Архив за етикет: ракия

Балабанско

Дъждовна вечер, хубав край
А ние с Пешо пием чай.
Той брал го е с любов най-ярка,
а аз го пия, но със мярка

Варил го е не в чайник прашен,
поседнал на паянтов стол,
а във казан, май малко страшен,
но прави чуден алкохол

Тоз еликсир, от там потекъл,
не може всеки го разбра
поетът, както го е рекъл
„да пийна, даже да умра“

Ала от туй не се умира,
че бай Димитря си е цар,
ракията вари факирска,
що те лекува, като цяр.

Така се знаем от години,
и сме си винаги наред,
че този чай в лета и зими
го пием даже и без лед.

/Габриел Радев/

 

Мъдрост ме лази на талази

Човек и добре да живее, пораства.

Кой на ръст, кой на години, кой на акъл, кой на гъз или шкембе, като всички тези показатели нямат пряка връзка помежду си. Директна зависимост с израстването на т.нар. мъдреци и гореизброените показатели също няма.

При едни се пръкват рано, при други – още по-рано, не ме пропусна таз радост и мен и то още преди 15-тина години, кога неусетно някак си помъдрях с един зъб, обаче за какво е един мъдрец за умен и интелигентен човек като мен, та преди 2-3 години напъна и втори да ми расте, но овреме се осъзна, че ми е прекалено рано и се отказа.

Отказа се, но не завинаги. Преди две седмици въпросният долен десен зъб реши, че вече достатъчно съм си седял прост и е време да премина в по-висше състояние. Съответно – започна да си показва главата в комплект със всички съпътстващи приятни преживявания – подуване на венците, сърбежи, захапване на бузата от горният (единствен мъдрец, което показва, че мъдростта не води до добро) и т.н.т.

Естествено, всички тези благи и приятни събития се случват в най-добрият ден за това – ПЕТЪК :))

Има още

Тез червени …

Лято е. Жега.
Едни пием бира, други пием ракия. /през различните часове на денонощието/.
Денем бирата върви и без мезе, ала вечер ракията – без мезе може, ама  не бива.
А за добрата домашна ракия, най-добре е българска салата с Български Червени Домати.

За съжаление, от доста време /10-15 г./ ни се предлагат само Турски домати, макар и червени. Домати-домати, червени – червени – ама турски. /Аз против братският турски народ нямам нищо против – и морето им море и обслужването им – обслужване и цените им цени/

Та не ми се слажда някак домашната ракия, приподнесена с турски червени домати. И на много хора явно не им се слажда. Та май затова протестират.

Лошото на тези домати, освен че са внос от Турция, е че са и бая корави, пък биля и субсидия имат, та ще трябва май да се плеви с голямата мотика, ама де да видим.

Искам си Българските домати, краставици, тикви и картофи.

И Българската ракия – била тя гроздова, кайсиева, Троянска сливова, мускатова, тамянкова и каквато още има …