Ако питате една Овца какво иска, то тя ще ви каже, че иска да си хрупа по цял ден трева, да си търчи нагоре – надоле по полянките, да поприлегне на сянка в голямата жега ( е и да се потъркаля с Коча) и така ако може – цял живот.

Доволна е и от това, че има Кучета, осигурени от Овчаря, да я пазят от лошите Вълци (да не я изядат).

Пак добрият Овчар всеки ден я изкарва на най-тучната полянка – да се напасе, води я на най-хубавата вода – да се напие, щото я обича и уважава като Овца.

И тя /Овцата/ това и прави предимно, докато Стопанина не реши, че е време за доене, стригане и за Великден, Гергьовден или друг празник.

––––––-

За по-недосетливите, ще продължа …

Стопанина подсеща Овчаря, а той Кучетата.

Разпищолилите се Овце биват подкарвани къде с благият глас на Овчаря – “Дя къдя къде къдя бряяяя, их де@ба вашта м@м@ де@бааа, дя къдя къдяяяя, ърр, ъррр”, къде с веселите подлайвания на Кучетата. Бегом към Кошарата ….

Издоени и Остригани, Овцете радостно Блеят – доволни са, че Овчаря се грижи за тях.

Е, някое по-младо животно липсва, ама то сигурно е отишло да учи някъде, уредило се е с по-добър живот в Града…. (или Лошият Вълк го е изял)

––––––-

Та какво иска една Овца, няма значение нито от годишното време, нито от сегашната обстановка…. Нали си има трева , вода, Стопанин, Овчар и Куче (и Лош Вълк от който да се пази)…

Какво повече да ѝ трябва?
Габриел Радев