Архив за етикет: поезия

Насаме със себе си

Вашият коментар

Насаме със себе си
Все нещо те тревожи,
все нещо ти тежи,
все нещо те напряга
все нещо ти горчи.

Че някой си подминал,
пък друг си наранил,
а трети подиграл си
и всички нагрубил.

И винаги внимаваш,
и даже си мълчиш,
обидени да няма
дори когато спиш.

Каквото и да правиш,
не можеш угоди,
та затова поспри се,
за себе си мисли!

Я отвори си бира,
мастика си сипи,
и заедно с Живота
на маса поседни.

Ако си добре със себе си,
значи си добре 😊
(Габриел Радев)
#БъдетеЗдрави_и_Наздраве 🍻🥃

Безрима

Вашият коментар

Аз обещах ти,
някога,
преди години,
че с времето
ще те забравя

И ще намеря
друга,
но прости ми,
май не успях
да го направя

Опитвах ли?
Не знам!
За мен е трудно,
да сложа ред
в главата и сърцето

Защото са
неща неизмерими
и любовта
и разума
и битието

Но вярвам,
челно
със която трябва
аз да се срещна,
без да искам
ще се случи

Дали искра добра
най-после ще просветне
или пак белег
доживотен
ще получа?

Абе каквото дойде,
то не всичко
става с рима
в тоя живот
нали?

( Габриел Радев )

Някой ден

Вашият коментар

Много исках да напиша
за живота, любовта
как без теб
дори не дишам
как не мога да заспя

Как си мисля и мечтая
да сме двама
всеки час,
аз със времето да крача,
а пък ти да си до нас

Утрото , залез,
лято, есен
как изпращаме безкрай
всичко да е сякаш песен,
а денят ни – като в рай

Но на практика е друго,
аз не пиша, ти пък спиш,
и когато се събудим
тръгвам аз,
а ти мълчиш

И това е не защото
ти е скучно вече с мен,
а защото още чакам
да те срещна
някой ден

( Габриел Радев)
#поезия

Ваксина

Вашият коментар

Пак ни болест зла полази,
трябва всеки да се пази,
да не ходим хич дори,
в кръчми или механи.

В магазините за бира,
моля никой да не спира,
всички в къщи си лежете
яжте, пейте и плетете.

Аз от вируса се крия,
кротко пиейки ракия
със туршийка и месце,
че са с витаминче ЦЕ!!!

Ама от веднаж не става,
трябва тренировка здрава,
иначе ще съм готов,
пациент на Пирогов.

Та Наздраве ще ви кажа,
без дори да се покажа,
още малко потърпете
Живи, Здрави ми Бъдете!!!

Габриел Радев

#поезия #коронавирус #ваксина

Хапче

Вашият коментар

Доста често ме питат различни
на какви си лекарства, кажи?
И ме гледат наивно-забавни,
с ококорени, кръгли очи!

Що си винаги толкова весел,
как така все усмихнат си ти?
Препарати навярно използваш,
хайде с нас ги сега сподели!

Ми не крия от никого нищо,
кой познаваме знае защо,
добродушен съм щото очаквам
аз от хората само добро!

И каквото се случва в живота,
се опитвам – макар да боли,
да го гледам с очи позитивни,
пък каквото съдбата реши.

Та опитайте също и вие,
да намерите хубаво нещо
и дори в най-студената зима
на сърцето да бъде горещо
( Габриел Радев )

 

Умора няма

Вашият коментар

Уморих се да чакам с надежда
уморих се да търся любов
уморих се напред да поглеждам
уморих се да бъда готов.

Все на камък в живота попадах
все намирах си грешен човек,
все подхлъзвах се, даже пропадах
все се случва полвин вече век.

Ще запазя аз спомени важни
от които сърцето тупти,
ще запазя и другите разни
от които пък леко боли.

Но ще търся, с надежда ще чакам
от съдбата поредния знак
да ударя главата си яка
и разбия сърцето си пак.

Ще опитвам докато си мога,
ще те търся и днес, утре пак,
просто някъде, в сфери различни,
от съдбата си чакаме знак.

( Габриел Радев )

 

СледИзборно

Вашият коментар

Чушки пак пече човека
клекнал е пред чушкопека,
после слага ги в буркани,
цяла зима да се храни.

И не ходи да гласува
щото иска да ги псува
всички кметове отбрани
все от другите избрани

А пък разни политици
меки, мазни кат мекици
обясняват всеки ден,
че вината е във мен!?!

Но пък сякаш имат право,
че сърцето уж кораво
се разтапя всеки път
щом решат да ме @ът

Ама нека, то се знае
щом в главата ум не трае
всеки четири лета
да си казвам – що стана?
( Габриел Радев )

Егоист

Вашият коментар

Само как ми се иска,
ама толкова много,
да умея да лъжа
като другите хора.

Все да имам задачи.
Все да казвам – Не мога.
Всеки ден да увъртам.
Без да имам тревога.

Искам аз да съм силен,
егоист като разни.
Искам хич да не помня
за лъжите си мазни.

Вечер да си заспивам,
без да мисля в леглото,
съм ли някой обидил,
съм ли сторил му злото

Но… за жалост обаче,
ми е друго тестото
няма как да си махна
от сърцето – Доброто.
( Габриел Радев )

Лятна Коледа.

Вашият коментар

Често чувам нова дума
лоша „Африканска чума“,
всички тук са се хванали
със прасетата ни бяли!

Щяло нещо да се случи,
от месо да ни отучи!?!
Вкупом да сме ги заклали,
без дори да сме ги яли!?!

Де се чуло и видяло,
всичко се е побъркало,
че през лято всеки знае
кървавицата не трае!!!

Даже вино още няма
за софрата по-голяма,
и не искам да го крия –
НЯМА греяна ракия!!!

Нека малко да почака
тая черна страшна кака,
и да дойде по към зима
сняг когато вънка има.

И тогава, не на сила,
всяка животинка мила.
ще заколят от сърце
за сланинка и месце

(Габриел Радев)

Търсене

Вашият коментар

На пролетта във чудната омая
вървя по пътя прашен към безкрая,
и сигурно ще крача до където,
събират се земята и небето.

И някога, когато стигна края,
дали ще ме очакваш там не зная,
но силно се надявам във сърцето,
че с теб ще се намерим сред полето.

Защото две сърца във цялата вселена
във жълта есен или в пролет най-зелена,
през лятна жега или в люта зима
ще се познаят в любовта незрима.

И щом се търсим, в този свят безкраен,
макар, че краят пак ще е незнаен,
то искам аз поне да има среща,
за нови грешки или пък любов гореща.

/ Габриел Радев /

#стихосБирка

Игра

Вашият коментар

Да спрем играта,
хайде стига вече,
това разбра се
че не е „Не се сърди човече“

Да спрем играта,
без лъжи и без преструвки,
без чувства празни
и изкуствени целувки

Да спрем играта,
вече няма драма,
че нито аз съм Пешка
нито ти си Дама

Да спрем играта,
за да започнем нова,
че щом сърцето търси,
то душата е готова.
(Габриел Радев)

Утре

Вашият коментар

Колко е лесно,
днес да си кажеш:
Обещавам,
от утре съм друг,
а пък утре
така и не идва
все премества се
сякаш напук.

Утре даже
понякога няма,
щото липсва
човека дори,
само вчерашен
спомен остава
да ни пари
и сякаш гори.

Нека бъдем
ей тук, на момента
много истински
още сега,
да не чакаме
нещо да стане
усмихнете се,
просто така 🙂
( Габриел Радев )

Случки в сиво

Вашият коментар

 Каквото и да правиш пак се случва,
в живота шарен да се появи
отнякъде едно човече
което да те ръгне, огорчи.

Не, щото пак си го обидил
и не понеже си му навредил,
а просто нему е потребно
да те направи на дебил.

Дори и винаги да си усмихнат
да искаш да помогнеш, ей така
и нищичко в замяна да не чакаш
не го разбират хората сега.

Те свикали са, всичко да е сиво
и всички да си мислят за пари,
дори небето синьо им е криво
защото нощем пък е пълно със звезди.

С такива хора доста ми е трудно,
не мога и на сила да дружа,
че никога не бил съм аз двуличен
и не приемам думата „ЛЪЖА“

 
Усмихнете се, утре слънцето пак ще изгрее и пак ще ни топли 🙂

Време

Вашият коментар

Вече няма какво да говорим,
всички думички някак мълчат,
всичко казахме, даже не спорим,
всичко вече навява ни хлад

Ама помниш, как беше приятно,
как обсъждаме разни неща,
часовете минаваха кратко,
и къде ли това отлетя?

Все запълнени с работа дните,
все не можем дори вечерта,
все си пречим със нещо самите,
все уж има по-важно сега.

Днес ще имаш ли лъжичка време,
да ми заемеш, щото аз го свърших?
Да поседим и после да поеме,
пак всеки нещо свое да си върши!
/ Габриел Радев /

Днешното стихче което написах, реших да го пусна следобедно, че разни приятели се оплакват, дето заради мен седели до 1-2 часа по среднощ, очаквайки поредното ми включване.
(то ще е може би едно от последните публикувани тук, другите – като си купите книгата.
И понеже интереса се оказа голям, цената вече ще е: 1.5 Усмивки 😀 )
Няма да имам възможност да отпечатам много бройки, та предварителните записвания ще са ми от полза 🙂

 

/дублирам си публикациите от FB за приятели, които не участват в социални мрежи 😉 /