Ейбрахам Линкълн, шестнайстия президент на САЩ, известен с какво ли не.

Ето малко не-много известни факти

• 1831 – Проваля се в  селскостопанския бизнес, обявява банкрут
• 1832 – Претърпява поражение в изборите на Генералното събрание на Илинойс
• 1834 – Отново претърпява неуспехи в бизнеса и банкрутира
• 1835 -1836 – лични неуспехи, в резултат на което получава нервен срив, от който дълго се лекува
• 1838 – Претърпява поражение в поредните избори за Камарата на представителите
• 1843 – Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
• 1846 – Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
• 1848 –Претърпява неуспех на изборите за Конгресмен
• 1855 – Претърпява неуспех на изборите за Сенатор
• 1856 – Претърпява неуспех като кандидат за Вице-президент на САЩ
• 1858 – Претърпява неуспех на изборите за Сенатор
• 1860 – Най-после е избран за президент на САЩ (м/у другото, първият Президент от Републиканската партия)

Таааа… както се оказва, когато не можеш да управляваш дори 2 крави, кандидатирай се за Президент … до дупка.

Милиони хора се управляват къде-къде по-лесно от 2 хайванчета.

Приятно ме изненада новия ми фотоапарат Canon PowerShot SX20 IS (с който се похвалих преди в темата Всяко зло – за добро), поне що се отнася до издръжливост на батериите.

Когато го купих, се колебаех какви точно батерии да избера и накрая реших да взема комплекта  Camelion зарядно заедно с 4 батерии х 2400 мА. Равносметката е 696 снимки, около 30 мин клипчета + сумати ровене по менютата, от което съм повече от доволен.

Иначе самият фотоапарат не е лош, особено след като разбрах, че при снимки на закрито не бива да се разчита в никакъв случай на автоматизацията (навик, който бях придобил от старият ми G5)

В момента си го държа на режим P с максимално ISO 200 и всичко си е наред вече със снимките 🙂

Поредният пример, защо е нужно да се прави профилактика на компютъра поне един път годишно.

Донесоха ми този с оплакването, че ‘леко бръмчи’. Бръмченето се оказа от вентилатора на захранването, но реших да погледна и вентилатора на процесора.

На пръв поглед, не изглеждаше чак толкоз зле.  Вторият поглед обаче ми доказа, че не съм бил прав 🙂

Позатопли се временцето, температурите се нормализираха, даже мухи тук-там излязоха. Направо идилия …

Та седя си аз вчера и никой не закачам, от вътре мръсното подсъзнание ме напъва да свърша някаква работа, вроденият ми мързел обаче ми не дава. И така, обхванат от тази неравна борба не съм усетил кога е станало вечерно време. Време за традиционната сбирка в сряда /едно ритуално и богоугодно събитие, което се случва всяка сряда и при което разни уморени от цели 3 дни работа хора се събираме за да обменим важни народни и международни информации, както и да утрепем някой и друг вирус, посредством силни алкохолни напитки/

Верните ми другари не ме оставиха да си прахосвам вечерта и бърже ме сръчкаха да зарязвам всякакви терзания и да се явявам на уреченото място. Има още →

Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни  канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/

Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това  в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂

Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °

Има още →

Замислих се наскоро, защо само сред славянските народи съществува обичая, госта да се посреща пред прага с хляб и сол? Според Wikipedia това е:

В страните със славянско население е позната със следните имена:

• на руски: Хлеб-соль
• на украински език – Хліб-сіль
• на български: Хляб и сол
• на македонски книжовен език: Леб и сол
• на хърватски: Kruh i sol
• на сръбски: Хлеб и сол
• на полски: Chleb i sól
• на чешки език – Chléb a sůl
• на словашки: Chlieb a soľ

Два неславянски народа, също използват тази традиция – литовците и румънците, които го приемат вследствие дългогодишното съседство със славянските народи.

Както виждате и звученето е еднакво и обичая при всички. Да видим какво обясняват по-нататък: Има още →

Избягвам да пиша по политически теми, не защото няма какво да кажа, а напротив – защото няма да ми стигне мястото, нищо че сървъра е голям.

Е днес обаче не се сдържах. За пореден път доказано компроментираният ни ‘премиер’ вместо да разбере най-накрая, че не става за тая работа почнал да ръси мозък.

На бай Тошо поне му пишеха речите, та рядко се случваха издънки, ама сегашният явно не е прихванал полезните привички от него.
Няма да коментирам и без това нашироко коментираната тема кой кого подслушвал и защо. Който може да мисли си е направил вече изводите.

Фрапиращо популистко и говорещо за нивото на управление е  обаче това изречение от днешното изказване на любимият ни ръководител:

Според него свързването на фискалните апарати на  бензиностанциите с НАП е ужилило много хора и неслучайно 20 години това не се прави.

Справка , бТВ, Мениджър.News, Блиц и къде ли още не

Има още →

Празниците минаха и заминаха, а аз реших да прегледам какво събрах като ‘благодарности‘ последният месец.
И понеже ‘цветя и бонбони не пием‘, инвентаризирах само течното богатство.
Та равносметката е такава:
1 бутилка Ballantine’s
4 L. домашна гроздова ракия
1 L. домашна прасковена ракия
750 ml. домашна дренкова ракия (не, не тази дето ми я обеща Стелян преди 3 години, но пак е от варненския регион)
1 бутилка Мерло Енигма 2006.
1 бутилка бяло домашно вино, залежало от 6-7 години.

Дето се казва – едно добро начало на годината