Кога настъпи те живота
та се опулиш
като жаба
ритни го в топките
и после
по своя път
си продължавай

Недей очаква,
че отгоре
ще завалят
пари и слава –
прави това
което можеш
и пак успех си пожелавай

Ако обаче мързелив си
или с ръце и двете леви,
то леко в кръста прегъни се
не може всички да сме смели

Прикляквай, свивай се, мълчи си,
подмазвай се когато трябва,
нали преклонена главица,
не я сече и остра брадва

Поука няма тук изобщо,
че всеки е с акъл различен
но пък и всеки си решава
и избора е негов, личен.

Както и живота.

Животът ни прост е
но ние го бием,
зад фрази велики
удобно се крием

Не наши, а чужди
с лъжи прекомерни
но много удобни
макар и неверни

Защото виновен е
винаги друг,
за пръста ударен
от тебе със чук

За твоята алчност
и мързел, беди,
виновни са всички
но никога – ти

И нека ти кажа
аз къде ти е драмата,
май трябва да почне
първо в Тебе Промяната!!!

(Сред бостан с тикви, няма как да изникне Еделвайс)

(Габриел Радев)

За всички без ТВ или достъп до канала на Code Health TV, споделям ЕПИЗОД 19 ПРЕДПОСЛЕДЕН‼️ на предаването „РЕАЛНОСТ?“ на Elenko Angelov
– поетично с Габриел Радев за ТЕОРИИ И ФАКТИ ЗА РОДНАТА И СВЕТОВНА КОНСПИРАЦИЯ
Едно страхотно предаване за конспирации, приятелство, здраве, поезия … и най-после някои да надговори Еленко, че и да го прекъсва множество пъти….
БЛАГОДАРЯ ПРИЯТЕЛЮ за това невероятно изживяване. ?
А на Вас скъпи ПРИЯТЕЛИ. ПРИЯТНО гледане, надявам се да се забавлявате от сърце, както ние с Еленко (всичко е без предварителен сценарии и уговорики, въпроси и отговори са на примитивиста )

Горният линк вече не е валиден, тъй като YouTube изтри целият канал на телевизията заради предаванията на Еленко Ангелов
добавям връзка към моя канал

Гледам живота от първият ред
труден е, чак ми се плаче,
ясно го виждам – крачи напред
леко залита обаче.

Пътят неравен е – яма до яма,
мръсен, замръзнал и кален
ама животът не знае назад,
движи се зъл и нахален.

Всъщност, не гледам,
а с него вървя,
щото сме май в симбиоза,
ту ми подлага от диня кора,
ту пък ме удря със роза.

С него сме свързани,
няма друг начин,
с този живот е така,
рамо до рамо бавничко крачим,
следвайки свойта съдба.

Да, ама има и нещо полезно,
дето да знаете Вие,
нека вървим без да знаем защо,
но пътят избираме Ние.

Засмейте се – това помага
лекува стрес и поглед лош,
премахва болка
и досада,
помага даже
посред нощ.

Засмейте се – пари не струва,
а само малък,
поглед друг,
над разните неща
в живота
и на проблемите напук.

Засмейте се – това ги дразни,
защото злото не търпи,
да има хора,
с мисли разни,
то иска всички
да сме зли.

Усмихнати и позитивни,
да бъдем всички
ден след ден
и ако малко ви е трудно
вземете примерче
от Мен

Лесно е, опитайте 🙂

Габриел Радев

Омръзна ми,
да се опитвам да ви будя
Щом ви харесва – нека е така:
издишай, вдишай,
яж, върви, почивай
все под команда
да сте на света.

Щастливи нека сте,
че някой друг се грижи,
дали ви е студено
или не,
дали света около Вас се движи,
а вие си лежите – кат прасе!

Живота си живейте – той е вечен
особено със маска
даже с две,
озъртайте се ден и нощ за всичко,
което чака, да ви изяде.

Обаче, аз едно ще Ви замоля,
щом Ви харесва – нека е така,
но не намесвайте и мен във тази драма,
че не желая, друг да ме пасе.

И ще ви кажа само за последно,
родени сте сами, без дрехи,
без мечти, без господар

Живота е единственото нещо
което сте получили във Дар.

Една усмивка лекува 101 болести ?

(или кило ракия ??)
Габриел Радев

Не искам
да виждам
във очите Ви
СТРАХ
Не искам да
да бъдете
Сиви

Не искам
през ден
или два
или час
да бъдете
тъжни,
Унили

Не искам
да псувате
Тихо,
без глас
за всичко
което се
Прави

Не искам
да мислите
“Ето
и нас
Съдбата
не ще ни
пожали”

Не мога
да правя
магии,
чудеса
или май
пък така ми
Изглежда

Но ИСКАМ
човешки,
ей сега
да Ви ДАМ
аз малко
от мойта
НАДЕЖДА

И утре, когато
Отвориш Очи,
и зърнеш,
небето отново
Стани, Усмихни се
и просто кажи
Аз жив съм, Обичам Ви Много.

(Габриел Радев )
#поезия

Времето чакаше
някъде
тихо
Времето чакаше
там,
под звездите
Времето чакаше,
ти появи се
Времето тръгна,
а с него
и дните

Живота
си изпълваме
с моменти,
а пътя
си измерваме
със крачки,
успехите
ни карат
да сме горди,
дори да нямаме
пари във пачки.