(или как простотията ни чака още от границата)
От дълго време се каня да напиша пътепис, описващ приключенията ми с един приятел през това лято.
И не че нямам време, просто още не съм избистрил преживяванията, пък то като погледнеш – скоро ще дойде време за нови пътешествия и пътеписи.
Но един епизод от 7 дневните ни скитания през половин България не ми дава мира и смятам да го споделя с Вас.
(В резюме, имахме идея да прекараме 2 дни на устието на р. Янтра при р.Дунав. от дясната страна, но обстоятелствата ни принудиха да изберем място, на 1-2 километра от лявата страна. Тръгнахме на 7 август 2011 г. рано сутрин …)
Още предишната вечер, бяхме провели няколко телефонни разговора с един приятел на Пешовият баща (бай Тодор) и знаехме горе-долу маршрута….
След като моста за с.Кривина се оказа в ремонт, направихме кратко съвещание и поради липса на друга възможност свихме на ляво по пътя за дясната част към устието на р.Янтра.
Джипът бързо поглъщаше километрите, щото пътят гладък, равен и почти нямаше дупки, ями и препятствия, та затова след кратко лутане, пресичане на вече минали пътеки и за около 40-тина минути видяхме в далечината и „Паметника“ за който ни бяха предупредили и който беше отправна точка за търсене на бай Тошовият приятел. /Това е паметника издигнат на мястото, където четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са преминали р.Дунав на 7 юли, 1868 г./
Има още →