Колко е лесно,
днес да си кажеш:
Обещавам,
от утре съм друг,
а пък утре
така и не идва
все премества се
сякаш напук.
Утре даже
понякога няма,
щото липсва
човека дори,
само вчерашен
спомен остава
да ни пари
и сякаш гори.
Нека бъдем
ей тук, на момента
много истински
още сега,
да не чакаме
нещо да стане
усмихнете се,
просто така 🙂
( Габриел Радев )
Има ли смисъл
сега да говорим
и да обсъждаме
чужди постъпки
Нали сме си близки
и с теб си споделяме,
нашите,
детски понякога
тръпки …
Че всеки различен е
шантав, особен
и търсим любов
в самотата
И трябва ли винаги
вечно да спорим
когато са ясни
нещата?
Животът е кратък,
а „утре“ – далече,
но всичко ще бъде,
усмихни се – човече 🙂
Днес хубав ден е, няма и да крия,
че с Петър пак сварихме си ракия.
От грозде ароматно и добро,
но правейки го първо на вино.
Изчакахме го доста време,
но трябваше то дъх да си поеме,
да може после лесно от казана
на струйка тънка да тече в буркана.
Сега ще я затворя в бъчва стара,
да полежи таз хубава отвара,
пък подир месец или три,
ще я опитаме с приятели добри.
Моля да се разпознават в това стихче само хора, с които пия
ракия;)
А пък за данъчните да кажа, всичко е художествена измислица, да не дойдете да ми искате акциз
Каквото и да правиш пак се случва,
в живота шарен да се появи
отнякъде едно човече
което да те ръгне, огорчи.
Не, щото пак си го обидил
и не понеже си му навредил,
а просто нему е потребно
да те направи на дебил.
Дори и винаги да си усмихнат
да искаш да помогнеш, ей така
и нищичко в замяна да не чакаш
не го разбират хората сега.
Те свикали са, всичко да е сиво
и всички да си мислят за пари,
дори небето синьо им е криво
защото нощем пък е пълно със звезди.
С такива хора доста ми е трудно,
не мога и на сила да дружа,
че никога не бил съм аз двуличен
и не приемам думата „ЛЪЖА“
То сърцето не пита,
и не ще да се учи,
просто виждаш го някой
и потъваш пaк
с край злополучен.
Колко пъти било е,
да искаш, да чакаш
и пак да не става,
уж искрица да виждаш,
а пък после – пак сам си оставаш.
Но такива сме ние,
доверчивите хора
все си търсим любов
и искрица надежда
на живота в простора.
Е, поне ни остава
да очакваме хубаво нещо,
да се случи в студ или в лято горещо
във живота ни шарен, даже малко особен,
да получим прекрасен и Усмихнат май спомен.
Доста често (и особено дразнещо за мен е), когато чуя фразата – направиха му КУР капан или – Това беше Кур капан….
Това, че мъжкия анатомичен орган е удобен в устата на цитиращия, не го прави автоматично истински и достоверен 😉
Думата (или израза) имат турски корени – kurt capan в превод означава – вълчи капан, но идва не от ловджийските капани, а от термин в борбата, когато противникът така е приклещен, че няма къде да мърда.
И за да съм коректен, нека цитирам „Национална Спортна Академия“:
К О Н С П Е К Т
ПО БОРБА ЗА ОБЩ КУРС НА ОБУЧЕНИЕ6. Преобръщане със закачане на краката и нелсон /вълчи капан/.
Та … нека цитираме правилно 😉 Едно Т в края на името не коства нищо, а значи много 🙂
Нова година, пак
Пристига поредната Новата Година
с поредни надежди, с поредни мечти,
и спомени разни, от таз дето мина
за някого тъжни, за други – почти
Животът е низ от различни моменти,
а те образуват минути и дни,
които се сливат във седмици, в месец,
и всичко се движи и всичко върви…
Но нека запазим усмивките свои,
от спомени хубави, с хора добри,
със всички прекрасни приятели наши,
с които били сме в изминали дни.
И искам да мислите все позитивно
и искам да виждате само добро
защото дори да сме леко наивни
то малкото щастие идва само.
Забавно ще бъде след още година
когато отново настъпи мига
със радост да видите полза че има,
от моите искрени, детски слова.
?
(Габриел Радев)
ПРИЯТЕЛИ, 1438 лв .???
Днес на 20.12.2018 г. – ИГНАЖДЕН да отворихме с зам. кмета на община Лесичово – Веселина Милкова ‘малката кутийка’, в която, хората усмихнати от мен с книжка, ако искаха, можеха да пуснат нещо от сърце, а ДАРЕНИТЕ средства, да бъдат предоставени на „Дом за пълнолетни лица с физически увреждания Св.Петка“ с. Щърково.
Това е сумата 1438 лв, ДАРЕНИ от ВАС за тези хора, само за 1 седмица, САМО от ПРИЯТЕЛИ ???
И ето я пак малката кутийка
държа я в двете си ръце
а сякаш, че във нея има
и част от моето сърце
Тя пълна е с хартийки разни
прегънати на две, на три,
а всъщност мисля са сърцата
на всичките приятели добри
Благодаря ви, че ме оценихте
и подкрепихте в кауза добра
за да направим нещо мило
по Коледата стават чудеса
БЛАГОДАРЯ ВИ, че Ви имам, че сте толкова ДОБРИ и УСМИХНАТИ!!!!!!!!!!
????????????
Недей, не бива да мечтаеш
и знам, че за последно си решил
ама постой, не влюбвай се отново
че сам си знаеш, колко си грешил
То две тела, еднакви се привличат
е казал преди векове един Нютон
и с някаква си формула, не сложна
доказал го е с даже със закон!
Така обаче е с планети
във космоса и страшен и суров
ама когато случва се в живота
тогава май нарича се ЛЮБОВ!
За физика, говорил е човека,
а аз – за някакви мечти
но нека да я караме полека
то ако трябва – ще си проличи
(Габриел Радев)
„Силите, които придържат планетите към техните орбити, трябва да са реципрочни на квадрата на разстоянието помежду им“
Едно кафе,
една цигара,
едно мълчание,
една съдба?
Не знам дали
е твоето ухание
или парфюм
от нещо във нощта?
Дали, споделяйки
отвънка рими
дали четейки
в късен час,
дали във погледи,
почти неуловими,
не прелетя
синхронност между нас?
Не знам,
но нека се отпуснем,
не искам да гадая на часа –
съдбата,
щом пак някак се намеси
то все ще ни намери
или да 
(Габриел Радев)
Животът върви си,
а ние пък крачим.
Той времето следва,
а ние – задачи
Задачите много,
а времето – малко,
но пак го пилеем,
което е жалко
Нямах намерение, но на добри приятели не мога да отказвам и затова:
Община Лесичово и Габриел Радев
Ви канят на
ПЪРВО ПРЕДСТАВЯНЕ на
малка
сНощна
стихосБирка
Което ще се проведе в сградата
на читалище „Отец Паисий -1890“ с. Лесичово
на 14.12.2018 г.
от 11:30 ч.
Авторът ще дари книжки на всички,
(коричната цена е 1 1/2 усмивки),
но вие си носете парички,
които ще бъдат дарени на „Дом за възрастни с физически увреждания – Св.Петка“ – с. Щърково
За някои добре е,
за други – все таз,
обаче в тоз ден
пък родил съм се АЗ.
Било през нощта,
къмто три, че и нещо
хем зима студена,
хем време зловещо.
Светът ме погледнал,
аз даже не знам:
– Къде съм попаднал?
– Защо ли съм там?
Е доста години си минаха вече,
сега съм едно по-голямо човече,
с полвинка от сто са ми вече летата,
но още го няма акъла в главата 
По-важно е мисля, друго да има:
на маса да бъдем дори и през зима
с приятели хубави, истински, наши
и все да сме весели, все с пълни чаши!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ ВИ ИМАМ!!!
