Наложи ми се преди няколко дни да пътувам по работа към едно високопланинско село в Родопите. Работата ми понякога налага да монтирам компютърни системи и на по-необичайни места 🙂

Имайки опит от предишните ми участия в такива занимателни мероприятия, особено когато става дума за отдалечено на повече от 10 минути от офиса ми място, предварително подготвям главните действащи лица със загряващи въпроси:

– Имате ли разклонител с поне 5 гнезда?

– Има ли интернет, там където ще се монтира?

– Имате ли кабел за принтера /скенера/?

Защото е доста приятно да се разходиш 40-50 километъра, само за да установиш, че принтера е доставен без USB кабел, а най-близкият магазин е на същите тези 40-50 километра, което предполага не само разходка на другия ден, но и загуба на време.

Има още →

Ето и още една антика от колекцията – Macintosh SE, подарена ми от Пламен.

Пуснат в производство през 1987 година, с процесор Motorola 68000, 8 MHz, стандартно с 1 MB (моят е с 4 МБ, повече не може)

Сложих му и един 200 мегабайтов диск, и ОС 7.5.5 /На Български, както е видно от снимките/

По молба на множеството зрители, започвам лека-полека да качвам снимки на старите си компютри в раздел КОЛЕКЦИЯ

Седя си аз и никой не закачам. Но пък нали трябва да съм и информиран, та попреглеждам какво пише по Интернет сайтовете (това ми остана навик, откакто преди 8 години си спрях всякакви телевизии. Да, да дори Планета Пайнер)

И какво зачитам аз по случайно избраните уж ‘новинарски’ сайтове – голям проблем се появил, ядреният облак от Япония нямало да може да достигне България. Малееееееее, ми кво ша прайм сега, за какво друго да пишат журналята? Как може такова безобразие. В Америката ще ги облъчат, тамошните медии ще си правят репортажите за пилета с 5 крака, а нашите какво ? Ще трябва да чоплят постните министерски издънки. Не е честно.

Но пък от друга страна, се прокрадва една по-предизборна мисъл:

Народа да види, че благодарение на правителството на ББ ние сме защитени от земетресения и най-вече от Цунами (ебаси, какви нецензурни мисли ми навява таз дума). И да се замислим, ето на, японците ги тресат земетресения като шебек телена ограда, ама не мрънкат, а ние сме се размрънкали, че плащаме за бензин, хляб и други съестни продукти все едно сме арабски шейхове /, вместо да излезем на улицата. ( а пък като излезем, току ни се скарат, че баш Арабските шейхове са виновни за сакатото ни положение, сакън да не са некадърниците в мин.съв., дето на две магарета сено не могат да разделят, ама се пинят да управляват бюджет и дръжава)

Вместо това ни се вменява да се радваме, че пак благодарение на правителството на ББ (ГЕРБ) най-после зимата свърши, температурите са над 15 градуса, и макар да вдигнат цената на тока, след 4 месеца ще плащаме сметки за ток по-малко, отколкото през зимата. Ха ако смее някой, нека каже, че правителството не милее за народа.

А и акциза на ракията няма да вдигат докато не минат изборите, какво повече му трябва на човек?

Ейбрахам Линкълн, шестнайстия президент на САЩ, известен с какво ли не.

Ето малко не-много известни факти

• 1831 – Проваля се в  селскостопанския бизнес, обявява банкрут
• 1832 – Претърпява поражение в изборите на Генералното събрание на Илинойс
• 1834 – Отново претърпява неуспехи в бизнеса и банкрутира
• 1835 -1836 – лични неуспехи, в резултат на което получава нервен срив, от който дълго се лекува
• 1838 – Претърпява поражение в поредните избори за Камарата на представителите
• 1843 – Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
• 1846 – Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
• 1848 –Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
• 1855 – Претърпява неуспех на изборите за Сенатор
• 1856 – Претърпява неуспех като кандидат за Вице-президент на САЩ
• 1858 – Претърпява неуспех на изборите за Сенатор
• 1860 – Най-после е избран за президент на САЩ (м/у другото, първият Президент от Републиканската партия)

Таааа… както се оказва, когато не можеш да управляваш дори 2 крави, кандидатирай се за Президент … до дупка.

Милиони хора се управляват къде-къде по-лесно от 2 хайванчета.

Приятно ме изненада новия ми фотоапарат Canon PowerShot SX20 IS (с който се похвалих преди в темата Всяко зло – за добро), поне що се отнася до издръжливост на батериите.

Когато го купих, се колебаех какви точно батерии да избера и накрая реших да взема комплекта  Camelion зарядно заедно с 4 батерии х 2400 мА. Равносметката е 696 снимки, около 30 мин клипчета + сумати ровене по менютата, от което съм повече от доволен.

Иначе самият фотоапарат не е лош, особено след като разбрах, че при снимки на закрито не бива да се разчита в никакъв случай на автоматизацията (навик, който бях придобил от старият ми G5)

В момента си го държа на режим P с максимално ISO 200 и всичко си е наред вече със снимките 🙂

Поредният пример, защо е нужно да се прави профилактика на компютъра поне един път годишно.

Донесоха ми този с оплакването, че ‘леко бръмчи’. Бръмченето се оказа от вентилатора на захранването, но реших да погледна и вентилатора на процесора.

На пръв поглед, не изглеждаше чак толкоз зле.  Вторият поглед обаче ми доказа, че не съм бил прав 🙂

Позатопли се временцето, температурите се нормализираха, даже мухи тук-там излязоха. Направо идилия …

Та седя си аз вчера и никой не закачам, от вътре мръсното подсъзнание ме напъва да свърша някаква работа, вроденият ми мързел обаче ми не дава. И така, обхванат от тази неравна борба не съм усетил кога е станало вечерно време. Време за традиционната сбирка в сряда /едно ритуално и богоугодно събитие, което се случва всяка сряда и при което разни уморени от цели 3 дни работа хора се събираме за да обменим важни народни и международни информации, както и да утрепем някой и друг вирус, посредством силни алкохолни напитки/

Верните ми другари не ме оставиха да си прахосвам вечерта и бърже ме сръчкаха да зарязвам всякакви терзания и да се явявам на уреченото място. Има още →

Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни  канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/

Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това  в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂

Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °

Има още →