Архив на категория: Стихове

Рожден ден.

За някои добре е,
за други – все таз,
обаче в тоз ден
пък родил съм се АЗ.

Било през нощта,
къмто три, че и нещо
хем зима студена,
хем време зловещо.

Светът ме погледнал,
аз даже не знам:
– Къде съм попаднал?
– Защо ли съм там?

Е доста години си минаха вече,
сега съм едно по-голямо човече,
с полвинка от сто са ми вече летата,
но още го няма акъла в главата

По-важно е мисля, друго да има:
на маса да бъдем дори и през зима
с приятели хубави, истински, наши
и все да сме весели, все с пълни чаши!!!

БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМАМ!!!

Човек и добре да живее, издава стихосбирка ;)

Мислех, да изчакам до другата седмица, по случай РД, ама „сърце юнашко не трае“ .. както го е казал поета
Та съм горд да споделя, с Вас приятели, че книжката вече е ФАКТ, дори няколко човека вече я имат в ръцете си.
Благодаря на проф. Стефан Лютаков за прекрасната корица и невероятните илюстрации, на Emi Jane и Анжела Иванова за редакторските поправки, на Студио Пиксел и Valentin Stoianov за отпечатването.
Благодаря и на всички приятели, че ми дадохте куража да пиша, споделям и издам тази книжка.
И тъй като няма да я намерите в книжарниците, на който съм обещал ще я връчвам когато го видя, тези дето са ми по-далече ще измисля начин да им я пратя.
В началото на Декември ще опитам да огрея приятелите в София, за другите градове – както дойте.
(ако сте от хората, дето не се виждаме често, можете да ми пишете на ЛС за да ви включа в доставката)
Сигурно ще направя и Представяне на книжката, но ще е на по-късен етап, преди Коледа.

И специално за читателката коментираща тук ЕМА – пиши в коментар или на е-майл ( gabo@ait.bg) как искаш да си получиш обещаната книжка.
–––––––––––
Здравей,
читателю на тази стихосбирка!
Не знам дали с каскет си,
или със престилка,
не знам по потник ли си,
или в анцуг с ръб,
не знам дали си умен,
или много тъп,
не знам дали си руса,
или пък – плешив,
НО! Знам едно – бъди ми здрав и жив!!!
Щом в теб попаднала е тази книжка,
то значи, че очаква те въздишка,
дали защото някъде ще се познаеш,
дали пък дето чел си я – ще се разкаеш
И повече аз няма да говоря,
отворил си я – значи, че е твоя.

Приятно четене, ПРИЯТЕЛЮ!!!

И знай, творците сме странни хора,
може да ти се стори понякога,
че точно теб съм имал предвид,
но… повярвай, думичките идват сами,
аз само ги подреждам.

 

Поговорки

Броят се пилците на есен,
а пък комарите – на пролет,
и жабите си имат песен,
и хвърлен камък своя полет.

Не знам кое е по удачно,
във тази поговорка стара,
да духаш кашата отрано
или пък после – на попара?

Тъй всеки може да намери
в живота равен пълна локва
и вместо да се начумери
да се усмихне в нея като пльоква

Нима с опръскани премени
или с обувките пробити
не можем да сме пак засмени
и да са ни светли дните?
( Габриел Радев )
/последно, щото вече дадох книгата на Главния редактор/

Да, но, обаче, не

Не знам защо, но помня всички теми
Не знам защо … съм толкова различен
Не знам защо, хем искам да не споря
Не знам защо … такъв съм, не отричам

Да – трудно е понякога в живота
Да – срещат се неща и неприятни
Да – върша ги макар и с неохота
Да – случват се дори и непонятни

Но знам едно – живея и мечтая
Но знам едно – в небето аз надничам
Но знам едно – приятели че имам
Но знам едно – търпя и ги обичам.

Обаче – утре може да е друго
Обаче – всякакво ще се получи
Обаче – ако силно го желая
Обаче – все добро ще ми се случи.

( Габриел Радев )

 

Най-важният

Май има мигове когато
е по-добре да си мълчиш,
каквото някой ти е сторил
дори и вътре да кървиш.

Приемай болката с насмешка,
или дори си поплачи.
Че доста често правим грешка,
но се старай да не личи.

Макар живота да е стиснал
сърцето ти във шепи две,
недей бъди със нос увиснал
или с изкривено лице.

И дръж се, сякаш че е лято,
когато сняг навън вали,
не всичко вече е изпято,
дори ужасно да боли.

И знай, че на един длъжник си,
заради него се пази,
че хора има много разни,
но май най-важният си ТИ.

/ Габриел Радев /

Бира-скара

 И ето,
че когато се обърна,
живота ми преминал е така:
да правя сбирка, после снимки,
че след това да наредя софра.
На сватбата или във кръчма,
или на празник някакъв сега,
поседнали са всички, хапват, пийват,
а аз край тях все пърхам със крила.
Опитвах се да бъда все начело,
да запечатам занапред мига,
и да покажа колко съм полезен
със шипка и пържола във ръка.
Така е все,
назад като погледна,
не ми тежи, но май че прекалих
и смятам някак вече да почивам,
ей там във ъгъла, самотен, тих
– А скарата?
Пак някой ще попита…
Ми – майната ѝ,
аз се уморих
Ще ида някъде,
ще си поскитам
и ще напиша
този стих.
 
???

Мъниче

Самотното човече все върви си,
по пътчето с приведена глава,
върви само и нищичко не търси,
дори не се прибира у дома.

Върви и прави фокуси ужасни,
едни мъже разплаква ей така,
но пък усмихва сервитьорки разни,
не щото иска, просто – на мига…

Това човече малко не разбира,
че е голяма цялата Земя
и някак си в главата не побира,
защо с добро посрещат го или с тъга

Човечета такива има много
да ги настъпиш – май не е беда
не ги съдете прекалено строго
защото лично нямат те вина.

Опитват се в живота да се борят,
за да получат малко топлина,
и няма те горките що да сторят,
че май при всички зима е дошла.
/ Габриел Радев /

Майстор

 

Каквото сам си го направиш
не би го сторил никой друг,
дали ключа от къщи ще забравиш,
дали ще си удариш пръста с чук.

Ако си ловък, можеш доста бърже
да си направиш ядове безчет,
със дума или жест, дори изпуснат,
да сътворяваш глупости навред.

Талант такъв, аз знам, не всеки има,
че правиш опити да си добър,
обаче получаваш от мнозина,
порезна рана, с остричък сатър!

Със намерения добри уж бил обсипан,
към АДА асфалтираният път,
обаче още Данте го е казал,
че там такива вече не вървят.

Но няма май какво да се направи,
по-важно е да има в живота нов,
една пътечка дето Вяра дава,
със някаква Надежда, за Любов.
/ Габриел Радев /

Прическа

Не знам защо понякога будувам
и даже се събуждам, в странен час,
не знам защо, все още те сънувам,
макар да няма нищо между нас.

Не знам защо си толкова различна,
от всички други в този свят голям,
но искам да ти кажа нещо лично,
което до сега аз само знам.

Дори и цялата да си космата
или да си винаги във скъпи дрешки,
за мен по-важна е душата
и в малките ти жестове човешки.

По-важни са за мен очите мили,
и думите изречени без глас,
които дават ми все още сили
и пазят нещо топло между нас.
/ Габриел Радев /

Пазех го за книжката, но ….
натисна ми една позната на бутона мишката

Пътуване

Вървим заболи поглед във земята,
вървим и сякаш търсим нещо свое,
на кой проблеми му тежат в главата,
а друг пък и не знае от какво е.

Вървим забързани или полека,
вървим по равен път или по дюни,
сезона може да е пролет или зима,
а месеца октомври или юни!

Вървим си, щото искаме промяна,
вървим, а нищо се не случва,
сменили самотата с връзка нова,
а тя пак се оказва злополучна.

Дали да спрем компромиси да правим
със себе си и с чувства разни?!?
Дали да спрем и към звездите да погледнем
и да напълним си душите празни?

Да видим как луната все ни гледа,
а слънцето ни топли даже в зима
и да се влюбим да речем във Андромеда,
галактика без телескоп незрима?

Не знам, всеки си решава сам.
/ Габриел Радев /

Буболечки

В стомаха вече няма пеперуди,
заместиха ги някакви молци,
и някак си не трепкат чувства луди,
а сякаш ми подскачат скакалци

Уж бяха тези пеперуди вечни
и мислех, че ще пърхат цял живот
надявах се с любов да ги нахраня,
във краен случай – даже и с компот.

Какво се случи, нямам си идея
със тези твари май не се разбрах
дали да плача или да се смея,
че с вярната диета не успях?

Доволен съм поне, от нещо друго,
което искам с вас да споделя,
че бръмбарите като малко чудо,
все още шават в моята глава
/ Габриел Радев /

Мислене!

Не знам защо си мислят много хора,
че съм наивен, даже прозаичен,
но малко ще ви поговоря,
за да не бъде спора някак личен

Недейте ме използва като метър
за да измервате си чувства ваши
аз еталон съм, но за нещо свое
а не това, което вас ви плаши !

Малцина знаят или даже могат,
със мен да седнат на едната маса,
за теми най-различни да говорим,
без да се чувстват от различна класа

В това вина аз просто нямам,
че всеки ме поема колко може,
и стихове не пиша аз на сила,
а само, ако много се наложи
/ Габриел Радев /

Усмихнат край

За усмивката няма депозит,
няма лихва и даже акциз,
няма как под дюшек да я сложиш,
тя отлита си …… само за миг

Запази си усмивката твоя,
още месец, а може би три
и когато книжлето излезе
то тогава ми ти заплати

Ако в себе си нямаш налични,
просто даром една си вземи,
и когато усмивката дойде
своят кредит така си плати.

Щом направил съм нещо такова,
че да идва усмивка при вас,
споделете я с другите хора
нека бъдат и те като нас

/ Габриел Радев /

Възникна снощи, като реплика на Nikolinka Chobanova и смятах, да остане за публикуване в книжката само, но заради желанието на Станимир Куюмджиев го добавям и като публикация тук – желанията на клиента /пардон, читателите/ е закон

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Време

Вече няма какво да говорим,
всички думички някак мълчат,
всичко казахме, даже не спорим,
всичко вече навява ни хлад

Ама помниш, как беше приятно,
как обсъждаме разни неща,
часовете минаваха кратко,
и къде ли това отлетя?

Все запълнени с работа дните,
все не можем дори вечерта,
все си пречим със нещо самите,
все уж има по-важно сега.

Днес ще имаш ли лъжичка време,
да ми заемеш, щото аз го свърших?
Да поседим и после да поеме,
пак всеки нещо свое да си върши!
/ Габриел Радев /

Днешното стихче което написах, реших да го пусна следобедно, че разни приятели се оплакват, дето заради мен седели до 1-2 часа по среднощ, очаквайки поредното ми включване.
(то ще е може би едно от последните публикувани тук, другите – като си купите книгата.
И понеже интереса се оказа голям, цената вече ще е: 1.5 Усмивки 😀 )
Няма да имам възможност да отпечатам много бройки, та предварителните записвания ще са ми от полза 🙂

 

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /