Вицове от живота

Вашият коментар

Обаждат ми се днес от една фирма с тревожен глас – Компютъра изгасна, монитора е черен, нищо не работи …..

Обикновено разпитвам и се мъча да оправя нещата по телефона, щото ме мързи да ходя, но точно в този ден трябваше да им карам един нов компютър, та им казах да почакат 20 мин.

Отивам, натискам копчето – не светва компа, натискам копчето на монитора – не светва. Наведох се под бюрото, да видя разклонителя (той с копче), щракнах го – само мигна искра.

Казвам им – разклонителя е прегорял, а те – Ама как така?

– Ми така

Нов разклонител и всичко си тръгна.

Бяха много учудени 😀

Какво щях да правя без теб, Габо?

Вашият коментар

Какво щях да правя без теб, Габо?

Този въпрос без отговор ми зададе преди 2 дни една приятелка (Жу) от Плевен (аз и от други често го чувам, но тя беше последната 🙂 Повода беше, че неочаквано тази събота  и се развали лаптопа  и тя панически ме извести точно докато аз пък бях в Бърза помощ.

Всъщност, не беше чак толкова неочаквано, миналата година почти по това време се повреди старият и лаптоп и тъй като работата ѝ е свързана пряко с Интернет (прави Таро и Астро консултации),  на бърза ръка, вместо консултации, взех един сравнително читав лаптоп, инсталирах каквото беше нужно и го засилих към Плевен.

След това я посъветвах, да прати стария да го поправя и да си има резервен, ако нещо се случи. Уж беше съгласна, два три пъти ѝ подговорих – нищо. И аз престанах да натяквам.

Пак през годината исках да правим профилактика, макар и дистанционна на новия – ха днес, ха утре …… Докато не дойде тая събота, да му се повреди системката.

Той е в гаранция, вече даже е пратен в гаранционния сервиз, но с нея обсъждахме постфактум ситуацията, че ако беше се съгласила да и ремонтирам стария, сега щеше да има резервен и да не изпада в паника (а и да профилактирам новия)

При което тя заяви най-смешната причина:

– Ами аз гледах да не те занимавам излишно, щото толкова ми помагаш, а ми е неудобно така!

– Жу, ами аз предлагах помощ точно защото исках на мен да ми е лесно, да поправя компютърчето когато нямам много работа 😉 А ти за да не ме притесняваш, без да искаш ме притесни когато и двамата бяхме на зор.

Което ми припомни и други подобни случай, когато приятели и клиенти ми казват:  Абе той компютъра от много време не работи, ама аз гледах да не те притеснявам, и затова чак сега ти звъня

… И обикновено ми го казват – в петък, в 5 без 10 🙂

Та скъпи приятели и клиенти, Моля ви, не ми спестявайте от времето когато съм свободен, за да не се юркаме и нервим по времето, когато всички ще сме на зор 😀

И нека всички програми и компютри ви вървят безпроблемно, за да не се чудите, какво да правите без мен.

А ако се чудите какво да правите СЪС мен – мен може да си ме поканите на бира.

Антиреклама- АЖУР®L и БоневСофт – бягайте далече

Вашият коментар

Рядко някой от родните софтуерописци успява качествено да ме изнерви, но след като днес прекарах 4 часа в инсталиране/преинсталиране/деинсталиране/рестартиране на счетоводен компютър, заради некомпететен съвет от страна на служителка на фирма „Бонев Софт Одитинг“ ООД,
Щото фирмата решила, че вече не е модерно да се използва InterBase XE , съветват /и задължават/ клиентите си да минат на по-новата InterBase 2017. То много хубаво, но колко счетоводителя ще съумеят да деинсталират стар сървър и инсталират нова такъв и то не щото те иска, а щото БоневСофт така решили, но вместо да помогнат на клиентите си, те решават да сложат една приятна ценичка за ‘услугата’ по миграцията.

Има още →

На Биби

Вашият коментар

Подкрепа търсех, щото имах нужда
във дупка бях изпаднал или в трап
потърсих някаква опора чужда
за да изляза, щото бях и сляп

Навремето си бяхме някак гъсти
дори ми беше спретнала колаж
от думи речени, дори през пръсти
но даваха ми някакъв кураж

Потърсих го на сайта дето беше
за да почувствам малко топлинка
не го открих, там празно си седеше
поемата си беше отишла

Ала тогава, вместо нещо твърдо
което да ме върне от нощта
пропаднах по-надолу, щото зърнах,
че си изтрила нашите писма

Не те виня, не мога да се сърдя,
ти имаш си човек до теб сега.
Не искам нищо, просто да натвърдя,
Приятел съм ти бил, такъв съм и сега.

/Габриел Радев/

 

и връзка, към ‘изтритото’ произведение, чиято липса ме натъжи …….. нооо, архивите помнят 🙂

http://web.archive.org/web/20091210040027/http://skipthis.wordpress.com/

 

Накратко за живота кратък

Вашият коментар

Накратко за живота кратък

Живот
Врата
Човек?
Жена!
и поглед пръв

3 месеца
Година
Две
Агония
2 банки кръв

Приятелство
Познанство
Безразличие
Омраза
и инат

3 стиха са
5 реда
Поглед нов
Едни живот му казват
Други пък – любов

И поглед сетен за
Жена!
Човек?
Врата?!?!
Отивам си, ще чакам у дома 😉

/Габриел Радев/

За мен

Вашият коментар

За мен

Обичал съм, но никога не съм обичан
И никого не мразя, но разбрах какво е да те мразят.
Защо? Защото съм човек, а тях ги дразни.
Е аз не мога друг да съм и да използвам думи празни.

Отдавна ме познават много хора,
едни ме канят на софра, а после – само ‘здрасти’
а други искат с мен да си говорят
на бира и картоф или кафе със пасти.

За всички съм един, не съм потаен
и не променям зарад всеки своя лик
Аз огледало съм и всеки тук се вижда
такъв какъвто е във тоя миг

Застанала овца, с рога протрити
обаче иска да я видя като змей
е няма как, аз видя ли очите
и казвам – я тук малко ми заблей

Особен съм и няма да го крия
но знам, че има не един
на който да му бъде с мен приятно
и да се види на портрет и не самин

Габриел Радев

(след като хорицата във Фейсбук му се зарадваха, реших да го споделя и тук, няма само там да страдат я, нека и тези без Социални мрежи да се мъчат )

На зла круша – зъл прът /Нова победа срещу правоизнудвачите и Youtube

Вашият коментар

Преди 4 годни, и по-точно на  19.04.2014 г. с цел да илюстрирам как да се ползвали едно време старите телевизори, а и да стане лек майтап, качих във Youtube и споделих в собственият си Форум за стара електроника „Сандъците„, едноминутно откъсче от Българският игрален филм „Два диоптъра далекогледство“ (на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Братя Мормареви, излъчен на  20 февруари 1976 г. по БНТ)


Забавното беше в него репликата на Георги Парцалев – „На телевизора кутия ще викаш, я си дай бележника“

Качвайки тогава откъса го бях направил с права, да е видим само от тези, които имат връзката, но кой дявол ме накара преди 2 седмици (4 години точно след като съм го качил) видим от всички – не знам.

Има още →

Нови забавления от Български пощи

Вашият коментар

От началото на Март като ходих до пощата да си взимам пратките (от братският китайски народ) освен личната карта за сверка, че аз съм лицето което трябва да ги получи служителката помоли, да извадя картата от калъфа (аз я показвах преди заедно с другите документи), за да въведела в системата ЕГН-то ми, такива били изискванията на новата програма.

Не съм се разровил да видя в кой нормативен акт това е упоменато, но ще го направя.

Мен не ми пречи, аз няма какво да крия, щото тайни и незаконни работи не поръчвам, когато са ми искали разпечатка от превода (в случай на съмнение, че е по-скъпа стоката) съм давал и мито съм плащал (но за това отделна тема ще спретна), но ми намирисва, че по подобие на Куриерските фирми, чрез които се опитаха да изловят търговците на черно, така ще се опитат да следят и кой колко пратки получава от Китай и съответно да сложат някоя таксичка.

Поживём — увидим 🙂

От Пазарджик съм, лельо!!!

1 отговор

От Пазарджик съм, лельо, знаеш ли го де е?
от там до Крушовица е цела неделя
зиме със шейната, а лете с магаре
на гости да дойдем и месец превале.

Аз неща́ да идвам, но тате ме кара
щот тук сме били досущ кат в Сахара
Ни вода́, ни жито, ни нефт, нито хубост
ей на и тоз ЧЕЗ го земахме от лудост

Та ние два лъва не можем изгледа
Европата цяла нас срамно ни гледа
Че Пеевски страшен и лош депутат
по цял ден сидел и ни гледал отзад

Така сме си тъпи във нашият град
и зли и крадливи, за срам и за яд
а цяла България, ведра, цветуща
пари да живеем от бюджета ни спуща

Такива сме, няма какво да го крием
добре е държавата, да ни закрие
Да литне, да скочи, света да превземе
а не да я дърпаме все като бреме.

Кой каквото е обещавал – да дава, че време няма

1 отговор

Не ме е срам, че съм роден в гр. Пазарджик, другари ЖУРНАЛИСТИ /ако мога така да ви нарека/, ще ме прощавате и вИЕ, бойците за правда и свобода, седнали удобно на дивана пред телевизора и компютъра. Знам, че ви е лесно да преглъщате помията дето ви мятат, с това сте отхранени, но ще се опитам да ви дам и малко ИСТИНСКА храна за ума (на все още незакърнелите такива)

Защо дебелата лелка, дето язди кон, реши, че ние в Пазарджик сме все бандити и мошенници? Защо призовава ДАНС, НАТО и ООН да ни разследват като първи по най-люти душмани на България?

Ами че аз вече и рибки от пазара в Подуене не мога да си купя!!! За банички от Централна гара – да не говорим. Щом попитам – „Нящо“ банички да имате?

и те явно начетени, знаят, че думата „Нящо“ само в Пазарджишки окръг се потребява, тутакси сгъват витрината и хлопват кепенците.

Пешо от Троян вече ми иска свидетелство за съдимост, за да пием на една маса заедно?!?!

То мани, ами и Мол Сердика за малко да го затворят, като едно кафе си исках, добре, че с мен беше една приятелка, па си носеше и личната карта със Софийска регистрация, та се размина работата. Чай ми дадоха.

И от къде почна всичко?

Има още →

Ирония на съдбата (това въртят по рускатa телевизия за НГ)

Вашият коментар

     Имах и добри и лоши моменти през годината, счупиха ми прозореца на колата, удариха ми калника, успях да си изкълча рамото, но пък успях да събера съучениците си след 30 г., изкарах и най-хубавият си рожден ден от години  за какъвто само бях мечтал (благодарение на един страхотен приятел)

       Не мога да кажа кои моменти бяха повече, но определено не завършва добре за мен, хубаво че остават 2 дни още.

         Понапих се по празниците и непростимо обидих и нараних приятел на когото много държа и безкрайно уважавам. Това не ме оправдава и няма да върне нещата, колкото и да съжалявам, но си обещах, че спирам с алкохола.

     Коледният дух обаче реши да се позабавлява с мен като за последно и да ми покаже, че наистина стават чудеса.

@Стелиян Атанасов ми беше обещал през 1998 г. (преди 19 г.) 1 литър кайсиева ракия, в последствие (2006 г.) обещанието беше променено на дрянкова такава. През годините къде на шега, къде на истина си подмятахме реплики на тази тема …. Е днес получих известие от ЕКОНТ, за пратка на мое име


(цялата сага с пуста ракия, може да прочетете в темата СРС-тата ряпа да ядат)

Благодаря ти Стелияне, не само за това, че макар и след толкова години изпълни обещаното, но и за това, че върна вярата ми в Коледа.

 

 

 

Няма да мога да я опитам, но ще си я сложа на видно място в офиса, за да ми напомня за тази година, за обещанията и за приятелството ни с теб.


Качвам я и във Фейбук, както и аз ти обещах онази вечер.

(и моля приятели /особено Пешо/, без глупави подмятания по повод решението ми за алкохола, обещая ли нещо го правя)

Весели празници на всички и Вярвайте в Невероятното !!!