Бой последен с Win32.Virut.c.

Голяма борба падна 2 дни с един от най-коварните вируси дето съм срещал в близките няколко години. /на всичкото отгоре – баш в петък/
Не знайно от къде, на едни клиенти се беше пръкнал на компютъра, те нарочиха някакви, инсталирали им програма от USB FLASH, но дали е такава истината – не се знае. Имаха инсталирана и FreeAVG но очевадно не беше свършила никаква работа.

Името на злодея определено от KasperskyLab e Win32.Virut.c /някъде само Virut /

Продължението във форума

Субтитри

Не съм голям спец по руския език, но пък липсата на етусиасти за превеждане на „Самый лучший фильм“ ме накара да се пробвам да попреведа нещичко. (В интерес на истината, ако вече има такива субтитри, то аз поне не успях да ги намеря)
Та запретнах ръкави и за 2-3 дни ето какво се получи: Samyj.luchshij.film.2008.O.DVDRip_INTERFILM.rar
Субтитрите (както се вижда от заглавието) са по релийза Samyj.luchshij.film.2008.O.DVDRip_INTERFILM, иначе оригиналното заглавие би трябвало да е Samyy luchshiy film, или поне така е записан в IMDB

Та дето се вика – наздраве и приятно гледане.
А ако има коментари – във форума

На борба с вирусите!!!

Поради значимостта и величието, на едно кратко описание как да се борим с вредоносните програми по компютрите, макар и с близо година закъснение, реших че е добре да го пусна и във форума на моя сайт.
На борба с вирусите!!!

Малко промени

С нечовешки усилия, и благодарение на енергията почерпена от една приятелка днес, успях да прехвърля стария си phpBB форум от Postgres на MySQL, а от там, само за няколко часа да мина и на SMF 😉
То не че са се изтрепали хората да се регистрират, но спамерите бяха доста настойчиви 😉

Многая, Многая 40 лета

Как стана тая работа – така и не разбрах.  Навърших 40 години!!!

Акъла не ми е дошъл още. Поради тая причина – май и жената не е дошла. Като се замисля – май е крайно време да порасна, щото за средно 50% изживян живот, почна да ми омръзва да ме навикват, че съм бил ‘много прост’ 😉

Иначе – ядохме, пихме и се веселихме.

Дай боже всекиму.

Гости от бъдещето

Като любител на природосъобразния начин на живот се старая да похапвам поне 2 пъти в седмицата и яйчица.
И пак от същата природосъобразна причина, обичам да избирам от закупуваните продукти такива, дето да не изглеждат баш натъпкани с елементи на химическата промишленост.

Затова и в случая реших да спра избора си на яйца, снесени от кокошки гледани на свобода. Кой да види обаче, че тези кокошки съвсем погрешно са разбрали свободата и са го ударили на свободия.

Яйца закупени на 13.11.2008 година, ще трябва да ги чакам чак до 11.12.2008, ама пък то тогава вече ще са с изтекъл срок.
Пуститe му кокошки, не си седят по двора да си ровят, ами като едни същински холивудски герои скачат напред-назад в миналото и бъдещето. Дано по-скоро нашите учени разберат къде им е скрита машината на времето :)))

Изобретения!!!

От доста години не чета вестници, камо ли рекламни брошурки, но днес любопитството надделя, и както се оказа – ненапразно.

Научих за поредния български пробив в домакинската техника

Както виждате, микровълновата печка е сплит система, и не само може да пече разни мръвки (да дори и цял слон), но и да изстудява бирата. Та като чета параметрите, май-май и цялата стая.

До къде стигна техниката, мама му стара

Едно време хората с пот на челото правеха научно-техническите открития, сега всеки заплеснат ‘дизайнер’ изобретява таквиз ми ти едни чудати печки ;)))

Сръчни ръце-пак!

Донесе ми тези дни един познат компютъра си.

Купуван преди доста години, изработил си годинките за пенсия, и след като купили новия компютър, безропотно си лежал в килера, докато не се сетил моя човек, че все пак старата машинка може и се ползва за по-непретенциозна работа /например Autocad както каза той :)/

По негови обяснения, наредил на синовете си да извадят компютъра от прахоляка и да го пуснат.
Младежите бърже изпълнили заръката, даже нещо повече – констатирайки, че компютъра нещо шикалкави и отказва да работи като хората, решили да му погледнат вътрешностите.

Гледали те, чудели се, естествено не обърнали внимание на понадутите 11 броя кондензаториЦъкни за по-голямо – от къде да знаят, може пък така да е нормално 😉

– Да, ама не е нормално и естествено – компютъра не тръгва винаги.

Те обаче го отдали на някоя друга, загадъчна сила, и решили да поправят счупеното, та да се покажат хитреци и майстори.

Резултата ли? Ами изглежда така:

Има още

Бодра смяна!

Днес благодарение на Интернет научих, че една приятелка   (Ането) се е сдобила с момиченце.
Да и е жива и здрава малката Алина. Да расте и да радва мама и тате.
Голяма работа е това Интернета. Дето се вика – който търси – намира, който има мерак се информира.
За останалите има радио и телевизия, ама от там такива хубави новини не се научават.

Не-Сръчни ръце!

Минах онзи ден през един приятел, да го видя какво прави.

Заварих го да се бори с изчезналата светлина на десния му фар (кола Мерцедес). Аз като по-учен, реших да премерим напреженията дето идват до късите и дъги светлини. Едната си беше нормална 12V, другата някак странна 2.6V.

Откакто беше купил миналата година колата и направи основен ремонт, оправи парно, радиатори, но до сега не беше отварял капака на бушоните, по-добре да го не беше правил и сега, щото това се видя:

Мнение във форума

Да съм си жив и здрав

Къде с добро, къде с лошо станах на 39 г.

Радвам се, че доста хора ме поздравиха кой със СМС, кой с обаждане, за което съм им благодарен – не за ме забравили значи 😉

Радвам се, че успях да събера пак на кръчма най-близките си приятели, щото аз тогава обичам да си ги броя.

Събрахме се, хапнахме, пийнахме – мисля добре, без жертви и повреди. В понеделник ще разбера и колко ми е сметката.

Та така, Да сме живи и здрави – догодина – пак.

Аман от приятели

Седиш си, никой не закачаш, напротив – опитваш се добро да сториш на някой.

Обаче какво става – телефон, звънец – постоянно има някой, и за какво?  Тоз пари на заем искал – даваш му, другия в нужда бил – помагаш му, колата на някому потрябвала – услужваш му, кой от къде се намери – все нещо иска.

Ще кажеш – глей го пък тоя, аз съм му приятел, а той какви ги пише, кой знае какво ще си помислят хората за мен.

Приятел си ми брайно, и то не обикновен. Щото обикновения приятел се сеща кога трябва нещо да се изпие, нещо да се изяде, нещо да се отпразнува, а необикновения приятел е ценния, този дето мисли за мен кога съм му изгоден, да му се работа някаква свърши, па после ако може и ‘благодаря’ да се не каже, че то дип и тва е трудна работа. Необикновения приятел винаги ще намери удобен момент да ми напомни, колко държи на мен, колко аз съм направил за него и дали, щото е останал без цент, нямам излишни пари да му дам на заем.
Има още

По гората ли ходи простотията?

Месец май е, става топличко.
Освен охлювите, на вън излизат и поразголени девойки и какво ли още не (вкл. и НСБОП).
Дърветата поразцъфтели, та и попрецъфтели даже, бирата вече по се услажда, щото и жегата напира.
Но не за тези благини иде реч, а за една друга напаст, която също по това време се появява повсеместно по села и паланки (не, не е сенната хрема дето ме мъчи), а именно – абитуриентите!!!

Е те това животно, дето мутира в последните години, не знам как и от къде се пръкна.
Че се пръскат пари за скъпи и прескъпи тоалети, дето се обличат един единствен път – иди-дойди, че се правят скъпи и прескъпи прически и прочее – както и да е, техни са си парите (или на банката) – да ги трошат както искат, ама за какъв дявол трябва на всичкото отгоре да се катерят като маймуни по 100 човека в коли (коя от коя по-скъпи), и не стига че реват като стадо сенегалски гибони, ами и свирят с клаксоните, като че от това зависи живота им през следващите 100-150 години.