За мен

За мен

Обичал съм, но никога не съм обичан
И никого не мразя, но разбрах какво е да те мразят.
Защо? Защото съм човек, а тях ги дразни.
Е аз не мога друг да съм и да използвам думи празни.

Отдавна ме познават много хора,
едни ме канят на софра, а после – само ‘здрасти’
а други искат с мен да си говорят
на бира и картоф или кафе със пасти.

За всички съм един, не съм потаен
и не променям зарад всеки своя лик
Аз огледало съм и всеки тук се вижда
такъв какъвто е във тоя миг

Застанала овца, с рога протрити
обаче иска да я видя като змей
е няма как, аз видя ли очите
и казвам – я тук малко ми заблей

Особен съм и няма да го крия
но знам, че има не един
на който да му бъде с мен приятно
и да се види на портрет и не самин

Габриел Радев

(след като хорицата във Фейсбук му се зарадваха, реших да го споделя и тук, няма само там да страдат я, нека и тези без Социални мрежи да се мъчат )

На зла круша – зъл прът /Нова победа срещу правоизнудвачите и Youtube

Преди 4 годни, и по-точно на  19.04.2014 г. с цел да илюстрирам как да се ползвали едно време старите телевизори, а и да стане лек майтап, качих във Youtube и споделих в собственият си Форум за стара електроника „Сандъците„, едноминутно откъсче от Българският игрален филм „Два диоптъра далекогледство“ (на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Братя Мормареви, излъчен на  20 февруари 1976 г. по БНТ)


Забавното беше в него репликата на Георги Парцалев – „На телевизора кутия ще викаш, я си дай бележника“

Качвайки тогава откъса го бях направил с права, да е видим само от тези, които имат връзката, но кой дявол ме накара преди 2 седмици (4 години точно след като съм го качил) видим от всички – не знам.

Има още

Нови забавления от Български пощи

От началото на Март като ходих до пощата да си взимам пратките (от братският китайски народ) освен личната карта за сверка, че аз съм лицето което трябва да ги получи служителката помоли, да извадя картата от калъфа (аз я показвах преди заедно с другите документи), за да въведела в системата ЕГН-то ми, такива били изискванията на новата програма.

Не съм се разровил да видя в кой нормативен акт това е упоменато, но ще го направя.

Мен не ми пречи, аз няма какво да крия, щото тайни и незаконни работи не поръчвам, когато са ми искали разпечатка от превода (в случай на съмнение, че е по-скъпа стоката) съм давал и мито съм плащал (но за това отделна тема ще спретна), но ми намирисва, че по подобие на Куриерските фирми, чрез които се опитаха да изловят търговците на черно, така ще се опитат да следят и кой колко пратки получава от Китай и съответно да сложат някоя таксичка.

Поживём — увидим 🙂

От Пазарджик съм, лельо!!!

От Пазарджик съм, лельо, знаеш ли го де е?
от там до Крушовица е цела неделя
зиме със шейната, а лете с магаре
на гости да дойдем и месец превале.

Аз неща́ да идвам, но тате ме кара
щот тук сме били досущ кат в Сахара
Ни вода́, ни жито, ни нефт, нито хубост
ей на и тоз ЧЕЗ го земахме от лудост

Та ние два лъва не можем изгледа
Европата цяла нас срамно ни гледа
Че Пеевски страшен и лош депутат
по цял ден сидел и ни гледал отзад

Така сме си тъпи във нашият град
и зли и крадливи, за срам и за яд
а цяла България, ведра, цветуща
пари да живеем от бюджета ни спуща

Такива сме, няма какво да го крием
добре е държавата, да ни закрие
Да литне, да скочи, света да превземе
а не да я дърпаме все като бреме.

Кой каквото е обещавал – да дава, че време няма

Не ме е срам, че съм роден в гр. Пазарджик, другари ЖУРНАЛИСТИ /ако мога така да ви нарека/, ще ме прощавате и вИЕ, бойците за правда и свобода, седнали удобно на дивана пред телевизора и компютъра. Знам, че ви е лесно да преглъщате помията дето ви мятат, с това сте отхранени, но ще се опитам да ви дам и малко ИСТИНСКА храна за ума (на все още незакърнелите такива)

Защо дебелата лелка, дето язди кон, реши, че ние в Пазарджик сме все бандити и мошенници? Защо призовава ДАНС, НАТО и ООН да ни разследват като първи по най-люти душмани на България?

Ами че аз вече и рибки от пазара в Подуене не мога да си купя!!! За банички от Централна гара – да не говорим. Щом попитам – „Нящо“ банички да имате?

и те явно начетени, знаят, че думата „Нящо“ само в Пазарджишки окръг се потребява, тутакси сгъват витрината и хлопват кепенците.

Пешо от Троян вече ми иска свидетелство за съдимост, за да пием на една маса заедно?!?!

То мани, ами и Мол Сердика за малко да го затворят, като едно кафе си исках, добре, че с мен беше една приятелка, па си носеше и личната карта със Софийска регистрация, та се размина работата. Чай ми дадоха.

И от къде почна всичко?

Има още

Ирония на съдбата (това въртят по рускатa телевизия за НГ)

     Имах и добри и лоши моменти през годината, счупиха ми прозореца на колата, удариха ми калника, успях да си изкълча рамото, но пък успях да събера съучениците си след 30 г., изкарах и най-хубавият си рожден ден от години  за какъвто само бях мечтал (благодарение на един страхотен приятел)

       Не мога да кажа кои моменти бяха повече, но определено не завършва добре за мен, хубаво че остават 2 дни още.

         Понапих се по празниците и непростимо обидих и нараних приятел на когото много държа и безкрайно уважавам. Това не ме оправдава и няма да върне нещата, колкото и да съжалявам, но си обещах, че спирам с алкохола.

     Коледният дух обаче реши да се позабавлява с мен като за последно и да ми покаже, че наистина стават чудеса.

@Стелиян Атанасов ми беше обещал през 1998 г. (преди 19 г.) 1 литър кайсиева ракия, в последствие (2006 г.) обещанието беше променено на дрянкова такава. През годините къде на шега, къде на истина си подмятахме реплики на тази тема …. Е днес получих известие от ЕКОНТ, за пратка на мое име


(цялата сага с пуста ракия, може да прочетете в темата СРС-тата ряпа да ядат)

Благодаря ти Стелияне, не само за това, че макар и след толкова години изпълни обещаното, но и за това, че върна вярата ми в Коледа.

 

 

 

Няма да мога да я опитам, но ще си я сложа на видно място в офиса, за да ми напомня за тази година, за обещанията и за приятелството ни с теб.


Качвам я и във Фейбук, както и аз ти обещах онази вечер.

(и моля приятели /особено Пешо/, без глупави подмятания по повод решението ми за алкохола, обещая ли нещо го правя)

Весели празници на всички и Вярвайте в Невероятното !!!

8 март ли?

Отдавна не съм писал под рубриката „За любознателните“, сега ми дойде

Клара Цеткин (ляво) и Роза Люксембург

сгоден момент да споделя малко информация и тема за размисъл, по повод 8-март.

Първо да изясним какво се празнува на този ден –  не е денят на Майката, Жената, Колежката, Гаджето и Съседката,  а „Международен ден на жената“ или както е било замислено – Ден на борба на жените за равенство и еманципация, което е леко по-различно.

Второ – защо точно на 8 март? Леко погрешна е историята, че Клара Цеткин и Роза Люксембург са избрали този ден, заради някаква си митинг от 1908 година на Ню-Йоркската социал-демократическа женска организация. Т.е. такъв е имало, но не той е довел до утвърждаването на датата 8 март.

Има още

Годишнина, макар и малко тъжна – 180 г. от смъртта на А.С.Пушкин

на 10 февруари 1837 г. (преди 180 г.) е починал Александър Сергеевич Пушкин – може би първият руски рапър – прадядо му е негър, писал е стихове и частушки, загинал в престрелка (от Дантес) – това в кръга на шегата.

Някои негови неща може да ги помните, а може и да не ги. Няма да превеждам от руски, този път. (ако някой е много на зор, срещу известно количество водка бих се напънал)
само малко примерни:

К ***

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.


И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
––––-
Приказка за Цар Салтан ...
Приказка за рибаря и рибката (златна)
––––-
Поемата Руслан и Людмила ..
„У лукоморья дуб зелёный;
Златая цепь на дубе том:
И днём и ночью кот учёный
Всё ходит по цепи кругом;
Идёт направо – песнь заводит,
Налево – сказку говорит.
Там чудеса: там леший бродит,
Русалка на ветвях сидит;“

 

Бърза връзка: Пътеписи – До нататък и насам – Част III – Военно-историческият музей в гр.Бяла, Русенско

Напоследък се появи някакъв интерес към този пътепис, затова давам директна връзка в началото на страницата:

Пътеписи – До нататък и насам – Част III – Военно-историческият музей в гр.Бяла, Русенско