(или как простотията ни чака още от границата)

От дълго време се каня да напиша пътепис, описващ приключенията ми с един приятел през това лято.

И не че нямам време, просто още не съм избистрил преживяванията, пък то като погледнеш – скоро ще дойде време за нови пътешествия и пътеписи.

Но един епизод от 7 дневните ни скитания през половин България не ми дава мира и смятам да го споделя с Вас.

(В резюме, имахме идея да прекараме 2 дни на устието на р. Янтра при р.Дунав. от дясната страна, но обстоятелствата ни принудиха да изберем място, на 1-2 километра от лявата страна. Тръгнахме на 7 август 2011 г. рано сутрин …)

Още предишната вечер, бяхме провели няколко телефонни разговора с един приятел на Пешовият баща (бай Тодор) и знаехме горе-долу маршрута….

Няколко зимни снимки, направени по време на път миналият вторник.

Зимен път

Image 1 of 4

През лятото на 1945 година, математичката и пионер в програмирането Грейс Хопър  работила в Харвардският университет на компютъра „Марк-1“. По това време тя била на служба във ВМС на САЩ като при това показала завидно умение не само да програмира, но и да намира и отстранява технически проблеми.

Та  тя първа намерила и записала в дежурният дневник случай на технически проблем заради насекомо (bug), попаднало в едно от хилядите релета на машината.

В превод „Реле 70 Панел F (молец) в реле.
Първият истински случай на намерена бубулечка (BUG)

Има още →

А дори Топлофикация не може да ни сгрее така, както любовта 🙂

В противовес на популярната поговорка, че „Тя простотията не ходи  по гората, ми ходи по хората“ публикувам тези снимки от яз. Батак, от 01 юли 2011 г.

Общ поглед на крайбрежни дървета, обезобразени от вандали.

И залепен от неизвестен народен творец етикет, който простичко, но ясно показва, че простотията дори да ходи по хората, то някои хора /или по-точно селяни по душа/ явно ходят по гората в комплект с цялата си простотия. – с по-малко думи и аз не бих могъл да се изразя по-ясно.

Няма да публикувам снимки, на обезобразени от пластмасови бутилки, чантички и пр. пейзажи, щото ако простак ги види, ще черпи нови идеи, културните хора така или иначе не пестят 20 ст. за чувалче, в което да си събират боклука докато са на излет сред природата, което пък никак не е сложно да бъде изхвърлено по-късно на обозначените за целта места.

За жалост, доста простаци си мислят, че зимата мечките на спят, ми ходят да им събират боклуците. Е да, ама мечките май не мислят същото.

Та е време драгите простаци да се научат, че ако те не пазят природата, след 10 години ще си копаят царевицата на село, щото  гори няма да има.

Печене на гергьовденско агне

По молба на множеството зрители, започвам лека-полека да качвам снимки на старите си компютри в раздел КОЛЕКЦИЯ

Приятно ме изненада новия ми фотоапарат Canon PowerShot SX20 IS (с който се похвалих преди в темата Всяко зло – за добро), поне що се отнася до издръжливост на батериите.

Когато го купих, се колебаех какви точно батерии да избера и накрая реших да взема комплекта  Camelion зарядно заедно с 4 батерии х 2400 мА. Равносметката е 696 снимки, около 30 мин клипчета + сумати ровене по менютата, от което съм повече от доволен.

Иначе самият фотоапарат не е лош, особено след като разбрах, че при снимки на закрито не бива да се разчита в никакъв случай на автоматизацията (навик, който бях придобил от старият ми G5)

В момента си го държа на режим P с максимално ISO 200 и всичко си е наред вече със снимките 🙂

Преди точно 7 години си закупих за немалката тогава сума от 1600 лв  фотоапарат Canon Powershot G5

Canon G5

Много и добри снимки съм направил с него, но … както се казва – всяко нещо си има начало и край (само салама има два края).
Та при гостуването ми в Троян, след един нещастен опит да си направим групова снимка, фотоапарата падна и обектива му стана неизползваем.

В пристъп на ентусиазъм се опитах да го разглобя и поправя (бях намерил и пълно ръководство), но за жалост, след като се получи тази картинка

Canon G5 - последно сбогом

реших, че няма смисъл да се опитвам да съживявам мъртъвци.

Е, след малко размисли, много броене на стотинки и четене на рецензии, вече съм собственик на новичък Canon PowerShot SX20 IS

Canon SX20

Да видим той колко години ще устиска 😉