Ако питате една Овца какво иска, то тя ще ви каже, че иска да си хрупа по цял ден трева, да си търчи нагоре – надоле по полянките, да поприлегне на сянка в голямата жега ( е и да се потъркаля с Коча) и така ако може – цял живот.

Доволна е и от това, че има Кучета, осигурени от Овчаря, да я пазят от лошите Вълци (да не я изядат).

Пак добрият Овчар всеки ден я изкарва на най-тучната полянка – да се напасе, води я на най-хубавата вода – да се напие, щото я обича и уважава като Овца.

И тя /Овцата/ това и прави предимно, докато Стопанина не реши, че е време за доене, стригане и за Великден, Гергьовден или друг празник.

Има още →

     Българският народ отколе си е бая културен и обича да чете най-различни произведения (и да яде бахур, разбира се, докато пие)

     Примерно 500 г. четохме „Под игото“, по-подир попрочетохме „Записки по Българските Въстания“, ама отгоре-отгоре, а имаше периоди да четем каквото ни падне, кога стихове на Смирненски и Вапцаров, кога разкази на Елин Пелин и Йовков,  но после си дойдохме на думата – 45 г. четохме „Синовете на ВЕЛИКАТА (руска) МЕЧКА“, три тома, ама какво съдържание, какъв обем, каква душевност … С тях и отраснах де. Още ми държат влага 🙂

     После имаше дефицит на книги и уж тръгнахме да четем „В очакване на Годо“, а то пиесата се оказа с някакъв Мавър – „Отело“, дето хвана та Приватизира (удуши) една женица клета /България/, ама пък друга една в суматохата взе на заем от библиотеката уж само да прочете някаква „Технолатекси“ или нещо такова, ама вече я нямало библиотека, дето да върне книжката…

     Омръзнаха ни пиесите, минахме на приказки, примерно мен много ми хареса в началото приказката „Новите дрехи на Царя“, докато разбрах, че е обратна на Андерсеновата, щот при нас царя идва гол – а си тръгва облечен… Зарязахме и тя книжка, кой обича да чете отзад-напред?

     Па и на приказки кой вярва? Зае се народа с по-сериозна работа – ДИСЕРТАЦИЯ „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“ от някой си Шеф, ама тя една дисертация за колко се чете – 3-4 г. и си я наизустил (пък и то се оказа, че е преразказ на приказката – „Триглавата ламя и изядената Златна ябълка“… )

     Друго си е екшъна, Дивият запад, приключения безкрай … та сега си четем кротко за Винету, за Поразяващата ръка (Old Shatterhand) , за Огнената ръка (Old Firehand)… и други, той Карл Майн не е като Карл Маркс, бая интересни книги, че и доста е написал. Ще четем, щото за момента друго няма в библиотеката.

     Иначе и аз стихосБирка издадох, ама още не е за четене от народа, ще се чака…

…. и както няма прасета тая зима, не знам какво ще се яде, че ни бахур, ни луканка, ни сланина ще има, май само кисело зеле и ракия 🙂

P.S. /Vелин, нали искаше фейлетони, на ти ся 🙂 /