Случка от днес в Лидъл. Час -17:40.
Народ като за поне 2 митинга и никой не знае за коя партия е.
Осъществява се перфектно брауново движение на частиците.
Но Аз съм с твърдата мисия – да купя ЛЯП и Бира (и мезе) и краставици и мляко за таратора.
Бързо и ловко маневрирам с количката покрай зачетените в етикетите литературни критици и за под 20 мин съм готов.
Митингите пред касите обаче ме стресират и се насочвам към тези за самооправяне.
Ловко чекирам покупките и когато съм почти на финала към мен се приближава приятна млада дама и гледайки ме в очите почти влюбено пита:
– Извинете Ваша ли е количката?
 Импулсивно придърпвам пазарската количка към мен, поглеждам, дали случайно няма емблема на BMW или Ferrari и потвърждавам:
– Да, моя е, пречи ли?
– Не, бихте ли ми е заели, ще ви я платя?
 Поглеждам красивото девойче, поглеждам покупките за към 100 лв на касата и с тъга в гласа и отговорих:
– Бих Ви я подарил дори, но не знам дали ще мога да занеса целият този багаж до колата на ръце!
Девойката също погледна камарката продукти, погледна количката, осъзна ситуацията и рече:
– Оу, вярно, извиняваите …
И те така за малко да сваля мацка с кола под наем 😉
P.S.
(Саше, нали искаше разкази, сбирай да издаваме)

Другари, таман да заспя, ама не заспивам, оти не знам какво се случва с Гретето.
От бая време никакъв хабер за таз мома не ни спущат.
Яде ли, спи ли, завива ли се, бори ли световният мир и неправди още…
Че догодина ша чукне и 20-така, кой ша я земе, като и на училище не е ходила…

Тревожа се!!!