Върви заека през гората и гледа лисицата, която се държи отзад и едва ходи:
– Как си, лисо? – попитал я заека.
– Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника….
Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка.
– Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека.
– Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника…
Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче:
– О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката.
Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, влиза, заключва вратата, залоства прозорците, ляга в леглото и се завива преглава
и чува в ухото си любезен глас:
– Добър вечер, Зайо
