Архив на категория: Стихове

Да, но, обаче, не

Не знам защо, но помня всички теми
Не знам защо … съм толкова различен
Не знам защо, хем искам да не споря
Не знам защо … такъв съм, не отричам

Да – трудно е понякога в живота
Да – срещат се неща и неприятни
Да – върша ги макар и с неохота
Да – случват се дори и непонятни

Но знам едно – живея и мечтая
Но знам едно – в небето аз надничам
Но знам едно – приятели че имам
Но знам едно – търпя и ги обичам.

Обаче – утре може да е друго
Обаче – всякакво ще се получи
Обаче – ако силно го желая
Обаче – все добро ще ми се случи.

( Габриел Радев )

 

Най-важният

Май има мигове когато
е по-добре да си мълчиш,
каквото някой ти е сторил
дори и вътре да кървиш.

Приемай болката с насмешка,
или дори си поплачи.
Че доста често правим грешка,
но се старай да не личи.

Макар живота да е стиснал
сърцето ти във шепи две,
недей бъди със нос увиснал
или с изкривено лице.

И дръж се, сякаш че е лято,
когато сняг навън вали,
не всичко вече е изпято,
дори ужасно да боли.

И знай, че на един длъжник си,
заради него се пази,
че хора има много разни,
но май най-важният си ТИ.

/ Габриел Радев /

Бира-скара

 И ето,
че когато се обърна,
живота ми преминал е така:
да правя сбирка, после снимки,
че след това да наредя софра.
На сватбата или във кръчма,
или на празник някакъв сега,
поседнали са всички, хапват, пийват,
а аз край тях все пърхам със крила.
Опитвах се да бъда все начело,
да запечатам занапред мига,
и да покажа колко съм полезен
със шипка и пържола във ръка.
Така е все,
назад като погледна,
не ми тежи, но май че прекалих
и смятам някак вече да почивам,
ей там във ъгъла, самотен, тих
– А скарата?
Пак някой ще попита…
Ми – майната ѝ,
аз се уморих
Ще ида някъде,
ще си поскитам
и ще напиша
този стих.
 
???

Мъниче

Самотното човече все върви си,
по пътчето с приведена глава,
върви само и нищичко не търси,
дори не се прибира у дома.

Върви и прави фокуси ужасни,
едни мъже разплаква ей така,
но пък усмихва сервитьорки разни,
не щото иска, просто – на мига…

Това човече малко не разбира,
че е голяма цялата Земя
и някак си в главата не побира,
защо с добро посрещат го или с тъга

Човечета такива има много
да ги настъпиш – май не е беда
не ги съдете прекалено строго
защото лично нямат те вина.

Опитват се в живота да се борят,
за да получат малко топлина,
и няма те горките що да сторят,
че май при всички зима е дошла.
/ Габриел Радев /

Майстор

 

Каквото сам си го направиш
не би го сторил никой друг,
дали ключа от къщи ще забравиш,
дали ще си удариш пръста с чук.

Ако си ловък, можеш доста бърже
да си направиш ядове безчет,
със дума или жест, дори изпуснат,
да сътворяваш глупости навред.

Талант такъв, аз знам, не всеки има,
че правиш опити да си добър,
обаче получаваш от мнозина,
порезна рана, с остричък сатър!

Със намерения добри уж бил обсипан,
към АДА асфалтираният път,
обаче още Данте го е казал,
че там такива вече не вървят.

Но няма май какво да се направи,
по-важно е да има в живота нов,
една пътечка дето Вяра дава,
със някаква Надежда, за Любов.
/ Габриел Радев /

Прическа

Не знам защо понякога будувам
и даже се събуждам, в странен час,
не знам защо, все още те сънувам,
макар да няма нищо между нас.

Не знам защо си толкова различна,
от всички други в този свят голям,
но искам да ти кажа нещо лично,
което до сега аз само знам.

Дори и цялата да си космата
или да си винаги във скъпи дрешки,
за мен по-важна е душата
и в малките ти жестове човешки.

По-важни са за мен очите мили,
и думите изречени без глас,
които дават ми все още сили
и пазят нещо топло между нас.
/ Габриел Радев /

Пазех го за книжката, но ….
натисна ми една позната на бутона мишката

Пътуване

Вървим заболи поглед във земята,
вървим и сякаш търсим нещо свое,
на кой проблеми му тежат в главата,
а друг пък и не знае от какво е.

Вървим забързани или полека,
вървим по равен път или по дюни,
сезона може да е пролет или зима,
а месеца октомври или юни!

Вървим си, щото искаме промяна,
вървим, а нищо се не случва,
сменили самотата с връзка нова,
а тя пак се оказва злополучна.

Дали да спрем компромиси да правим
със себе си и с чувства разни?!?
Дали да спрем и към звездите да погледнем
и да напълним си душите празни?

Да видим как луната все ни гледа,
а слънцето ни топли даже в зима
и да се влюбим да речем във Андромеда,
галактика без телескоп незрима?

Не знам, всеки си решава сам.
/ Габриел Радев /

Буболечки

В стомаха вече няма пеперуди,
заместиха ги някакви молци,
и някак си не трепкат чувства луди,
а сякаш ми подскачат скакалци

Уж бяха тези пеперуди вечни
и мислех, че ще пърхат цял живот
надявах се с любов да ги нахраня,
във краен случай – даже и с компот.

Какво се случи, нямам си идея
със тези твари май не се разбрах
дали да плача или да се смея,
че с вярната диета не успях?

Доволен съм поне, от нещо друго,
което искам с вас да споделя,
че бръмбарите като малко чудо,
все още шават в моята глава
/ Габриел Радев /

Мислене!

Не знам защо си мислят много хора,
че съм наивен, даже прозаичен,
но малко ще ви поговоря,
за да не бъде спора някак личен

Недейте ме използва като метър
за да измервате си чувства ваши
аз еталон съм, но за нещо свое
а не това, което вас ви плаши !

Малцина знаят или даже могат,
със мен да седнат на едната маса,
за теми най-различни да говорим,
без да се чувстват от различна класа

В това вина аз просто нямам,
че всеки ме поема колко може,
и стихове не пиша аз на сила,
а само, ако много се наложи
/ Габриел Радев /

Усмихнат край

За усмивката няма депозит,
няма лихва и даже акциз,
няма как под дюшек да я сложиш,
тя отлита си …… само за миг

Запази си усмивката твоя,
още месец, а може би три
и когато книжлето излезе
то тогава ми ти заплати

Ако в себе си нямаш налични,
просто даром една си вземи,
и когато усмивката дойде
своят кредит така си плати.

Щом направил съм нещо такова,
че да идва усмивка при вас,
споделете я с другите хора
нека бъдат и те като нас

/ Габриел Радев /

Възникна снощи, като реплика на Nikolinka Chobanova и смятах, да остане за публикуване в книжката само, но заради желанието на Станимир Куюмджиев го добавям и като публикация тук – желанията на клиента /пардон, читателите/ е закон

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Време

Вече няма какво да говорим,
всички думички някак мълчат,
всичко казахме, даже не спорим,
всичко вече навява ни хлад

Ама помниш, как беше приятно,
как обсъждаме разни неща,
часовете минаваха кратко,
и къде ли това отлетя?

Все запълнени с работа дните,
все не можем дори вечерта,
все си пречим със нещо самите,
все уж има по-важно сега.

Днес ще имаш ли лъжичка време,
да ми заемеш, щото аз го свърших?
Да поседим и после да поеме,
пак всеки нещо свое да си върши!
/ Габриел Радев /

Днешното стихче което написах, реших да го пусна следобедно, че разни приятели се оплакват, дето заради мен седели до 1-2 часа по среднощ, очаквайки поредното ми включване.
(то ще е може би едно от последните публикувани тук, другите – като си купите книгата.
И понеже интереса се оказа голям, цената вече ще е: 1.5 Усмивки 😀 )
Няма да имам възможност да отпечатам много бройки, та предварителните записвания ще са ми от полза 🙂

 

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Здравей

Едно „Здравей“, но казано на време,
едно „Прощавай“ но във точен час,
че много ли е, дявол да го вземе
което във живота искам аз?

Тъй просто е, когато обещал си,
без да те карат, сам си го решил,
да го изпълниш, иначе какъв си?
Лъжец, глупак, кретен или дебил?

Такива думи аз не бих ги казал,
не сме на избори, не съм и депутат,
и нека всеки сам се оценява,
как е постъпил с мен или със брат.

Не съм за литър или два ракия,
не бих ги искал, даже да са пет
не съм и даже за една вечеря,
ни за кафе и нито за обед.

Най-честно е, когато кажеш нещо,
да го направиш, даже да боли,
защото ако някак съм помогнал,
то май било е не заради пари. 🙂
/Габриел Радев/

Всички които се познаят, да знаят – не е писано за тях 😀
Приятели, радвам се, че ви имам и щом сме си обещали напивания, то ще ги направим, рано или късно. Приемете стихчето като шега, а и ми трябват БРОЙКИИИИ 🙂
Задействах ГОЛЯМАТА машина и подготовката за книжката ми вече е факт, което ме изпълва с радост и енергия. ?
Имам си главен и ОЩЕ по-главен редактор, имам си художник, имам и печатница, където ми предложиха сам да помагам за отпечатването, да ми дойде по-евтинко.
Един човек още не знае, но ще му се наложи да пише Анотация към книжката, а може и Предговор, не съм решил още.
Книжката ще е тъничка, 16 листа, 32 странички, но …. толкова успях да сътворя за последните 5-6 месеца. (+това последното)
Много искам преди КОЛЕДА да излезе, за да мога да Ви зарадвам 🙂 🙂 🙂

 

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /

Коктейл „Боздуган“

 

Какво виновни са ни другите
за бръмбарите в нашата глава?
Нали не те ги хранят, милите,
със разни, празни, глупави неща?

Седим, лежим и даже пишем,
споделяме във разни мрежи,
очакваме и лайк да видим
за буболечките, все още свежи …

А искаме в живота шарен
да си намерим цвят и плод един,
но кой ли ще е той – сами не знаем
и затова – вървим, въртим, вървим.

Но може да е по-различен,
да е прекрасен лайм дори!
По-важно е така да се получи,
че с него да сме по-добри.

Да си направим я салата,
я някакъв коктейл, нали?
И споделим ли го с приятел,
в живота ще ни провърви.
/ Габриел Радев/

Имах 2 реда започнати като стих, но днес, за пореден път, съдбата си изигра шега с мен и Човека с който от 10 г. нямаме шанс да се напием Elenko Angelov
Имам 1-2 синхроничности на година, днешната беше чак страшна, което подсказва, че само да ми оправят колата и отпрашвам за София
Elenko Angelov, благодаря, приятелю, че ме измъкна от ситуация, щото мислеха, че само за жени пиша

Човек и добре да живее

Човек и добре да живее,
го удря насрещният влак
и няма какво да говорим
но искам да кажа все пак

В живота ни има моменти
когато не всичко е в ред
когато дори ни се плаче
не виждаме нищо напред

Когато дори да живеем
безумство е някак почти
и само седим и тъпеем
без план, без любов, без мечти

Но ако погледнем с насмешка,
живота ни с други очи,
то значи, ще има промяна
тъгата във нас ще мълчи.

Ще видим неща най-красиви
и във теб и във мен и във тях
не бихме били вече сиви
а пълни със радост и смях.

/Габриел Радев/