Само утре – Премиера, на новият филм на Премиера „Е ся ша видите Вие, кон боб яде ли!!!“
https://youtu.be/0CotaiZS-Uc
Не се панирам
и не се филмирам,
че тъпите игрички
ги разбирам,
и няма да участвам
в тази драма
която ми поднасят
от екрана.
Пък който иска
нека да се шашка
да ходи със намордник,
и с опашка,
да слага днеска маска,
утре каска,
а вдругиден
да иде и за смазка…
Избирам АЗ
да бъда позитивен,
Засмян да съм,
за някого – наивен,
очаквам И ще дойде
този ден
да бъдат повечето
като МЕН
А тъпите фуражки
и ментета
да бъдат някъде
зад сто морета
и да събират
паднали банани,
електорат да нямат,
да ги храни ☺
( Габриел Радев )
Ако питате една Овца какво иска, то тя ще ви каже, че иска да си хрупа по цял ден трева, да си търчи нагоре – надоле по полянките, да поприлегне на сянка в голямата жега ( е и да се потъркаля с Коча) и така ако може – цял живот.
Доволна е и от това, че има Кучета, осигурени от Овчаря, да я пазят от лошите Вълци (да не я изядат).
Пак добрият Овчар всеки ден я изкарва на най-тучната полянка – да се напасе, води я на най-хубавата вода – да се напие, щото я обича и уважава като Овца.
И тя /Овцата/ това и прави предимно, докато Стопанина не реши, че е време за доене, стригане и за Великден, Гергьовден или друг празник.
21 дни вече сме под карантина. Не излизаме, да не разнасяме предполагаема зараза, нищо че от УВ лъчите от слънцето вируса се унищожава, не контактуваме с хора, ЛЕЖИМ, ЯДЕМ и ПИЕМ в затворени помещения, но Така НАРЕДИХА – СПАЗВАМ.
Обаче!!!! Причастия и църковни обреди – разрешиха, да се целуват икони и лъжички от най-рисковият контингент – МОООЖЕ, ама АЗ да нося маски, презервативи и шапки от вестник, да ги пазя!?! НАРЕДИХА – СПАЗВАМ.
21 дни, а болните НЕ намаляват, ЧУТОВНИТЕ 500 болни от СТРАХОТНИЯ вирус, ама удобно не казват, колко болни има от НОРМАЛНИЯ грип или обикновенната настинка … ааа, сега се сетих, че на тях им забраниха да ходят на лекар, да се лекуват у дома …. НАРЕДИХА – СПАЗВАМ
21 дни, а в страни като Швеция, Беларус … неприели карантина и забрани, броя на заразените и починалите са ПО-МАЛКО!?! Ама НАРЕДИХА – СПАЗВАМ
И какво, като 10 ден има БЛОКАДА на Общинските градове (28), при положение, че всички други селца и градове са без такава и всеки свободно може да се разхожда и Цяла България … ама АЗ пиша бележки и пазя карантина!!! НАРЕДИХА – СПАЗВАМ
Имитация на действия и загриженост, коя от коя по-фалшиви /маските задължителни – маските незадължитени/
Още много имам да кажа, ама няма, щото който може да мисли вече е схванал, а за останалите няма смисъл …. НАРЕДИХА – СПАЗВАМ
Пак ни болест зла полази,
трябва всеки да се пази,
да не ходим хич дори,
в кръчми или механи.
В магазините за бира,
моля никой да не спира,
всички в къщи си лежете
яжте, пейте и плетете.
Аз от вируса се крия,
кротко пиейки ракия
със туршийка и месце,
че са с витаминче ЦЕ!!!
Ама от веднаж не става,
трябва тренировка здрава,
иначе ще съм готов,
пациент на Пирогов.
Та Наздраве ще ви кажа,
без дори да се покажа,
още малко потърпете
Живи, Здрави ми Бъдете!!!
Навярно си забравил,
но да кажа,
защото помня го и до сега,
когато бях предаден,
смазан даже,
от тез,
с които имахме мечта.
Когато нямах,
нито цел,
нито посока,
и бях във кладенец,
а не на кръстопът,
когато не разбирах що се случва,
в живота ми, за първи път.
Тогава се домъкна
и ми каза:
– Прецакаха те,
карай да върви,
събирай си багажа
и да ходим,
че чакат те проблеми най-добри.
И вярно,
минаха години,
и случиха се случки разни,
едни ги помня като стари рани,
а други са ми сякаш леко празни,
но винаги ехти ми тази фраза:
„с теб разделени сме, без да сме събрани“
( Габриел Радев)
Как мазни са всички,
кога си полезен,
как трябваш им – точно сега!
Не питат, нехаят,
дори не им пука
ти имаш ли с нещо тъга!
Обаче когато,
ядат и си пият,
за теб си не спомнят, нали?
Ми нека са здрави,
богати, корави,
да имат по-много пари.
Бях просто човече,
но стига ми вече
живейте си
мен ми се спи …
( Габриел Радев )
От доста време съм умислен,
та да Ви питам важно нещо,
което много често го усещам,
че пари хората горещо!
8<–––––––––––––-
Ако от утре, се вземе от всички,
и поделим го, както е редно,
да речем, че човек ще получи,
по петнадесет хиляди, средно!
И забавно е, после да видим,
пак след месец, след два или три,
като пачки от джоба извадим,
ще ли всеки еднакво брои???
–––––––––––––– >8
Хей такива са моите мисли,
щото всеки се чувства ранен,
па и колкото по-мързелив е,
дваж се чувства той по-ощетен!
( Габриел Радев )
Аз виждам те, понякога минаваш,
май тръгнала по някакви дела,
не те познавам, но пък е приятно,
да гледам, как излъчваш красота.
И има дни, когато си с усмивка,
а има и такива със тъга,
обаче щом те видя се изпълвам,
със мека и приятна топлина
Тогава правиш, мисля, малко чудо,
и сякаш от обедното кафе,
издигам се, политам и попадам
там някъде на седмото небе.
Дори и да ме видиш – непознат съм,
че съм един от многото в света,
преминали пред погледа унесен,
в забързания ритъм на деня.
Не вярвам аз, че някога ще мога,
да те докосна (или пък греша),
че случки много имам във живота,
но по-добре си остани Мечта.
( Габриел Радев )
Понякога се чувствам като кошче
поставено в живот на кръстопът
в което доста често разни пущат
неща излишни, дето им тежат
Тез хора са различни … и еднакви,
че някой са ми близки, други – не
Но всеки иска нещо да разкаже,
или да сподели със мен поне.
Обаче го разбират и децата,
и кучета и котките дори,
а аз седя и мъките попивам
по къщи, кръчми, барове – чак до зори!
Как ме усещат – още го гадая,
но случва ми се, даже не веднъж
товаря се, не искам да отричам,
но пък съм свикнал, та нали съм мъж 😀
Такава е съдбата ми, аз зная,
не се оплаквам, няма на кого,
че за софра се тикат много хора,
но при проблеми малко са, защо?
( Габриел Радев )
Доста често ме питат различни
на какви си лекарства, кажи?
И ме гледат наивно-забавни,
с ококорени, кръгли очи!
Що си винаги толкова весел,
как така все усмихнат си ти?
Препарати навярно използваш,
хайде с нас ги сега сподели!
Ми не крия от никого нищо,
кой познаваме знае защо,
добродушен съм щото очаквам
аз от хората само добро!
И каквото се случва в живота,
се опитвам – макар да боли,
да го гледам с очи позитивни,
пък каквото съдбата реши.
Та опитайте също и вие,
да намерите хубаво нещо
и дори в най-студената зима
на сърцето да бъде горещо
( Габриел Радев )