Добре ми започна понеделника. Донесоха ми компютърче, което категорично отказваше да зареди Windows във всичките му модификации – като се почне от Нормален режим, та се стигне през всички видове SafeMode. Мигне, светне и до там, увисне като прани гащи, та от зор чак  и клавиатурата блокира.

Като един виден  борец с Windows проблемите знам, че е добре човек да попреглежда какво пише системката по екрана, особено когато има и проблеми. Забелязах, че всичко  увисваше след реда в който зареждаше драйвера \system32/drivers/isapnp.sys. Заредих Windows oт Hiren’s Boot CD и след кратко проучване, и се оказа, че в папката Windows\system32\drivers  сe мъдрят 2 файла, с нулева (0) големина. Обърсах ги кротко и работата потръгна.

Както предполагах – оказа се, че пак се ползва пиратска версия на Nod32  – оригинално закупената програма може би е добра, кракната  – не чак толкова, да не кажа – вредна е.  Бая  им се чудя на ‘специалистите’ дето качват кракнати антивирусни (потребителите не са виновни), това е все едно вместо таблетки против забременяване да раздаваш лукчета.

След сканиране и надлежно прочистване (по метода описан във форума), компютъра си заработи по-добре от нов.

Седеше ми този документ в папката за преводи, днес ми с е стори крайно подходящо да го реализирам.

Текста е взет от тук: http://nnm.ru/blogs/nohius/razgovor_s_pravoobladatelem , а превода е лично мой

––––––––––––––––––––––––

Разговор с Праводържача

Едноактна пиеса

Действащи лица: Потребител и Праводържач

Действие  първо и последно.  Потребителя седи пред компютъра и наблюдава как се сваля филм. Отваря се вратата и в стаята влиза Праводържача:
– Аха!!! Пипнах те! Сега ти си престъпник и ще отговаряш с цялата строгост на закона.
– Аааа, ееее … Здравейте … А кой си ти? Що за поведение – влизаш без да питаш, крещиш. Каква е тая работа?
– Аз съм Праводържач! Аз съблюдавам закона!
– Какъв закон?
– За Авторското право. Не може да се гледат филми, да се слуша музика и да се четат книги безплатно. Ти трябва да си платиш билет за кино, за концерт, да купуваш лицензирани дискове и книги, а не да сваляш от Интернет пиратски копия. Само така може.
– А, да … Чувал съм. А защо не трябва да се свалят?
– Ти какво? Нали няма да получа пари. Ти не си платил билет за кино, не си купил диск, книга … Аз можеше да съм по-богат, а ти не ми даваш да го направя.
Има още →

Седя си аз  тази не-ранна сутрин пред компютъра и се опитвам да се мотивирам, белким свърша някоя от многото чакащи ме задачи. А както е добре известно, най-добрата мотивация за да ти е преработи е да не правиш нищо и да провериш какво става по форуми и новинарски сайтове. Това направих и аз, пускайки си началната страница на iGoogle. Там, както всеки мързелив човек съм си наредил RSS-тата към няколкото форума, блога и новинарски сайта.

Първото което ми се наби в очите беше това:

Викам си – брях, освободили са невинния човечец най-после. Гледам обаче следващата новина – пак бях,  пак си викам – я хванали са някакви айдуци – пирати. И така докато се надвиквам със себе си реших  да кликна и попрочета от де са крали тез книги и колко са изкярили от цялата далавера тез юнаци.
Има още →

Като един виден лентяй, всячески се мъча да си спестя разкарването насам-натам за оправяне на дребни, едри и големи проблеми по хорските компютри.

И понеже разговорите по телефона доста често не помагат, налага се да се ходи в жега, студ и сняг ……. работа крайно неприятна за изтънчен човек като мен.

Преди години с удоволствие качвах UltraVNC на клиентските машини (тези дето си плащат абонамент разбира се), но при него трябваше да се пренасочват портове, да се говори с мрънкащи админи, та затова когато преди няколко години се появи програмката TeamViewer бях повече от щастлив.

Лесно и просто използване, възможност да се стартира дори без да се инсталира и най-важното – няма нужда да се грижим за пренасочване на портове и пр.

На всичкото отгоре има версии както за Windows, така и за Mac, Linux и iPhone.

Употребата на програмата е толкоз лесна, че чак е лесна 🙂 Стартира лузера сваленият файл (е, трябва да му обясните кога да цъка YES, ама няма как) и в прозорчето му се появяват ID и Password.

Стартирате си копие на програмата и при вас, въвеждате ID-то и след като се свържете с отсрещният компютър – въвеждате и паролата и готово – правете каквото си искате (т.е оправяйте проблема заради който ви мързи да се мотаете до клиента/приятеля/роднината)

В новите версии има даже Voip, трансфер на файлове и какво ли още не (включително задаване на постоянна парола и възможност за автоматично стартиране заедно със системата, та следващият път лузера да не се налага и да я пуща)

Абе с две думи – блага работа, баш за хора като мен.

Освежен от приятно прекараните почивни дни и извършвайки героизъм в неравната борба с мързела, възстанових (т.е въведох на ново) любимите ми вицове.

Вицовете в НеСиПрав

Този път – в отделна подстраничка, сякаш по-пригледни от преди.

Имат си отделно RSS, Atom и пр. Което в комплект с по-честото обновяване може да ви се стори полезно 😉
Приятно четене и пак да предупредя :

ВНИМАНИЕ!!!
Поради зачестили случай на претенции от страна на читатели, автора предупреждава: НЕ ЯЖТЕ И НЕ ПИЙТЕ докато четете вицовете, вече има случай на задавяния и оливания.

….. и повечето не са като за малки деца, ама какво да правя, аз само ги събирам, не ги измислям  🙂

След G.O.R.A. и A.R.O.G. любимият ми турски комедиен актьор Джем Йълмаз за пореден път доказа, че умее да прави класически комедии на които човек може от сърце да се посмее.
Вчера попаднах на новият му филм Yahsi Bati (The Ottoman Cowboys – Османските каубои) и трябва да ви кажа, че това е най-свежата комедия която съм гледал от години.

Човека обича, а и умее да си прави шеги с популярните турски привички, не се притеснява да показва нещата такива каквито са. Освен това, както и в предишните му филми и в този има страхотни компютърни ефекти, по нищо не остъпващи на Холивудските.

Препоръчах я на всички приятели с които се видях по празниците, до сега рекламации няма.

С удоволствие бих си купил всичките му излезли до сега филми, ако имаше от къде да се намерят с Български субтитри.

Днес бях изумен от поредния сблъсък с родната ни действителност. Минавайки през офиса на едни познати, не можах да повярвам какво писмо бяха получили вчера.

Доживях и това да прочета:

Уважаеми г-н/г-жо …………

Както знаете, Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), в съответствие с международното и европейското право в областта на интелектуалната собственост, предвижда авторскоправна закрила за произведенията на творческата дейност, сред които са и компютърните програми.

Министерството на културата е компетентна институция, упълномощена да следи за спазването на ЗАПСП и съответно да осъществява административен контрол срещу нарушения на права върху обекти на авторското и сродните права, в това число и компютърни програми и ангажира отговорността на нарушителите по реда на чл. 97 и сл. от ЗAПСП.   В случаите на използване на компютърни програми без необходимото по закон съгласие, законът предвижда административно-наказателна отговорност за нарушителите. Наказанието е глоба (от 300 до 3000 лв) и отнемане в полза на държавата и унищожаване на предмета на нарушението..

…

….

…

Разчитаме на Вашата отговорност за предотвратяване на негативни последици за ръководената от Вас фирма при предстоящото извършване на проверки по реда за установяване на нарушенията и правомощията за длъжностните лица, съгласно чл. 98 от Закона за авторското право и сродните му права.

Има още →

9 май е.
На този ден, преди 65 години,  немските генерали подписват капитулацията си пред  Съветската армия  и маршал Сталин обявява края на Втората Световна Война.

За добро или за лошо, но без Русия някои хора, дето сега управляват Обединена Европа, най-вероятно щяха да лъскат ботушите на немците.

А нашите управляващи не ги мисля, те ботуши за лъскане винаги ще си намерят, независимо кой ще им е собственик.

Откакто си регистрирах сайта преди 6 години ползвах ръчен метод за качване на публикации, картинки и пр.

Малко тромаво ставаше, но си беше писан изцяло от мен и ми беше спокойно. Реших обаче да вляза и аз в крак с модните тенденции и да кача един WordPress, макар че тази страница не е точно БЛОГ.

С това се надявам да облекча частично хроничният си мързел и да наваксам с темичките дето ми стоят в папката, а не остава време за да ги пусна.

Малко ще се изкривя докато прехвърля старите неща, но и без това са празници пък  и норма не гоня, когато стане – тогава.

ТРОЯН

07-09 август 2009 г.

Тръгнахме към 18 часа вечерта от Пазарджик и в 21:00 бяхме в Троян.

Пешо беше сложил вече салатата и налял ракийката.

Има още →

Мразя лаптопи и по-точно – техните производители, които всячески пъхат какво ли не, уж за по-добро, но ловко подтиквайки потребителя да се хвърли в лапите на Windows Vista.
Е да, но пък има хора, които не я харесват (все още) и свикнали да работят с Windows ХР си искат пак него на новия лаптоп.
Та баш с такъв приятен случай почти ми започна седмицата и деня.
Носят ми лаптоп като слънце, Acer Aspire 5737Z – мазен та мазен, с какви ли не чудеса вътре, вкл. и четец за пръстови отпечатъци.
Скоро не бях качвал XP на такова животно, но имах добри впечатления от Acer, които за разлика от някои други производители на лаптопи все пак пишат драйвери и за по-стария Windows.
Метнах аз диска с Windows-а и докато отидох на кафе, той почти се инсталирал. Гледам в кутията на лаптопа – мъдри се и едно CD, скептично го сложих в устройството и какво да видя – ми там си има драйвери безчет и безброй, и то и за двете ОС.
Потърках доволен лапи, предвкусвайки чевръстата инсталация, лишена от досадното търсене на поредното неразпознато устройство по „PID“ , „SID“ и какви ли още не тайни знаци. Е да, ама не. Бях подло изненадан от син екран, още след опит за инсталация на видеодрайвера, за нелошата платка nVidia GeForce 9400M.
На BSOD многозначително се мъдреше някакво съобщение за грешка от рода: stop: 0x0000007f и още по незначещи 0х00000000 параметри в скобите.

Продължението и решението във форума