Празно
празно
празно
липсва нещо
в мен сега.
Малко празно
или много?1?
Или мъничко…
тъга?
От морето ако вземеш
капка, две или пък три
То дори не ще усети,
че безкрайни са
… почти
Но когато от човека
падне мъничка сълза
ако идва от сърцето
ОКЕАН е, даже – два!
В спомен, стих или във песен,
нека помним наш’те близки,
че макар и да ги няма,
ние знаем, колко липсват.
(Габриел Радев)
Днес се навършва 1 година, откакто тате почина.
Пазарджик е моят град
тук съм аз роден
тук се будя и се трудя
всеки хубав ден.
Тук за пръв път съм проходил
и съм казал „мама”
и за мен на тоя свят
град по-хубав няма.
Ако искате – елате,
каня Ви на гости,
имаме река и слънце,
че и даже – Остров.
Кръчми, барове, кафета
има колко щете,
но направо да си кажа –
и пари вземете ?
Хубави сме в този край
извода е ясен
ще запазите от тук
спомен най-прекрасен.
(с ужасен също има рима)
Габриел Радев
Актьори сме всички
в едноактна пиеса
но нито сме цар,
нито принц, ни принцеса.
Играем в театъра
колкото можем
по таен сценарии
от друг ни наложен.
И мъчим се даже
да бъдем различни,
на сцената днешна
с изяви отлични.
Обаче… сюжета
дори и не знаем
но въпреки всичко
поне се стараем.
За жалост – накрая,
завесата пада
и само във спомен
играта остава.
(Вчера напусна сцената на живота моят приятел и Главен редактор на Първата ми стихосбирка – Спас Спасов. Да бъде светъл пътят му в отвъдното)
Tweet на другаря Бил Гейтс
„2021 беше невероятно трудна година за много хора, Включително И ЗА МЕН, но има причини да бъдем оптимисти, че 2022 ще бъде по-добра: “ – Бил Гейтс.. /спечелил „само“ 26 милиарда тая година“ – Дали е продал повече Windowsi за да ги спечели, как мислите?/
Не бъдете като Били?, а #БъдетеЗдрави_и_Наздраве ??
Плача със сълзи…. ?Да му съберем некой лев?
Източници:
2021 was an incredibly hard year for many people, including me, but there are reasons to be optimistic that 2022 will be better: https://t.co/BxF6Q4K9Mq pic.twitter.com/C0SdhYxKg8
— Bill Gates (@BillGates) December 8, 2021
https://www.forbes.com/billionaires/?utm_campaign=sprinklrForbesMainTwitter
Да изпълня едно позакъсняло „обещание“, за което случайността ме подсети.
Преди около половин година, беше преиздадена (след 11 г.) книгата „Историята на Звездния старейшина и Документите Тера“.
Още когато излезе първата книга, през 2010 г. невероятен низ от синхроничности ме свързаха с тази книга. Имам я подарена и от Издателите и от Печатницата и е трудно да се опише. През годините съм подарил над 15 екземпляра от тази книга на приятели и всички са били страхотно очаровани от това, че прочетеното в нея е потвърдило и разширило познанията, които само са мислили, че имат.
Както казах и в участието си в „Реалност?“, при Еленко Ангелов (https://youtu.be/oHqIDI_x8Fk) преди 6-7 м., не вярвам в случайности, а в синхроничности.
И понеже 3 пъти вече ми се случва да цитирам, реших да споделя с ВАС този НЕнужен ФАКт:
Петко Р. Славейков, поискал 1000 (през 1873 г.) гроша заплата за година, като учител в училището в с.Михалци (Търновско), на което Кмета и селяните(чорбаджии) му рекли :
/Особено ми е важно мнението Ви за Иванчо Хаджипенчович/ и сичкото ли ни е било наред от 681 г. до сега и КОЙ ви пречеше да сте Чорбаджии и изедници народни?Днес било ден за Размисъл. Та затова мисля, да пия една ракия и да поглаголствам, примерно, как целокупният Български народ обича да има 1 ден в годината за нещо си. Един ден – на Жената, само тогава да са прай, че я обича. Един ден – да му е Новата готина. Един ден – да Влюбен. Един ден да се сети, че някой си имал Рожден Ден. Един ден да се сети, че някой бил умрял… Абе обичаме си ние дните.
Седя си таз вечер, другари и си мисля, как може да съм толкова прост, тъп селянин, как може да съм такъв задръстен Ганювец и балкански субект и да не възприемам Европейските и Световни ценности, ами се дърпам като магаре на мост и като кандидат-депутат от Министерски пост?
Кафе не мога да пия като белите хора ми седя досущ някой клошар на пейките на слънце, ни в кръчма мога да ида, ни в нощен бар, ни на курорт като моите приятели.
Ходя с някакви маски в магазина като Ханибал Лектър и се озъртам като престъпник, с хората не се здрависвам и на гости не ходя.
Заплатата ми като на безработна чистачка и се чудя на кой камик вода да сипя и кои кренвирши по-евтини да взема.
Другари и другарки (малките другарчета да не четат, че е за 18+).
Освен да пиша, язека обичам и да чета, ама поневгаш и избирателно.
Обаче – сичкото прогресивната общност (и от двете страни на барикадата) си има нейно си мнение… а аз си нямааааххх.
А то човек без мнение е като мнение без човек. Дали отпред, дали отзад – все липсва.
И начи реших са – ще имам и аз мнение, ако трябва – платено.
Наточих 1 кило кръв, 1 литър урина и 1 кг.. онва таковата, фекалии и търча, да ги давам, да ми кажат, какво мнение да имам, демек – от към кой лагер съм най-подходящ, според науката. (дадох и 1 шише ракия, за всеки случай, че не се знае знае ли се)
Животът е странен,
не искаш,
но пак
внезапно те среща
с пореден глупак.
От всичко разбира,
направо е
цар,
а даже не знае
какво е буквар.
И уж ти говори,
пък сякаш мучи,
и влажно те гледа,
с говежди очи
Направо се чудиш,
ядосан,
вбесен
какво да направиш
със този кретен
Обаче…
не бързай
за малко поспри,
че май пък за него
глупака си ти.
/ Габриел Радев /
Ох, да ви са оплача другари. Обажда ми се одеве един приятел и вика:
– Бе Габо, ти си пешкѝн момче, навсякъде се вреш, все много знаеш, да те питам една работа?
На никого
и нищо
не доказвай
Живей така
сам
както си решил
По рядко за
неволите
разказвай
или пък
колко често
си сгрешил
Че всеки
има път в живота,
един със лимузина
по асфалта
друг
пеша – през кал
И на момента
много иска
да постигне
това което
силно
е мечтал
А идваме
еднакво
на Земята
родени голи,
слаби
само със душа
Живота ни
минава
в надпревара
кой как ще стигне
там
в обикновената земя
Та така приятели,
имало е време, когато ни е нямало,
и ще дойде време, когато няма да ни има,
как ще ЖИВеем през този интервал
зависи САМО и ЕДИНСТВЕНО от НАС и никой друг.
Бъдете Здрави и НАЗДРАВЕ ??
( Габриел Радев )
Заспал съм си кротко и сънувам ….
Нощес, станало някакво чудо и всичкото народ са завтекло вчера, та са шприцовало. (като казвам всички – та всички, мъжове, жени, дяца, кучета, котки, тъщи… всички!!!)
И кво става днеска – край, нема болни, нема открити… Сичкое 0 (нула)!!! На специалният сайт са чудат какво да пишат и как се смята процент от 0.
После и журналистите в шок, не знаят как да започнат Сутрешните блокове, а Професорите вече поканени, поканени ама и те не знаят какво да кажат.
Сутрешните емисии и те на пауза, щото не помнят с какво трябва да започнат новините.
Има още