(порави големият читателски интерес във ФБ, споделям по изключение и тука)
Голяма мъка ми е … значи за пустата кралица….
(порави големият читателски интерес във ФБ, споделям по изключение и тука)
Доста често (и особено дразнещо за мен е), когато чуя фразата – направиха му КУР капан или – Това беше Кур капан….
Това, че мъжкия анатомичен орган е удобен в устата на цитиращия, не го прави автоматично истински и достоверен 😉
Думата (или израза) имат турски корени – kurt capan в превод означава – вълчи капан, но идва не от ловджийските капани, а от термин в борбата, когато противникът така е приклещен, че няма къде да мърда.
И за да съм коректен, нека цитирам „Национална Спортна Академия“:
К О Н С П Е К Т
ПО БОРБА ЗА ОБЩ КУРС НА ОБУЧЕНИЕ6. Преобръщане със закачане на краката и нелсон /вълчи капан/.
Та … нека цитираме правилно 😉 Едно Т в края на името не коства нищо, а значи много 🙂
Отдавна не съм писал под рубриката „За любознателните“, сега ми дойде
сгоден момент да споделя малко информация и тема за размисъл, по повод 8-март.
Първо да изясним какво се празнува на този ден – не е денят на Майката, Жената, Колежката, Гаджето и Съседката, а „Международен ден на жената“ или както е било замислено – Ден на борба на жените за равенство и еманципация, което е леко по-различно.
Второ – защо точно на 8 март? Леко погрешна е историята, че Клара Цеткин и Роза Люксембург са избрали този ден, заради някаква си митинг от 1908 година на Ню-Йоркската социал-демократическа женска организация. Т.е. такъв е имало, но не той е довел до утвърждаването на датата 8 март.
Обажда ми се онзи ден един приятел по телефона и ми се оплаква (ама баш в сряда, баш преди ракиено време):
– Абе не мога да добавя тук един на Скайпа
– Пишеш му името, намираш го и с десен бутон го добавяш
– Така правя, ама някаква грешка ми пише … и нова версия теглих, пак същото… Аман-заман, помагай, че трябва да ми прати едни файлове
– За пращане на файлове хората са измислили пощите, а не тъпия Скайп. Аз затова го обърсах преди години още.
– Човека ползва телефон, не умее да праща по пощата, помагай.
– Глей сега (му казвам) вече е време да пием, давай да ходим до кръчмата, утре ще видя какви си ги сътворил.
Има още
Юрий Гагарин сред жители от с. Варвара, Пазарджишко. 22 май 1961 г. ДА – Пазарджик, ЧП 33Б, а. е. 12, сн. 1
Източник : http://archives.bg
Както съобщават днес в блога си Microsoft, компанията вече ще е с ново лого:
което щяло отговаря на концепцията за новият Метро-стил.
Аз пък се сетих за българката поговорка „Преоблякъл се Илия, огледал се – пак в тия“, но пък и другата „Вълкът козината си мени но не и нрава“ също май е подходяща за случая 🙂
(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)
Част II – Деветашката пещера
(държа да отбележа, че пътеписа е извършен на основата на посещението ми през месец август 2011 г, доста преди да се снима там продължението на филма „
Опитахме се да половим кефали по р.Осъм, но дали мястото не беше подходящо, дали времето /14 часа следобед/ но нямахме голяма слука – няколко дребни рибета.
Все пак начесахме крастата и решихме да отделим малко време и за обогатяване на туристическата ни култура.
На няколко метра от моста, където се бяхме отбили за риболовстване стърчеше табелата за Деветашката пещера
Последвахме указателната стрелка и след 200-300 метра се озовахме пред следващата указателна такава.
(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)
Част I – Всички пътища водят до Троян
Дълго време планирахме с един приятел пътуване, което трябваше да ни отведе до устието на р. Янтра. Гледахме снимки, изчислявахме маршрути и най-после дойде времето, когато и двамата можехме да отделим една седмица от работния процес.
Идеята ни беше така да организираме маршрута, че да имаме максимален брой риболовни опити с мухарките (Fly Fishing).
Та опретнахме се рано-рано към 14 ч. на 3 август /сряда/, натоварихме багажа и с бодрата песен „Пред нас са блеснали житата“ поехме по магистрала Тракия. Има още
(или как простотията ни чака още от границата)
От дълго време се каня да напиша пътепис, описващ приключенията ми с един приятел през това лято.
И не че нямам време, просто още не съм избистрил преживяванията, пък то като погледнеш – скоро ще дойде време за нови пътешествия и пътеписи.
Но един епизод от 7 дневните ни скитания през половин България не ми дава мира и смятам да го споделя с Вас.
(В резюме, имахме идея да прекараме 2 дни на устието на р. Янтра при р.Дунав. от дясната страна, но обстоятелствата ни принудиха да изберем място, на 1-2 километра от лявата страна. Тръгнахме на 7 август 2011 г. рано сутрин …)
Още предишната вечер, бяхме провели няколко телефонни разговора с един приятел на Пешовият баща (бай Тодор) и знаехме горе-долу маршрута….
След като моста за с.Кривина се оказа в ремонт, направихме кратко съвещание и поради липса на друга възможност свихме на ляво по пътя за дясната част към устието на р.Янтра.
Джипът бързо поглъщаше километрите, щото пътят гладък, равен и почти нямаше дупки, ями и препятствия, та затова след кратко лутане, пресичане на вече минали пътеки и за около 40-тина минути видяхме в далечината и „Паметника“ за който ни бяха предупредили и който беше отправна точка за търсене на бай Тошовият приятел. /Това е паметника издигнат на мястото, където четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са преминали р.Дунав на 7 юли, 1868 г./
Преди време един приятел – професор Стефан Лютаков ме помоли за помощ.
Щял да участва в една изложба (7х7) организирана от галерия Резонанс
Измислил той с каква скулптура да участва, но за по-интересно беше решил да сложи един телевизор на който да сменя различни картинки. Картинките трябваше да бъдат излъчвани от ДВД устройство, но нали човека е скулптор, а не аудио-видео-компютърен специалист, не беше успял да постигне замисленото.
Помоли ме за помощ и аз какво да правя – напънах се да помогна. В ателието му естествено нямаше условия да записваме дискове и да правим експерименти какъв точно формат на JPG снимките разпознава DVD-то с което разполагаше. Има още
Днес ми се зареди новата Алфа версия на Mozilla Firefox – 14.0 А2.
Първото изменение което веднага прави впечатление е, че вече не се показват иконките на сайтовете (Favicon).
Обяснението на разработчиците е, че имало лъжливи сайтове, които слагали за Favicon знака с катинарчето, което въвеждало в заблуждение по-гламавите потребители, че са в истинска страница и охотно си давали
То като е невнимателен човек едва ли иконката на сайта му е виновен, ама карай. Ще се минем и без иконки :)номера на кредитни карти и лични данни.