.
/Габриел Радев/
Приятели
Понякога в живота идват хора,
не да ти искат нещо или да говорят
А просто ей така, да поседите,
пред потни чаши с бира под липите
Със тях не си говорите за чувства,
за мода или за изкуства.
Обаче винаги си има теми,
които да си дъвчете засмени.
Не са десетки, само двама- трима,
но радвам се, че все пак ги има.
И винаги аз време ще намеря,
дори да ме потърсят във неделя
/Габриел Радев/
12.08.2018
Подкрепа търсех, щото имах нужда
във дупка бях изпаднал или в трап
потърсих някаква опора чужда
за да изляза, щото бях и сляп
Навремето си бяхме някак гъсти
дори ми беше спретнала колаж
от думи речени, дори през пръсти
но даваха ми някакъв кураж
Потърсих го на сайта дето беше
за да почувствам малко топлинка
не го открих, там празно си седеше
поемата си беше отишла
Ала тогава, вместо нещо твърдо
което да ме върне от нощта
пропаднах по-надолу, щото зърнах,
че си изтрила нашите писма
Не те виня, не мога да се сърдя,
ти имаш си човек до теб сега.
Не искам нищо, просто да натвърдя,
Приятел съм ти бил, такъв съм и сега.
/Габриел Радев/
и връзка, към ‘изтритото’ произведение, чиято липса ме натъжи …….. нооо, архивите помнят 🙂
http://web.archive.org/web/20091210040027/http://skipthis.wordpress.com/
Накратко за живота кратък
Живот
Врата
Човек?
Жена!
и поглед пръв
3 месеца
Година
Две
Агония
2 банки кръв
Приятелство
Познанство
Безразличие
Омраза
и инат
3 стиха са
5 реда
Поглед нов
Едни живот му казват
Други пък – любов
И поглед сетен за
Жена!
Човек?
Врата?!?!
Отивам си, ще чакам у дома 😉
/Габриел Радев/
От Пазарджик съм, лельо, знаеш ли го де е?
от там до Крушовица е цела неделя
зиме със шейната, а лете с магаре
на гости да дойдем и месец превале.
Аз неща́ да идвам, но тате ме кара
щот тук сме били досущ кат в Сахара
Ни вода́, ни жито, ни нефт, нито хубост
ей на и тоз ЧЕЗ го земахме от лудост
Та ние два лъва не можем изгледа
Европата цяла нас срамно ни гледа
Че Пеевски страшен и лош депутат
по цял ден сидел и ни гледал отзад
Така сме си тъпи във нашият град
и зли и крадливи, за срам и за яд
а цяла България, ведра, цветуща
пари да живеем от бюджета ни спуща
Такива сме, няма какво да го крием
добре е държавата, да ни закрие
Да литне, да скочи, света да превземе
а не да я дърпаме все като бреме.