Доста често (и особено дразнещо за мен е), когато чуя фразата – направиха му КУР капан или  – Това беше Кур капан….

Това, че мъжкия анатомичен орган е удобен в устата на цитиращия, не го прави автоматично истински и достоверен 😉

Думата (или израза) имат турски корени – kurt capan в превод означава – вълчи капан, но идва не от ловджийските капани, а от термин в борбата, когато противникът така е приклещен, че няма къде да мърда.

И за да съм коректен, нека цитирам „Национална Спортна Академия“:

К О Н С П Е К Т
ПО БОРБА ЗА ОБЩ КУРС НА ОБУЧЕНИЕ

6. Преобръщане със закачане на краката и нелсон /вълчи капан/.

Та … нека цитираме правилно 😉 Едно Т в края на името не коства нищо, а значи много 🙂

Оти ги ручааме* жабетата?

Според последни проучвания, фразата води началото си от този виц:

Отишъл един шоп на пазар, продал си кравата и както е редно – седнал да полее добрата сделка. Докато се черпел, минал един негов съселяни и решили да се прибират заедно към село.

Крастава жаба, изт. Wikipedia Marek_Szczepanek

Тръгнали те към село, вървели, говорели, нещеш ли – гледат на пътя една жаба.

Има още →

Драконови мерки
(Драконови закони)

Този израз е станал нарицателен за прекалено сурови мерки или закони които се прилагат.

Наименованието идва от името на Драконт или Дракон (гръцки: Δράκων [ˈdra.kɔːn]) – първият законодател в Атина (VII в. пр.н.е).

В наказанията, предвиждани в написаните от него закони, на главно място било смъртното наказание, което се прилагало за светотатство, кощунство, предумишлено убийство и …  дори за такива наглед дребни престъпления като безделие или краденето на плодове и зеленчуци от градина. Факт е, че самите закони били написани така, че да опазват правата главно на малобройните управляващи. Има още →

император Веспасиан, източник: uchicago.edu

Парите не миришат
(lat. Pecunia non olet )

Твърди се, че фразата принадлежи на римският император Веспасиан (69–23 юни 79)

Като главен източник се посочва цитат от книгата на Гай Светоний Транквил „Дванадесетте цезари“

Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал баща си, че е обложил с данък и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал:
– Това мирише ли ти?
– Не, отвърнал Тит.
– А все пак, тези пари са от урината.

Светоний – Дванадесетте Цезари, Веспасиан 23(3)

Почти същото разказва и друг историк –Дион Касий Кокцеан в книгата си „Историята на Римската империя“

(5)И  за Тит, който изразил възмущението си от данъка, наложен на обществените писоари. Той (Веспасиан) вдигна няколко златни монети, събрани от този данък и му каза „Виж синко, нима те имат някаква миризма?“

 Дион Касий Кокцеан в книгата си “Историята на Римската империя“ 65.14

Тук обаче трябва да направим кратко разяснение, какво и как точно е обложил Веспасиан, защото това което е било повече от ясно на тогавашните историци, на съвременния човек е повече от мътно.

Тааа… в древния Рим, достъп до тоалетните (по всякакви нужди-малки, големи и още по-големи) са имали само тези, които са могли да си заплатят за това (т.е – богатите).  Низшите прослойки са уринирали в глинени делви, поставени около тоалетните.

Урината от тези делви се събирала в резервоари, от където по-късно майсторите занаятчии я използвали като основен материал за  различни химични процеси:
– танина – от кожарите, за обработка и боядисване на кожи;
– амоняка – от перачите, за да избелват пожълтелите вълнени тоги.

Точно заради тях императора въвел така  наречената Такса урина (lat: vectigal urinae), за да не я потребяват безплатно занаятчиите.

И точно от тази такса били събраните пари, които помирисал синът му.

Чрез тази рубрика смятам да хвърля светлина към корените на някои крилати фрази, за които малко хора са се замисляли от къде идват и ги отдават на умствените напъни на популярни личности.

 Паре нема, действайте

 (фраза, погрешно приписвана на китариста на Куку-бенд, Георги Милчев-Годжи, заради една песен)

Действието се развива през 1850-70 година, когато са се сформирали български чети в Македония за освобождаване на България от Турско Робство.

Та пратили комитите двама по-окумуш четника до Истанбул да проверят как могат да се сдобият с оръжие. След време получават депеша (телеграма демек):

– Оружие има много и е убаво. Ала сакат паре или дупе!

 Отговорът бил с прости и ясни инструкции :

– Паре нема, действайте.