Ще падам, ще ставам,
без дъх ще оставам ,
но вечно ще бъда все аз.
Човека различен,
омразен, обичан,
от хора, животни и Вас.
И искам да мога,
съвсем без тревога,
да правя различни неща.
С приятели стари,
със млади другари
дори и да свършва нощта.
Животът минава,
но нека остава,
приятното чувство едно.
Че труден и лесен,
във пролет и есен,
все има и зло и добро.
Пък утре полека,
успешен е нека,
денят ни за всички,
дано!
( Габриел Радев )
Често чувам нова дума
лоша „Африканска чума“,
всички тук са се хванали
със прасетата ни бяли!
Щяло нещо да се случи,
от месо да ни отучи!?!
Вкупом да сме ги заклали,
без дори да сме ги яли!?!
Де се чуло и видяло,
всичко се е побъркало,
че през лято всеки знае
кървавицата не трае!!!
Даже вино още няма
за софрата по-голяма,
и не искам да го крия –
НЯМА греяна ракия!!!
Нека малко да почака
тая черна страшна кака,
и да дойде по към зима
сняг когато вънка има.
И тогава, не на сила,
всяка животинка мила.
ще заколят от сърце
за сланинка и месце
Палатка, въдица, ракия,
май всичко е в колата
от никого неща да крия
отивам в планината
Сред борове и билки разни
доволен ще полегна
и морни гъз и кръст и глава
щастлив аз ще протегна
Дали ще хвана риба, жаба
или пък тен приличен?
За мен е важно да изкарам
почивен ден отличен!
А който иска да си ходи
на плаж във Ориента
в България аз ще лежа
и ще си пия мента.
( Габриел Радев )
А помниш ли морето
и чадърите
с шезлонгите в комплект
за петдесет?
И как не можеше
дори и кърпата връз дюните,
да метнем сутрин рано,
за късмет?
Една палатка,
малка, едностайна
не бе коректно
да си построим
Обаче беше разрешено,
да се използват камък и бетон,
за да намери всеки дето иска
в бърлогите на мутрите подслон.
Не знам аз колко време ще се мине
но много искам някой ден
да го разказвам на деца и внуци
но само, като спомен заличен
( Габриел Радев )
Бира?
Слънце?
И море?!?
Нека кажем твърдо Нье!!!
Искам аз
да си работя,
да е жега,
да се потя,
Чакам шефа
да ми каже:
– Ще се трудиш,
двойно даже!!!
Та да тичам
аз да взема
пак мотика
най-голема
Да напрегна
яко жили
в мигове
незабравими….
Искам …
ама просто няма,
че пак криза
е голяма
Няма кой
да ме насочва
да копая
тая почва
Затова
без срам и свян
ще отида
във Троян
Там сред мирис
на дървета
лятото
аз да усетя.
И със Пешо
под ореха́
да си пия
за утеха 
Отмина вече зимата
и само спомена остана
там нейде в избата
с два неотворени буркана.
И пролет имаше
добра, неотразима,
но все се чудех
есен ли ще идва или зима?
Но вече лято е,
пак съм по гащи къси и със риза,
и топло е бая,
ама на мен ми се излиза
Да пия бири и мезета
и мастика
на плаж да съм,
а не на къра със мотика
Обаче, като се замисля, леко,
май някак си ми идва от сърцето,
пак да затворя няколко буркана,
за зимата, че време не остана 
( Габриел Радев )
Бая си прост?!? Ама това не пречи,
и няма нужда даже да четеш!!!
Нали все гледаш Вярна ТЕЛЕВИЗИЯ,
там от момата всичко ти ще разбереш
И за корупция и за вулкани
и за децата и за летен скреж
и за бостаните от ромите обрани
и за доматите все още във растеж
Недей се коси, хич не си мъчи главата
и вярвай, кой каквото сподели
ти Българин си, знаеш ги нещата,
и всички други, са виновни, не и Ти.
А аз какъв съм? Можеш да попиташ!
И в отговор пък аз ще ти река,
пак Българин съм драги, но опитвам,
поне със стих това да променя.
( Габриел Радев
В живота ни пълно е
с дребни душици,
злобни и спарени,
с ум на мекици.
Все недоволни са,
все им не стига,
колко да даваш
око им не мига.
Все си им грешен
и все си им крив,
те са прекрасни
а ти си – свадлив.
Да, ама не,
ще ви кажа накрая
хайде ходете си
там към безкрая.
Доста търпяхте,
сега починете,
някак от мен
си добре отдъхнете.
А аз ще се мъча
с главата си проста,
но пък приятели
имам си доста 
/ Габриел Радев /
Хайде, свърши се!
Баста! Готово!
Мога да псувам
пак и отново.
Пуснах гласа си
без да се чудя
кой да ме клати
и с кой да гладувам
Мога и правя
грешка след грешка
но пък това е
слабост човешка
Ако лежа
и съдбата си чакам,
ако мързи ме
и все я протакам,
после не трябва
изобщо да мога
да се оплаквам
от някакви хора
Не съм малоумен,
та друг да решава
кой да ограбва
тая държава.
А пък от утре
здраво, кораво
пак ще ги плюя,
но вече със право.
/ Габриел Радев /
На пролетта във чудната омая
вървя по пътя прашен към безкрая,
и сигурно ще крача до където,
събират се земята и небето.
И някога, когато стигна края,
дали ще ме очакваш там не зная,
но силно се надявам във сърцето,
че с теб ще се намерим сред полето.
Защото две сърца във цялата вселена
във жълта есен или в пролет най-зелена,
през лятна жега или в люта зима
ще се познаят в любовта незрима.
И щом се търсим, в този свят безкраен,
макар, че краят пак ще е незнаен,
то искам аз поне да има среща,
за нови грешки или пък любов гореща.
/ Габриел Радев /
Да се похваля и да Благодаря на програма Хоризонт и на предаването По първи петли в събота по БНР за излъченото Интервю с мен по повод скромната ми стихосБирка, както и на водещият Спас Крайнин.
И понеже не всички са толкова ранобудни, прилагам запис от предаването тази сутрин.
Колкото можах се изложих 
БНР, Програма Хоризонт, Предаване „По първи петли“, 20.04.2019
След дълга подготовка и борба с мързела, все пак аз победих и се появиха две Електронни версии на „малка, сНощна, стихосБирка“
Едното е Аудио формат на книжката, като всички стихове са записани лично от мен, обработени и нагласени. Архивирани са в един ZIP файл, за по-лесно изтегляне. Можете да си ги свалите от тук – >Audiobook
Другият вариант е PDF файл, който пък може да свалите от тук > Стихосбирка PDF формат
В процес на подготовка е MOBI формат за Amazon Kindle и ePUB за другите видове електронни четци.
Да спрем играта,
хайде стига вече,
това разбра се
че не е „Не се сърди човече“
Да спрем играта,
без лъжи и без преструвки,
без чувства празни
и изкуствени целувки
Да спрем играта,
вече няма драма,
че нито аз съм Пешка
нито ти си Дама
Да спрем играта,
за да започнем нова,
че щом сърцето търси,
то душата е готова.
(Габриел Радев)
Беше ме яд
на целият свят
и празно ми беше
в душата
Но щом те видях
веднага разбрах,
пак с мен си играе
Съдбата
Безмълвен те гледах,
стресиран и плах,
със вкус май горчив
във устата
В нощѝте не спях,
че буден стоях
и мислех за теб
във кревата.
Очаквах да бъда
отново в заблуда,
да дойде отново
тъгата
И прав се оказах,
защото разбрах,
пак срещнах Жената
с метлата
Е, нищо – добре,
опитах поне,
без яд са ми вече
нещата
( Габриел Радев )
