Палатка, въдица, ракия,
май всичко е в колата
от никого неща да крия
отивам в планината
Сред борове и билки разни
доволен ще полегна
и морни гъз и кръст и глава
щастлив аз ще протегна
Дали ще хвана риба, жаба
или пък тен приличен?
За мен е важно да изкарам
почивен ден отличен!
А който иска да си ходи
на плаж във Ориента
в България аз ще лежа
и ще си пия мента.
( Габриел Радев )
(едно пътешествие, извършено през лятото на 2011 г. по гори, реки и равнини)
Част II – Деветашката пещера
(държа да отбележа, че пътеписа е извършен на основата на посещението ми през месец август 2011 г, доста преди да се снима там продължението на филма „
Опитахме се да половим кефали по р.Осъм, но дали мястото не беше подходящо, дали времето /14 часа следобед/ но нямахме голяма слука – няколко дребни рибета.
Все пак начесахме крастата и решихме да отделим малко време и за обогатяване на туристическата ни култура.
На няколко метра от моста, където се бяхме отбили за риболовстване стърчеше табелата за Деветашката пещера
Последвахме указателната стрелка и след 200-300 метра се озовахме пред следващата указателна такава.
В противовес на популярната поговорка, че „Тя простотията не ходи по гората, ми ходи по хората“ публикувам тези снимки от яз. Батак, от 01 юли 2011 г.
Общ поглед на крайбрежни дървета, обезобразени от вандали.
И залепен от неизвестен народен творец етикет, който простичко, но ясно показва, че простотията дори да ходи по хората, то някои хора /или по-точно селяни по душа/ явно ходят по гората в комплект с цялата си простотия. – с по-малко думи и аз не бих могъл да се изразя по-ясно.
Няма да публикувам снимки, на обезобразени от пластмасови бутилки, чантички и пр. пейзажи, щото ако простак ги види, ще черпи нови идеи, културните хора така или иначе не пестят 20 ст. за чувалче, в което да си събират боклука докато са на излет сред природата, което пък никак не е сложно да бъде изхвърлено по-късно на обозначените за целта места.
За жалост, доста простаци си мислят, че зимата мечките на спят, ми ходят да им събират боклуците. Е да, ама мечките май не мислят същото.
Та е време драгите простаци да се научат, че ако те не пазят природата, след 10 години ще си копаят царевицата на село, щото гори няма да има.
Понапече слънцето таз събота и още сутринта един приятел ми се обади, да сме ходили на реката, да сме ловили рибка. Не че нямаме луканки и пържоли или кафетата са затворили, но риболова си е риболов.
Защо пък не, рекох аз и ето ни двамцата към 12:30 на близката река Тополница, хем да се разсеем от тежкото седмично напрежение, хем да хванем нещичко за да похапнем и преживеем кризата 🙂
Водичката беше леко хладна (което все пак е нормално за сезона), но пък слънцето се опитваше да постопля полека-лека през облаците.
На всичкото отгоре, още с второто ми мятане на мухарката и се закачи едно рибе, което макар и малко създаде атмосфера за добра сполука. И както е рекъл поета – като се почна, та 3 часа, тихо, кротко …
Понапълнихме торбичките
В дясната ръка - моя улов
За 3 часа – 46 парчета – добре е като за края на лятото. Е, следваше и малко пипкавата работа с изчистването, пърженето и яденето, но без това не може.
Важно е, че крайният резултат изглежда добре. И на вкус беше добре 🙂
Кeфала след топлинната обработка в тигана
