Тъй като процеса за инсталиране на Linux на електронната книга „The book“ 
е доста дълъг, а и не съм го приключи, опитвам се всеки ден да описвам във форума какво съм правил през изтеклите 3 седмици.
Най-добре е, ако някой се интересува или иска да помогне от тук насетне да посещава темата там.
http://www.nesiprav.com/forum3/index.php/topic,63.0.html
и малко изкуствени тагове, заради глупавият Google: Augen, „The book“, hack, jz4755, u-boot, rooted, linux, kernel, mips, UART, H27UAG8T2ATR
Откакто се помня, винаги съм бил с книга в ръката. Даже вечер трудно заспивам, ако не прелистя поне няколко страници, колкото и късно да съм легнал.
Библиотеката ми обаче отесня, а пък и цените на книгите доста скочиха. Освен това, все пак вече сме в 21 век, та още преди доста години започнах да се озъртам за някаква алтернатива.
Та така, преди 7-6 години се сдобих с първият си ‘електронен’ четец – Джобен компютър Compaq Aero 1500
Екрана му беше черно-бял, с 320х200 разделителна способност и 70 мегахерцов процесор. Разпознаваше доста текстови формати и благодарение на него изчетох доста книжки. 
Ползвах го близо 2 години, когато реших, че трябва да мина на нещо по-ново, защото един от недостатъците /но и предимство/ беше, че екрана нямаше подсветка.
Та ровейки се пак из многобройните форуми преди 3-4 г. се сдобих с втория си ‘електронен четец’ – Palm Zire 72.
При него екрана беше малко по-малък, но пък разделителната способност беше доста по-добра, текста беше много по-четлив и най-важното – LCD екрана му можеше да се чете и на 
тъмно /ама на ярка слънчева светлина, за разлика от Compaq-a беше почти неизползваем/
И него благополучно го използвах няколко години, докато един приятел на ми подари стария си телефон Qtek 9000 
Е, това бяха миналите времена. В началото на тази година започнах да се заглеждам вече по истински електронни книги EBOOK. Amazon-ският Kindle ми допадаше доста, но все не ми се случваше да заделя близо 300 лв за да го имам. Другите алтернативи се въртяха около същата цена, докато един ден не попаднах на едно добро предложение в сайта http://www.dealextreme.com – т.нар The Book. /който или е добро копие или е почти такова на Augen The Book/. Има още
Наложи ми се вчера да подкарам 2 нови лаптопа със 64 битов (x64) Windows 7 при едни клиенти.
Безжичната мрежа си се върза естествено без проблеми, но трябваше да се закачат и 2 принтера Lexmark E120, които хората бяха закупили преди време. Това бяха сторили набързо, без да се консултират преди това с мен, за да им кажа на какво дърво се покачват.
Проблем с печатането по мрежата до сега нямаха, защото всички компютри бяха с Windows XP, но при новопристигналите лаптопи работата не потръгна. Ти му сочиш мрежовия принтер, дето самият той е намерил, той ти вика – дай ми драйвер!
И въпреки, че любезно му предоставям CD-то с програмите и драйверите за Lexmark-a, подлите 7-ци категорично отказаха да се приобщят към системата и си искаха нови драйвери, дето изобщо ги нямало на съответния диск. Тегленето драйвери от сайта на Lexmark даде още по-лоши резултати /макар че то по-лоши от предишните нямаше как/ Има още
Според последни проучвания, фразата води началото си от този виц:
Отишъл един шоп на пазар, продал си кравата и както е редно – седнал да полее добрата сделка. Докато се черпел, минал един негов съселяни и решили да се прибират заедно към село.
Крастава жаба, изт. Wikipedia Marek_Szczepanek
Тръгнали те към село, вървели, говорели, нещеш ли – гледат на пътя една жаба.
Този израз е станал нарицателен за прекалено сурови мерки или закони които се прилагат.
Наименованието идва от името на Драконт или Дракон (гръцки: Δράκων [ˈdra.kɔːn]) – първият законодател в Атина (VII в. пр.н.е).
В наказанията, предвиждани в написаните от него закони, на главно място било смъртното наказание, което се прилагало за светотатство, кощунство, предумишлено убийство и … дори за такива наглед дребни престъпления като безделие или краденето на плодове и зеленчуци от градина. Факт е, че самите закони били написани така, че да опазват правата главно на малобройните управляващи. Има още
император Веспасиан, източник: uchicago.edu
Твърди се, че фразата принадлежи на римският император Веспасиан (69–23 юни 79)
Като главен източник се посочва цитат от книгата на Гай Светоний Транквил „Дванадесетте цезари“
Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал баща си, че е обложил с данък и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал:
– Това мирише ли ти?
– Не, отвърнал Тит.
– А все пак, тези пари са от урината.Светоний – Дванадесетте Цезари, Веспасиан 23(3)
Почти същото разказва и друг историк –Дион Касий Кокцеан в книгата си „Историята на Римската империя“
(5)И за Тит, който изразил възмущението си от данъка, наложен на обществените писоари. Той (Веспасиан) вдигна няколко златни монети, събрани от този данък и му каза „Виж синко, нима те имат някаква миризма?“
Дион Касий Кокцеан в книгата си “Историята на Римската империя“ 65.14
Тук обаче трябва да направим кратко разяснение, какво и как точно е обложил Веспасиан, защото това което е било повече от ясно на тогавашните историци, на съвременния човек е повече от мътно.
Тааа… в древния Рим, достъп до тоалетните (по всякакви нужди-малки, големи и още по-големи) са имали само тези, които са могли да си заплатят за това (т.е – богатите). Низшите прослойки са уринирали в глинени делви, поставени около тоалетните.
Урината от тези делви се събирала в резервоари, от където по-късно майсторите занаятчии я използвали като основен материал за различни химични процеси:
– танина – от кожарите, за обработка и боядисване на кожи;
– амоняка – от перачите, за да избелват пожълтелите вълнени тоги.
Точно заради тях императора въвел така наречената Такса урина (lat: vectigal urinae), за да не я потребяват безплатно занаятчиите.
И точно от тази такса били събраните пари, които помирисал синът му.
Преди близо 6 години един приятел ми подари ‘старият’ си iPOD. Втора генерация с 20гб твърд диск, нещо доста добро дори за 2004-та година, когато се случи събитието.
Един от недостатъците му беше, че имаше само FireWire вход за данни, та се наложи да си купувам такава платка и съответния кабел за нея, за да мога да качвам песнички и файлове.
Същата тази платка стана и причина за дългото ми разделяне с iPOD-a. След близо година ползване и като музикален плеър и като външен диск за пренасяне на данни, един ден както се мъчех да включа кабела от задната страна на компютъра, без да искам съм го обърнал обратно. При нормална платка, това не би било възможно, но китайските майстори бяха решили, че 2-3 мм в повече или в по-малко не са толкова фатални.
Чрез тази рубрика смятам да хвърля светлина към корените на някои крилати фрази, за които малко хора са се замисляли от къде идват и ги отдават на умствените напъни на популярни личности.
Паре нема, действайте
(фраза, погрешно приписвана на китариста на Куку-бенд, Георги Милчев-Годжи, заради една песен)
Действието се развива през 1850-70 година, когато са се сформирали български чети в Македония за освобождаване на България от Турско Робство.
Та пратили комитите двама по-окумуш четника до Истанбул да проверят как могат да се сдобият с оръжие. След време получават депеша (телеграма демек):
– Оружие има много и е убаво. Ала сакат паре или дупе!
Отговорът бил с прости и ясни инструкции :
– Паре нема, действайте.
В противовес на популярната поговорка, че „Тя простотията не ходи по гората, ми ходи по хората“ публикувам тези снимки от яз. Батак, от 01 юли 2011 г.
Общ поглед на крайбрежни дървета, обезобразени от вандали.
И залепен от неизвестен народен творец етикет, който простичко, но ясно показва, че простотията дори да ходи по хората, то някои хора /или по-точно селяни по душа/ явно ходят по гората в комплект с цялата си простотия. – с по-малко думи и аз не бих могъл да се изразя по-ясно.
Няма да публикувам снимки, на обезобразени от пластмасови бутилки, чантички и пр. пейзажи, щото ако простак ги види, ще черпи нови идеи, културните хора така или иначе не пестят 20 ст. за чувалче, в което да си събират боклука докато са на излет сред природата, което пък никак не е сложно да бъде изхвърлено по-късно на обозначените за целта места.
За жалост, доста простаци си мислят, че зимата мечките на спят, ми ходят да им събират боклуците. Е да, ама мечките май не мислят същото.
Та е време драгите простаци да се научат, че ако те не пазят природата, след 10 години ще си копаят царевицата на село, щото гори няма да има.
„Робко 01“ e български учебен антропоморфен робот (робот-ръка) с 5 степени на подвижност. Разработен е в ИТКР-БАН с цел обучение по роботика и кибернетика. Проектиран за работа с „ИМКО-1“ и последвалите го „ИМКО-2“ и „Правец-8“. – Wikipedia
Преди 20-тина години беше доста на мода в училищата и съм прекарвал бая часове в опити да го натренирам как да взима и поставя кутийки и други дребни предмети.
Благодарение на Пламен, вече го имам в колекцията си.
