Архив за етикет: пречат ми ръцете

На борба със Skype (или защо ‘обичам’ Microsoft)

Обажда ми се онзи ден един приятел по телефона и ми се оплаква (ама баш в сряда, баш преди ракиено време):

– Абе не мога да добавя тук един на Скайпа
– Пишеш му името, намираш го и с десен бутон го добавяш
– Така правя, ама някаква грешка ми пише … и нова версия теглих, пак същото… Аман-заман, помагай, че трябва да ми прати едни файлове
– За пращане на файлове хората са измислили пощите, а не тъпия Скайп. Аз затова го обърсах преди години още.
– Човека ползва телефон, не умее да праща по пощата, помагай.
– Глей сега (му казвам) вече е време да пием, давай да ходим до кръчмата, утре ще видя какви си ги сътворил.
Има още

Помощ обслужват ни : ) Малки проблеми със Сертификата на НАП.

След като поредният 15 или 20 човек ми се обади, да ме пита „Абе защо като се опитам да вляза в сайта за Електронни услуги на НАП с електронен подпис и ми излиза надпис, че сървъра не може да бъде намерен?

nap2

 

 

реших да споделя и с други елементарното решение, което явно е било мнооого трудно да се напише на самият сайт, за да не се шашкат хората.

Tools>Internet Opitons>Advanced и в раздела Security махате отметката пред SSL 3.0

SSL3

Сега да обясня и защо се налага тази промяна! Всичко е свързано с откритият преди месец пробив във сигурността на SSL 3.0 протокола наречен POODLE vulnerability. НАП хубаво са си пачнали съвръра, ама да бяха го и обявили. Та понеже по подразбиране този протокол е бил използван в InternetExplorer до сега, той пак него си търси за връзка.

Простотията ни е малко, затова си внасяме.

(или как простотията ни чака още от границата)

От дълго време се каня да напиша пътепис, описващ приключенията ми с един приятел през това лято.

И не че нямам време, просто още не съм избистрил преживяванията, пък то като погледнеш – скоро ще дойде време за нови пътешествия и пътеписи.

Но един епизод от 7 дневните ни скитания през половин България не ми дава мира и смятам да го споделя с Вас.

(В резюме, имахме идея да прекараме 2 дни на устието на р. Янтра при р.Дунав. от дясната страна, но обстоятелствата ни принудиха да изберем място, на 1-2 километра от лявата страна. Тръгнахме на 7 август 2011 г. рано сутрин …)

Още предишната вечер, бяхме провели няколко телефонни разговора с един приятел на Пешовият баща (бай Тодор) и знаехме горе-долу маршрута….

След като моста за с.Кривина се оказа в ремонт, направихме кратко съвещание и поради липса на друга възможност свихме на ляво по пътя за дясната част към устието на р.Янтра.pametnik1

Джипът бързо поглъщаше километрите, щото пътят гладък, равен и почти нямаше дупки, ями и препятствия, та затова след кратко лутане, пресичане на вече минали пътеки и за около 40-тина минути  видяхме в далечината и „Паметника“ за който ни бяха предупредили и който беше отправна точка за търсене на бай Тошовият приятел. /Това е паметника издигнат на мястото, където четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са преминали р.Дунав на 7 юли, 1868 г./

  Има още

Не е лесно да си Пр…..

Избягвам да пиша по политически теми, не защото няма какво да кажа, а напротив – защото няма да ми стигне мястото, нищо че сървъра е голям.

Е днес обаче не се сдържах. За пореден път доказано компроментираният ни ‘премиер’ вместо да разбере най-накрая, че не става за тая работа почнал да ръси мозък.

На бай Тошо поне му пишеха речите, та рядко се случваха издънки, ама сегашният явно не е прихванал полезните привички от него.
Няма да коментирам и без това нашироко коментираната тема кой кого подслушвал и защо. Който може да мисли си е направил вече изводите.

Фрапиращо популистко и говорещо за нивото на управление е  обаче това изречение от днешното изказване на любимият ни ръководител:

Според него свързването на фискалните апарати на  бензиностанциите с НАП е ужилило много хора и неслучайно 20 години това не се прави.

Справка , бТВ, Мениджър.News, Блиц и къде ли още не

Има още

Земи огин, запали ме

Просто не се сдържах. От два дни мой клиенти имат проблеми, изпращат поща където си искат и тя се получава, само към определен адрес като пратят, пощата бива върната.
Посъветвани от мен, да се обърнат към HELPDESK-a на съответния домейн, те ошашавени ми изпратиха отговора който са получили с цел да им го разтълкувам.
А отговора е следния (забележете, на баш 6lokavitza, при положение, че всичките запитвания се водят на чист български език и на Кирилица):

Subject: RE: Проблем с получаване на писма на хххххх.ххх

Pri nas niama restrikcii
No do predi malko tozi domain ne beshe mnogo izvesten v Internet
Taka che da probva sled izvestno vreme

След около 3 минути кротки псувни любезно предложих да попитат, явно напредналия Хелпдеск, да ми дефинира понятието „не беше много известен“ и в каква корелация се намира то с неполучаването на писма 😉
Също така ми стана много интересно, как един ‘не много известен домейн’ става известен след малко и какви точно заклинания се използват за целта.
Има още

Сръчни ръце-пак!

Донесе ми тези дни един познат компютъра си.

Купуван преди доста години, изработил си годинките за пенсия, и след като купили новия компютър, безропотно си лежал в килера, докато не се сетил моя човек, че все пак старата машинка може и се ползва за по-непретенциозна работа /например Autocad както каза той :)/

По негови обяснения, наредил на синовете си да извадят компютъра от прахоляка и да го пуснат.
Младежите бърже изпълнили заръката, даже нещо повече – констатирайки, че компютъра нещо шикалкави и отказва да работи като хората, решили да му погледнат вътрешностите.

Гледали те, чудели се, естествено не обърнали внимание на понадутите 11 броя кондензаториЦъкни за по-голямо – от къде да знаят, може пък така да е нормално 😉

– Да, ама не е нормално и естествено – компютъра не тръгва винаги.

Те обаче го отдали на някоя друга, загадъчна сила, и решили да поправят счупеното, та да се покажат хитреци и майстори.

Резултата ли? Ами изглежда така:

Има още

Не-Сръчни ръце!

Минах онзи ден през един приятел, да го видя какво прави.

Заварих го да се бори с изчезналата светлина на десния му фар (кола Мерцедес). Аз като по-учен, реших да премерим напреженията дето идват до късите и дъги светлини. Едната си беше нормална 12V, другата някак странна 2.6V.

Откакто беше купил миналата година колата и направи основен ремонт, оправи парно, радиатори, но до сега не беше отварял капака на бушоните, по-добре да го не беше правил и сега, щото това се видя:

Мнение във форума

Сливи за смет

Не че моя компютър е много чист – напротив, и вентилатора трака от време на време и бубулечки лазят (особено лятото) ама е те тоя компютър дето ми го донесоха преди няколко дни (работещ при това!!!) направо изтрепа рибата.

ВНИМАНИЕ!!!    Хора със слаби сърца да не щракат на картинките!!!!

sn1 sn2 sn3
sn4 sn5

Колко мъка има по тоя свят, Божеееее

Предисловие – Short Time ago …. помогнах на една приятелка да си пренесе багажа от квартирата в която живее, до апартамента на техните, нали съм добро другарче – какво да правя.

Между множеството вещи имаше и един маслен радиатор, за който обърнахме внимание, че не бива да се включва веднага, щото все пак е транспортиран и там разни течности и флуиди са разменили съдържанията си за момента.

Завръзка: Звъни ми вчера същата другарка, доста разтревожена, щото получила обаждане от техните, че при първо пускане, радиатора не само почнал да пуши като стара циганка на аванта, но и се запалил, като башка предизвикал сумати неприятни емоции на местонахождащите се там. Каква била, аджеба таз работа и дали не е от пренасянето и дали ще можем да го оправим (нали болшинството от народонаселението ме е нарочило, че мога да оправям всичко (което не знам защо ама не преде пред същества от женски пол)). Аз, естествено, като врял и кипял в поддръжката на каква ли не техника отговорих „То не се знае какво и как е станало, това са тънки работи и трябва да се разучат по-подробно и сега точно, без оглед на станалото не може да се даде компетентна оценка“ (ама как само ги мисля, сам на себе си се чудя)

Развръзка: Замъкваме се днес на лобното място, да видим какви са щетите, и дали ‘майстора’ (демек аз) ще може да даде акъл, като как ще се оправи това изгорело животно, и поради что е дало фира.

Влизайки в кухнята, от пръв поглед още ми направи впечатление, доста обилно обгорелия корпус на радиатора, та на места чак се беше вдлъбнал, а боята – поизгоряла. Аз съм човек с нисше (Техникум) образование, ама знам дека маслото в тез радиатори не е най-горимата смес на света, та чак да се възпламенява и прочеее.

От втори поглед забелязах, че има нещо за забелязване, ама по-особено някак. И понеже ситуацията е чрезвичайна, Ви предлагам автентичния запис на проведения разговор: Аз (аз), МП (много потърпевшата)

Аз- Виждаш ли тва дето виждам и аз ма?

МП – Е кво да вида – изгорял е!

Аз – Ма не тва мааааааааа, гледай по-добре!!!!

МП – Е кво да гледам, целия е изгорял

Аз- Не мааааа, ОБРАТНО Е ПОСТАВЕН – (демек с главата на долу)

–-

Кратко пояснение за незапознатите – маслените радиатори имат едни скоби с колелца, които естествено няма как да са монтирани докато радиатора е в кашона, монтират се след това. И тез сръчни майстори, борейки се със всички физични и логични закони, са обърнали радиатора с нагревателя нагоре, което естествено е довело след няколко минути до изгарянето му.

А горкия радиатор има и копчета и надписи и ръчки – всичките неупотребяеми поради начина на сглобяване, което никак не е смутило потребителите ;))) Е как човек да не му домилее за подробните Амирикански инструкции как точно се пие топло кафе и прочеее.

И да паднем, и да бием – пак ще се напием

За пореден път се заричам да не си губя времето с гледане на ритнитопковци, дето на всичкото отгоре не знаят и от коя страна се рита топката.

Все се надах че най-много ще ни направят Шведска тройка, ама то стана май като във вица за полицая:

Един полицай го завели на групов секс. Влезли в една голяма стая съблекли го и загасили лампата. След половин час охкане и пъшкане лампата се светнала, ченгето се изправило и казало:

– Абе дайте малко да се организираме, защото досега три пъти духах и два пъти ме ебаха.

Ще кажете – на всеки може да се случи – верно е, бая са хубави тия шведите, едни такива русички, снажнички, как да им не пусне човек поне 5 пъти 😉

Другаде обаче е май проблема. Първо Тръгнаха с голямата кошница, с големите хоругви, с големите претенции, без да се видят че не са ОТБОР а ИГРАЧИ, само че футбола е отборна игра, не индивидуална, ама не това е причината, причината е следната:

ВтороЧе ще паднем аз го разбрах още кога видех как бегат и тренират нашите като гламави

ами че те немат сили след такава тренировки,бре, как ша бегат по терена, как ша вкарват голове.

Я кога беха в Щатите – по цял ден – само карти, бири, пички и басейни, и като излезнат на терена – са чудат де да си изразходват силата, щото тя ги напира отвътре.

Жалко само че го нема и Чичовото, да си вкара некой автогол, па на връщане да ни накараме ниe да им духаме супата.

Може и да стане, ама няма да съм аз 😉

Не са прави нито треньорите, нито играчите, нито Христо Стоичков, дето уж за морална подкрепа се изтърси на тренировката им, ако това му е кадема – айде без него по-добре.

Не че не ми е все тая де, аз и без това мачове не гледам, тъкмо днес реших да се направя на Българин, ама обещавам ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПРАВЯ ТАКА 😉