Гледах си от близо година и аз скаридки в общия аквариум (RedCherry), въдеха се добре, рибите почти не ги закачаха. Подразбрах обаче, че било модерно да имаш отделен, малък аквариум, дето да бъде наречен ‘скаридарник’.
Нещеш ли, точно тогава един приятел реши, че има излишен 30 литров аквариум и ми го връчи, да го стопанисвам както намеря за добре.
За добре намерих, да го направя  скаридарник. Място за него обаче не намирах, стаята ми и без това не е от най-големите. Загледах се  в сегашната стойка на аквариума, където майстора дето ми я прави, беше поставил подпорни винкели, с цел един ден да реализирам там рафтче.

Викам си аз – абе не може ли да намуша аз там малкият аквариум и всичко да ми е на едно място, риби, скариди и други мезета?
и сам си отговарям – Може, може, ама как ще се обслужва това чудо? От горе оставаха не-повече от 4-5 см разстояние и дори моите нежни ръчички нямаше как да бърникат ако се наложи почистване, доливане на вода или каквото там се прави с аквариумите. Има още →

Ползват си хората компютрите ( и особено лаптопите) и не се замислят, че не само от време на време трябва да го забърсват от мазни пръсти а и да му се прави профилактика, за да се избегнат натрупванията на прах, мръсотия и пр. за да не се налага да се сменя целият компютър след година-две използване.

Типичен пример са тези снимки, направени преди време на лаптоп Toshiba.

Дайте ми две 🙂

Добре ми започна понеделника. Донесоха ми компютърче, което категорично отказваше да зареди Windows във всичките му модификации – като се почне от Нормален режим, та се стигне през всички видове SafeMode. Мигне, светне и до там, увисне като прани гащи, та от зор чак  и клавиатурата блокира.

Като един виден  борец с Windows проблемите знам, че е добре човек да попреглежда какво пише системката по екрана, особено когато има и проблеми. Забелязах, че всичко  увисваше след реда в който зареждаше драйвера \system32/drivers/isapnp.sys. Заредих Windows oт Hiren’s Boot CD и след кратко проучване, и се оказа, че в папката Windows\system32\drivers  сe мъдрят 2 файла, с нулева (0) големина. Обърсах ги кротко и работата потръгна.

Както предполагах – оказа се, че пак се ползва пиратска версия на Nod32  – оригинално закупената програма може би е добра, кракната  – не чак толкова, да не кажа – вредна е.  Бая  им се чудя на ‘специалистите’ дето качват кракнати антивирусни (потребителите не са виновни), това е все едно вместо таблетки против забременяване да раздаваш лукчета.

След сканиране и надлежно прочистване (по метода описан във форума), компютъра си заработи по-добре от нов.

Седеше ми този документ в папката за преводи, днес ми с е стори крайно подходящо да го реализирам.

Текста е взет от тук: http://nnm.ru/blogs/nohius/razgovor_s_pravoobladatelem , а превода е лично мой

––––––––––––––––––––––––

Разговор с Праводържача

Едноактна пиеса

Действащи лица: Потребител и Праводържач

Действие  първо и последно.  Потребителя седи пред компютъра и наблюдава как се сваля филм. Отваря се вратата и в стаята влиза Праводържача:
– Аха!!! Пипнах те! Сега ти си престъпник и ще отговаряш с цялата строгост на закона.
– Аааа, ееее … Здравейте … А кой си ти? Що за поведение – влизаш без да питаш, крещиш. Каква е тая работа?
– Аз съм Праводържач! Аз съблюдавам закона!
– Какъв закон?
– За Авторското право. Не може да се гледат филми, да се слуша музика и да се четат книги безплатно. Ти трябва да си платиш билет за кино, за концерт, да купуваш лицензирани дискове и книги, а не да сваляш от Интернет пиратски копия. Само така може.
– А, да … Чувал съм. А защо не трябва да се свалят?
– Ти какво? Нали няма да получа пари. Ти не си платил билет за кино, не си купил диск, книга … Аз можеше да съм по-богат, а ти не ми даваш да го направя.
Има още →

Седя си аз  тази не-ранна сутрин пред компютъра и се опитвам да се мотивирам, белким свърша някоя от многото чакащи ме задачи. А както е добре известно, най-добрата мотивация за да ти е преработи е да не правиш нищо и да провериш какво става по форуми и новинарски сайтове. Това направих и аз, пускайки си началната страница на iGoogle. Там, както всеки мързелив човек съм си наредил RSS-тата към няколкото форума, блога и новинарски сайта.

Първото което ми се наби в очите беше това:

Викам си – брях, освободили са невинния човечец най-после. Гледам обаче следващата новина – пак бях,  пак си викам – я хванали са някакви айдуци – пирати. И така докато се надвиквам със себе си реших  да кликна и попрочета от де са крали тез книги и колко са изкярили от цялата далавера тез юнаци.
Има още →

Като един виден лентяй, всячески се мъча да си спестя разкарването насам-натам за оправяне на дребни, едри и големи проблеми по хорските компютри.

И понеже разговорите по телефона доста често не помагат, налага се да се ходи в жега, студ и сняг ……. работа крайно неприятна за изтънчен човек като мен.

Преди години с удоволствие качвах UltraVNC на клиентските машини (тези дето си плащат абонамент разбира се), но при него трябваше да се пренасочват портове, да се говори с мрънкащи админи, та затова когато преди няколко години се появи програмката TeamViewer бях повече от щастлив.

Лесно и просто използване, възможност да се стартира дори без да се инсталира и най-важното – няма нужда да се грижим за пренасочване на портове и пр.

На всичкото отгоре има версии както за Windows, така и за Mac, Linux и iPhone.

Употребата на програмата е толкоз лесна, че чак е лесна 🙂 Стартира лузера сваленият файл (е, трябва да му обясните кога да цъка YES, ама няма как) и в прозорчето му се появяват ID и Password.

Стартирате си копие на програмата и при вас, въвеждате ID-то и след като се свържете с отсрещният компютър – въвеждате и паролата и готово – правете каквото си искате (т.е оправяйте проблема заради който ви мързи да се мотаете до клиента/приятеля/роднината)

В новите версии има даже Voip, трансфер на файлове и какво ли още не (включително задаване на постоянна парола и възможност за автоматично стартиране заедно със системата, та следващият път лузера да не се налага и да я пуща)

Абе с две думи – блага работа, баш за хора като мен.

Освежен от приятно прекараните почивни дни и извършвайки героизъм в неравната борба с мързела, възстанових (т.е въведох на ново) любимите ми вицове.

Вицовете в НеСиПрав

Този път – в отделна подстраничка, сякаш по-пригледни от преди.

Имат си отделно RSS, Atom и пр. Което в комплект с по-честото обновяване може да ви се стори полезно 😉
Приятно четене и пак да предупредя :

ВНИМАНИЕ!!!
Поради зачестили случай на претенции от страна на читатели, автора предупреждава: НЕ ЯЖТЕ И НЕ ПИЙТЕ докато четете вицовете, вече има случай на задавяния и оливания.

….. и повечето не са като за малки деца, ама какво да правя, аз само ги събирам, не ги измислям  🙂

След G.O.R.A. и A.R.O.G. любимият ми турски комедиен актьор Джем Йълмаз за пореден път доказа, че умее да прави класически комедии на които човек може от сърце да се посмее.
Вчера попаднах на новият му филм Yahsi Bati (The Ottoman Cowboys – Османските каубои) и трябва да ви кажа, че това е най-свежата комедия която съм гледал от години.

Човека обича, а и умее да си прави шеги с популярните турски привички, не се притеснява да показва нещата такива каквито са. Освен това, както и в предишните му филми и в този има страхотни компютърни ефекти, по нищо не остъпващи на Холивудските.

Препоръчах я на всички приятели с които се видях по празниците, до сега рекламации няма.

С удоволствие бих си купил всичките му излезли до сега филми, ако имаше от къде да се намерят с Български субтитри.