Е, оцеляхме през 2011 и дочакахме  2012 година.

Да сме живи и здрави и през тази година, да има повече поводи за веселие и повече пари за харчене, а  и да видим кое ще докара свършека на света в края на 2012,  дали предсказанията на майте (според тъпанарските измислици на журналистите ), дали  пускането на Windows 8 или нещо друго.

Печене на гергьовденско агне

Позатопли се временцето, температурите се нормализираха, даже мухи тук-там излязоха. Направо идилия …

Та седя си аз вчера и никой не закачам, от вътре мръсното подсъзнание ме напъва да свърша някаква работа, вроденият ми мързел обаче ми не дава. И така, обхванат от тази неравна борба не съм усетил кога е станало вечерно време. Време за традиционната сбирка в сряда /едно ритуално и богоугодно събитие, което се случва всяка сряда и при което разни уморени от цели 3 дни работа хора се събираме за да обменим важни народни и международни информации, както и да утрепем някой и друг вирус, посредством силни алкохолни напитки/

Верните ми другари не ме оставиха да си прахосвам вечерта и бърже ме сръчкаха да зарязвам всякакви терзания и да се явявам на уреченото място. Има още →

На тази светла дата през миналият век съм се пръкнал и аз на този свят, което за мен се явява един от най-добрите поводи за хапване и пийване 🙂

И като е така, с някои хора дето са по-наблизо, довечера се надявам да се почерпим, с по-далечните – когато можем 🙂

На снимката е „Сач мешан, лют“ от менюто на ресторант „Совите“ гр.Пазарджик

9 май е.
На този ден, преди 65 години,  немските генерали подписват капитулацията си пред  Съветската армия  и маршал Сталин обявява края на Втората Световна Война.

За добро или за лошо, но без Русия някои хора, дето сега управляват Обединена Европа, най-вероятно щяха да лъскат ботушите на немците.

А нашите управляващи не ги мисля, те ботуши за лъскане винаги ще си намерят, независимо кой ще им е собственик.

Как стана тая работа – така и не разбрах.  Навърших 40 години!!!

Акъла не ми е дошъл още. Поради тая причина – май и жената не е дошла. Като се замисля – май е крайно време да порасна, щото за средно 50% изживян живот, почна да ми омръзва да ме навикват, че съм бил ‘много прост’ 😉

Иначе – ядохме, пихме и се веселихме.

Дай боже всекиму.

Днес благодарение на Интернет научих, че една приятелка   (Ането) се е сдобила с момиченце.
Да и е жива и здрава малката Алина. Да расте и да радва мама и тате.
Голяма работа е това Интернета. Дето се вика – който търси – намира, който има мерак се информира.
За останалите има радио и телевизия, ама от там такива хубави новини не се научават.