Да се напия мога с много хора
И да се видя само на кафе
Дори на пейката в парка близък
Да поседя със вас ми е добре

Живота ми доказва твърде често
Че в поглед пръв не всичко си личи
Помагаш както смяташ че е редно
А после нещо ти отзад стърчи

Аз някак свикнах, а и нямам време
Да преценявам, кой, защо и как
Ще пия хапче, след това си лягам
Ако се събудя – ще опитам пак

/Габриел Радев/

1.08.2018 г.