Архив за етикет: повод за размисъл

На борба със Skype (или защо ‘обичам’ Microsoft)

4 отговора

Обажда ми се онзи ден един приятел по телефона и ми се оплаква (ама баш в сряда, баш преди ракиено време):

– Абе не мога да добавя тук един на Скайпа
– Пишеш му името, намираш го и с десен бутон го добавяш
– Така правя, ама някаква грешка ми пише … и нова версия теглих, пак същото… Аман-заман, помагай, че трябва да ми прати едни файлове
– За пращане на файлове хората са измислили пощите, а не тъпия Скайп. Аз затова го обърсах преди години още.
– Човека ползва телефон, не умее да праща по пощата, помагай.
– Глей сега (му казвам) вече е време да пием, давай да ходим до кръчмата, утре ще видя какви си ги сътворил.
Има още →

„Реверс“/“Назад/- А.Громов, С.Лукяненко

Вашият коментар

Както преди няколко месеца писах , Сергей Лукяненко е започнал цъкъла 183825_600„Погранични“ /или „Крайгранична зона“/ и след Застава – новата книга на Лукяненко. очаквано се появи и Реверс, този път в нея Лукяненко е само съавтор и многократно набляга, че е на второ място.

Удобно е така, да започнеш някоя тема и после друг да я довършва. Този трик го употреби и с „Патрулите“ и с други книги,

Предишният път направих великата грешка да се покажа благороден и да си закупя по електронен начин първата книга /за пръв път имаше възможност да се пазарува от Руски сайт, чрез PayPal, май скоро пак няма да има възможност да го правим/.

Какво получих срещу скромните си няколко лева /вече и не помня колко бяха/?

Има още →

Луд умора нема, а праводържачите – пак срещу Читанката!

Вашият коментар

Е няма такова инат животно (освен може би динозаврите) като праводържачите.

pravo
Вместо да седнат и прочетат барем една от книгите които издават и да влязат най-после в XXI век, века на новите технологии, те какво правят?? – Чешат си където не ги сърби и мине се не мине и почнат да търсят „ВРАГА“, онзи злият който им пречи. И като винаги, пречат им „ПИРАТИТЕ“ на книги. (както Иисус Христос на продавачите на риба и хляб)

Както разбрах днес от форума на Chitanka.info

АБК готви нова атака над „Моята библиотека“

от Борислав » 17 юли 2013, 21:08

Ръководството на Асоциация „Българска книга“ (АБК), с предводител Веселин Тодоров, подготвя нова атака срещу „Моята библиотека“. Този път вика на помощ ФБР, които хич не си поплюват при погазването на човешките права. Заради тях в началото на годината се самоуби едно брилянтно момче — Арон Суорц/Шварц (Aaron Swartz) — само на 26 години.

На 16 юли следното писмо е било пратено до членовете на АБК:

Уважаеми колеги,

АБК непрекъснато полага грижи за опазване на авторските и сродните права на своите членове. В тази връзка на 15.07 имах среща с агент Олсън от ФБР, която до края на годината е позиционирана в София и се занимава с киберпрестъпления. Тя прояви голямо желание да съдейства в нашата битка с пиратските сайтове за книги и конкретно с chitanka.info. Ангажимента е да се направят необходимите стъпки чрез ФБР за отнемане на домейна на Читанка, евентуално ограничаване на достъпа до базата данни и ограничаване на индексирането в търсачките. За целта е много важно да предоставим информация за нарушени права за книги, които ние притежаваме, а са налични в сайта Читанка. Критерият е да имате действащ договор за издаване. Особено ценни са книги на американски автори, което ще бъде мотива за ФБР да работи по случая. Всякакви други нарушения също ще бъдат разгледани.

Много ви моля до края на седмицата да пратите в АБК справки за нарушени права, съдържащи заглавие(на български и оригиналния език), автори, номер и дата на договора и докога е в сила.

Поздрави
Веселин Тодоров

Разпространявайте тази новина сред приятели и познати!

До няколко дни ще имате възможност да си свалите версия на библиотеката за инсталиране на собствен сървър.

Относно текстовете, заменени с предупреждаващо съобщение:
Съдържанието на книги и произведения от съвременни американски автори в момента е недостъпно за четене като знак на протест срещу поведението на АБК и за да се повиши информираността на обществото относно последната им постъпка. Все още не се знае кога отново ще е достъпно за читателите.

Подготвя се писмо до издателствата, членуващи в АБК.
Моля всички, които четат тук, да помислят и да дадат предложения: Какво желаете да попитате или помолите българските издатели? Спазвайте съветите на Кал при формулирането на въпросите!

––––––––––

За пореден път, по стар комунистически обичай проблемите се прехвърлят от болната глава на здравата.

Значи за малкото, според праводържачите, продажби на книги не са виновни Правителството, Училището и занижените критерии, поради които 9 от всеки 10 завършващи средното си образование не могат да си напишат правилно трите имена и адреса на който живеят, не са прочели дори заглавията на повече от 3 книги през живота си, а са виновни тези които предоставят на желаещите да четат книги.

И за капак – доноси до най-мракобесническата организация за потъпкване на права – FBI (ФБР).

Прогреса още никой не е успял да спре, дори Църквата и инквизицията, няма да успеят и сегашните динозаври, заврели си главите в задниците, мечтаещи за отминалите дни, когато се редяхме на опашка пред книжарниците и търсехме ‘връзки’ за да си купим нещо по-различно от Тезисите на другарят Тодор Живков.

Та да дам и аз моите 2 стотинки в разпространението на тази новина.

Споделете с приятели и познати, нека заедно се обединим срещу поредният опит за затваряне на сайта chitanka.info

Sramota

RIP: Хари Харисън

1 отговор

Преди малко, съвсем случайно разбрах, че вчера – 15 август 2012 година, на 87 години е починал един от любимите ми писатели-фантасти – Хари Харисън.

Ще го запомня с поредиците му за „Стоманеният плъх“, „Свят на смъртта“, „Бил, галактическия герой“ и още множество романи.

ПОЧИВАЙ В МИР!!!

 

Простотията ни е малко, затова си внасяме.

Вашият коментар

(или как простотията ни чака още от границата)

От дълго време се каня да напиша пътепис, описващ приключенията ми с един приятел през това лято.

И не че нямам време, просто още не съм избистрил преживяванията, пък то като погледнеш – скоро ще дойде време за нови пътешествия и пътеписи.

Но един епизод от 7 дневните ни скитания през половин България не ми дава мира и смятам да го споделя с Вас.

(В резюме, имахме идея да прекараме 2 дни на устието на р. Янтра при р.Дунав. от дясната страна, но обстоятелствата ни принудиха да изберем място, на 1-2 километра от лявата страна. Тръгнахме на 7 август 2011 г. рано сутрин …)

Още предишната вечер, бяхме провели няколко телефонни разговора с един приятел на Пешовият баща (бай Тодор) и знаехме горе-долу маршрута….

След като моста за с.Кривина се оказа в ремонт, направихме кратко съвещание и поради липса на друга възможност свихме на ляво по пътя за дясната част към устието на р.Янтра.pametnik1

Джипът бързо поглъщаше километрите, щото пътят гладък, равен и почти нямаше дупки, ями и препятствия, та затова след кратко лутане, пресичане на вече минали пътеки и за около 40-тина минути  видяхме в далечината и „Паметника“ за който ни бяха предупредили и който беше отправна точка за търсене на бай Тошовият приятел. /Това е паметника издигнат на мястото, където четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са преминали р.Дунав на 7 юли, 1868 г./

  Има още →

Kлапа-Първи дубъл-Камера

2 отговора

       Заглавието звучи като начало на снимачен ден, само дето камера нямаше, но преживяното днес си беше точно като от филм на Гай Ричи …

Студен неделен ден, даже леко и ветрец подухва, та съвсем да ми измръзнат ушите.  Обедно, мързеливо време. Точно по това време обаче, от години имаме традиция с приятели да пием кафе. /Е, днес бяхме само двама, но това не променя духа на традицията/ 

rambosilek

Та крачим ние с един приятел към неделното кафене  и си бърборим обичайните глупости. Студеното време правеше походката ни по-чевръста и стигайки  заведението  /което между другото се намира точно в центъра на Пазарджик/ бързо се шмугнахме на топло.

Общо взето, това място го посещаваме от близо 7-8 години, почти винаги само в неделя по силата на навика. Малко, почти винаги има места, редовните посетители /поне през зимата/ са и пенсионери и младежи и случайно минали за по едно кафе хорица, абсолютно подходящо за тиха компания като нашата.

Днес обаче беше някак по-различно, още докато сваляхме якетата и сервитьорката ни взимаше поръчка, успях да забележа, че освен влюбената двойка младежи до прозореца и трите възрастни дами до тях, в кафето се подвизава и някакъв момък, в явно нетрезво състояние, който сам на себе си, но така че и другите да го чуят, обясняваше колко бил велик, как не го плашела полицията и прочее непонятни пиянски брътвежи.

Има още →

За произхода на някои крилати фрази: Драконови мерки

Вашият коментар

Драконови мерки
(Драконови закони)

Този израз е станал нарицателен за прекалено сурови мерки или закони които се прилагат.

Наименованието идва от името на Драконт или Дракон (гръцки: Δράκων [ˈdra.kɔːn]) – първият законодател в Атина (VII в. пр.н.е).

В наказанията, предвиждани в написаните от него закони, на главно място било смъртното наказание, което се прилагало за светотатство, кощунство, предумишлено убийство и …  дори за такива наглед дребни престъпления като безделие или краденето на плодове и зеленчуци от градина. Факт е, че самите закони били написани така, че да опазват правата главно на малобройните управляващи. Има още →

За произхода на някои крилати фрази: Парите не миришат!

Вашият коментар
император Веспасиан

император Веспасиан, източник: uchicago.edu

Парите не миришат
(lat. Pecunia non olet )

Твърди се, че фразата принадлежи на римският император Веспасиан (69–23 юни 79)

Като главен източник се посочва цитат от книгата на Гай Светоний Транквил „Дванадесетте цезари“

Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал баща си, че е обложил с данък и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал:
– Това мирише ли ти?
– Не, отвърнал Тит.
– А все пак, тези пари са от урината.

Светоний – Дванадесетте Цезари, Веспасиан 23(3)

Почти същото разказва и друг историк –Дион Касий Кокцеан в книгата си „Историята на Римската империя“

(5)И  за Тит, който изразил възмущението си от данъка, наложен на обществените писоари. Той (Веспасиан) вдигна няколко златни монети, събрани от този данък и му каза „Виж синко, нима те имат някаква миризма?“

 Дион Касий Кокцеан в книгата си “Историята на Римската империя“ 65.14

Тук обаче трябва да направим кратко разяснение, какво и как точно е обложил Веспасиан, защото това което е било повече от ясно на тогавашните историци, на съвременния човек е повече от мътно.

Тааа… в древния Рим, достъп до тоалетните (по всякакви нужди-малки, големи и още по-големи) са имали само тези, които са могли да си заплатят за това (т.е – богатите).  Низшите прослойки са уринирали в глинени делви, поставени около тоалетните.

Урината от тези делви се събирала в резервоари, от където по-късно майсторите занаятчии я използвали като основен материал за  различни химични процеси:
– танина – от кожарите, за обработка и боядисване на кожи;
– амоняка – от перачите, за да избелват пожълтелите вълнени тоги.

Точно заради тях императора въвел така  наречената Такса урина (lat: vectigal urinae), за да не я потребяват безплатно занаятчиите.

И точно от тази такса били събраните пари, които помирисал синът му.

Какви са тия хора?

Вашият коментар

Позатопли се временцето, температурите се нормализираха, даже мухи тук-там излязоха. Направо идилия …

Та седя си аз вчера и никой не закачам, от вътре мръсното подсъзнание ме напъва да свърша някаква работа, вроденият ми мързел обаче ми не дава. И така, обхванат от тази неравна борба не съм усетил кога е станало вечерно време. Време за традиционната сбирка в сряда /едно ритуално и богоугодно събитие, което се случва всяка сряда и при което разни уморени от цели 3 дни работа хора се събираме за да обменим важни народни и международни информации, както и да утрепем някой и друг вирус, посредством силни алкохолни напитки/

Верните ми другари не ме оставиха да си прахосвам вечерта и бърже ме сръчкаха да зарязвам всякакви терзания и да се явявам на уреченото място. Има още →

СРС-тата ряпа да ядат

3 отговора

Много обичам да си пазя разни бележки, записки, чернови и прочее. СМС-ки също обичам да съхранявам (поне докато не сменя телефона). Но най-обичам да пазя LOG файлове от разговорите си по разни комуникационни  канали /FIDO, IRC, ICQ и т.н.т/

Това обаче не ме прави злопаметен. Например, ако някой ми е направил мръсно преди години, мога да му го върна, да забравя и после пак да му го върна (това  в кръга на шегата). Също така много обичам да помня, когато някой ми е обещал нещо. Както е казал народа – Обещаното е като наследство, търси се до край 🙂

Повод за днешното ми словоизлияние (с цитиране в последствие на гореупоменатите СНРС (Събрани неспециални различни сведения) ) е коментара на моя добър познат от години Стелян Атанасов, в темата Баланс °

Има още →

Размисли за народните поверия

Вашият коментар
Замислих се наскоро, защо само сред славянските народи съществува обичая, госта да се посреща пред прага с хляб и сол?
Според [url=http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BB%D1%8F%D0%B1_%D0%B8_%D1%81%D0%BE%D0%BB]Wikipedia[/url] това е:
[quote]В страните със славянско население е позната със следните имена:
* на руски: Хлеб-соль
* на украински език – Хліб-сіль
* на български: Хляб и сол
* на македонски книжовен език: Леб и сол
* на хърватски: Kruh i sol
* на сръбски: Хлеб и со
* на полски: Chleb i sól
* на чешки език – Chléb a sůl
* на словашки: Chlieb a soľ
Два неславянски народа, също използват тази традиция – литовците и румънците, които го приемат вследствие дългогодишното съседство със славянските народи.[/quote]
Както виждате, и звученето е еднакво и обичая.
Да видим какво обясняват по-нататък:
[quote]Традицията повелява при пристигането на гостите те да бъдат посрещнати от момиче в народна носия, което носи питка, положена върху шарена кърпа (наричана в някои страни [b]„рушник“, „боженик“, „набожник“[/b]), а върху хляба е поставена солта, традиционно в дървена солница. Гостите откъсват от питката залък, който потапят в солницата, преди да го изядат.[/quote]
Друг източник на информация е книгата на Лилия Старева [url=http://books.google.bg/books?id=htoSTB-CVfwC&pg=PA385&lpg=PA385&dq=%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5+%D1%81%D1%8A%D1%81+%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1+%D0%B8+%D1%81%D0%BE%D0%BB&source=bl&ots=98SMVj56YA&sig=voHcKQryfI-FpKKae0OGPobmRQM&hl=bg&ei=KxszTaXaKNCVswa7t7imCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CDQQ6AEwBTgU#v=onepage&q&f=false]“Български магии и гадания“[/url]
където четем:
[quote]Солта е магия за стапяне, разваляне на злото – болест, магия, лоши думи. … Сол не се хвърля в огъня, защото тогава тя проклина и носи беди за къщата и този който я хвърля.
Най-скъпи гости, българинът посреща с хляб, сол и вино, като това символизира радост и плодородие, лек живот и здраве в къщата [/quote]
От всичко това личи, че посредством солта и хляба, славянските народи са се предпазвали от злото, нещо като заклеването над библията и кръста в християнския свят.
Какво обаче ми направи впечатление в един материал, макар и от преди няколко месеца във [url=http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=655701]в-к 24 часа[/url]
[quote]
[u][b]Бойко реже ленти сам, залъка дава на момите[/b][/u]
….
Посрещане с хляб и сол
Бойко Борисов внесе допълнително настроение в този стар народен обичай, горещо обичан от всички управляващи. Какво прави той? Отчупва от питката, топва я леко в солта и ловко пъхва залъка в устата на изненаданата девойка, която държи подноса.
….
При Бойко Борисов обаче традициите не са това, което бяха. Със замах той дописва обичаите, нравите, обредите и историята дори.
[/quote]
Какъв патос, каква радост от страна на журналистите …. [b]И какъв повод за размисъл!!![/b]
Защо аджеба, не е приел хляба и солта премиера? Чак толкова ли е бил преситен или има нещо друго?
От солта ли го е страх и защо, ако тя вреди само на злите сили ?

Замислих се наскоро, защо само сред славянските народи съществува обичая, госта да се посреща пред прага с хляб и сол? Според Wikipedia това е:

В страните със славянско население е позната със следните имена:

  • на руски: Хлеб-соль
  • на украински език – Хліб-сіль
  • на български: Хляб и сол
  • на македонски книжовен език: Леб и сол
  • на хърватски: Kruh i sol
  • на сръбски: Хлеб и сол
  • на полски: Chleb i sól
  • на чешки език – Chléb a sůl
  • на словашки: Chlieb a soľ

Два неславянски народа, също използват тази традиция – литовците и румънците, които го приемат вследствие дългогодишното съседство със славянските народи.

Както виждате и звученето е еднакво и обичая при всички. Да видим какво обясняват по-нататък: Има още →